Открийте ни и в

Здраве

Как негативните мисли и емоции вредят на здравето ни

Порицаваща среда, осъдителни мисли и хаос в ума влияят на тялото ни
Мария Танева

публикувано

на

В следващите шест статии ще дискутираме важността на мислите и емоциите, дишането, пиенето на вода, храненето, движението и почивката за оптималното ни физическо здраве.

Мислите определят нашите действия. Нашите действия от своя страна или ни издигат до нивото на благоденствие и крепко здраве, или ни принизяват до нивото на деградиращо и нещастно съществуване.

Като деца си мислехме, че сме перфектни, обичахме телата си, перчехме се с издутите си коремчета и никога не предполагахме, че телата ни могат да се класифицират като неперфектни или грозни за показване. Откъде да сме знаели също, че могат да ни класифицират като глупави, недодялани или простовати. По-късно обществото грациозно ни обяснява, макар и индиректно, че

имаме нужда от подобрения

че трябва да отговаряме на определени стандарти и въобще трябва да се харесваме на другите.

И така, в резултат на израстването в една постоянно порицаваща ни среда в главите на по-голямата част от нас се наслояват този вид отсъдителни мисли, които завихрят един постоянен емоционален хаос в ума ни, породен от  самобичуване и отрицание. Този хаос се отразява негативно както на психическото, така и на физическото ни здраве.

За яснота искам да вмъкна един пример от практиката. Всеки път, когато Питър изпълни погрешно зададеното му движение по време на тренировка, той нарича себе си „useless piece of shit” (или негоден за нищо лай…р). Преди да ви обясня как това цветущо словосъчетание се отразява на мозъка ни и респективно на физическото ни тяло, нека разграничим емоции от чувства, тъй като тук ще обсъждаме изключително проблема с негативните мисли и емоции и как да ги подобрим, за да постигнем оптимално физическо здраве.

Радостта е емоция. Тя се стимулира от външни фактори. Например, когато детето забележи  удовлетворителната усмивка на родител, то изпитва радост в този момент, а когато изтърпи едно унизително нахокване от родител, то го помни за цял живот. Щетите от обидите, поднесени с кореспондираща емоционална украска, са толкова големи, че определени изрази се застопоряват в съзнанието ни с прикачените им негативни емоции и чувства за много дълго време.  Проучванията показват, че всеки път когато тези думи и изрази се повтарят, те предизвикват физиологични промени във физическото ни тяло.

Започва се с неприятно усещане

което впоследствие прераства в локален дискомфорт в тялото ни или некоординирано действие, което води до физическа травма. Например, след като Питър помисли или повтори на глас това, което баща му му е внушавал в продължение на много години, той започва да изпълнява упражненията още погрешно. Тялото му е некоординирано, асистиращите мускули отслабват и изходната структура на стойката на тялото не е оптимална. Така изпълнението на зададените упражнения е погрешно. Неизбежно идва момент, в който трябва да го прекъсне, за да не се контузи. В този момент той се чувства още по-зле, тъй като си мисли, че се е провалил отново.

Пример за чувство е щастието. То е усещане, което се ражда, когато мозъкът интерпретира емоция като радостта. Чувството на щастие се акумулира от много преживени позитивни емоции във времето. То се развива цял живот. Щастието може и да се игнорира, както е направил Питър, който е избрал да вярва на горепосоченото твърдение и да си го повтаря всеки път когато сбърка. С непрекъснатото повторение на тази фраза и прикачените към нея емоции Питър непрестанно се отдалечава от момента, в който описаната негативна фраза може да се трансферира в позитивно твърдение като: „Ах, сбърках, но сега ще изпълня движението по-добре, защото съм способен.” И така да обърне нещата в негова полза.

Твърди се, че

всяка нова мисъл изгражда

нова и уникална структура на мозъчно действие. Всяка промяна на емоционалното ни състояние се регистрира навсякъде в тялото ни с помощта на така наречените молекули предвестници (messenger molecules). От физиологията знаем, че тези молекули могат да променят основната химична дейност на всяка клетка в тялото.

Проучванията твърдят, че целта на емоциите е да ни подготвят за предизвикателствата на околната среда чрез адаптиране на работата на сърдечно-съдовата система, мускулно-скелетната, ендокринната и автономната нервна система.

Със сигурност знаем, че мисълта и съпровождащата я емоция могат да доведат до положителна трансформация на нашата физиология. Мисловните шаблони съзнателно се променят с воля и упорство. Положителните мисли създават среда за оптимално емоционално и физическо здраве.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
23 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Здраве

Леваците умеят по-добре да си служат с думите

bgvoice

публикувано

на

от

Учени идентифицираха 4 генетични зони в мозъка, които определят дали ще държим писалката с лявата или с дясната си ръка.

Три от четирите зони са свързани с протеини, които са замесени в развитието на мозъка, сочат резултатите от генетично изследване, обхванало около 440 000 души във Великобритания, включително над 38 000 леворъки.

“Установихме също, че у леворъките свързаните с езика зони в лявата и дясната част на мозъка комуникират по-координирано помежду си – заяви ръководителят на изследването Акира Уибърг от Оксфордския университет. – Същите зони вероятно са причината леворъките да притежават по-добри вербални умения.”

Известно е, че гените играят роля дали доминираща ще е лявата или дясната ръка. Изследвания върху близнаци показаха, че в 25% от случаите гени са определящи дали човек използва предимно лявата или предимно дясната си ръка, но въпросните гени не бяха идентифицирани.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Тестостеронът, хормонът “живец” при жените!

Мария Танева

публикувано

на

С Еми се запознах преди няколко години по време на една лекция, наречена “Пет основни стъпки към моето оптимално здраве”. Впечатлена от “откровеността”, с която поднасям материала, тя дойде при мен за консултация. Не знаеше откъде да започне, пукаше изпотените си пръсти и погледът й се рееше наоколо, докато аз търпеливо чаках да срещна топлите й кафяви очи. “Никога не знаем как да започнем този неудобен разговор, нали?!“, казах аз съпричастно. Тя ме погледна и ме попита

“А ти как би започнала?”

Почувствах се като начинаещ кънкьор, който се опитва да запази самообладание, пардон, баланс върху ледена пързалка пред погледите на тези, които не бива да бъдат свидетели на колебливостта му.

“Тялото се променя с годините, нали?”, продължих някак естествено мисълта й. “Точно така”, каза тя и допълни: “И започват някакви неописуемо тревожни процеси, които не ти дават мира денем и нощем.” “Все още изглеждаме добре … в дрехи, но “голата истина” ни притеснява”, довърших аз. Двете се разсмяхме и разговорът продължи по-леко и конструктивно.

Тогава Еми беше на 42 години, бивша баскетболна атлетка и много активна интелектуално – адвокат-консултант към ООН. Енергийните й нива обаче бяха спаднали до минимум. Беше започнала да получава сърцебиене. Умът й не беше така остър, както преди. Интимните й желания “със свещ да ги търсиш”, както се изрази тя самата. И не на последно място, тази

ужасна мазнина, която се “разстила”

в средната част на тялото й въпреки нисковъглехидратните диети и огромните усилия в залата за вдигане на тежести. Ако имах алкохол в офиса, бих отворила една бутилка вино и бих я поканила да си я споделим и да си поплачем заедно. Истината е, че и аз преминавах през подобен етап на страдания в този момент и не знаех как да си помогна. Обещах на Еми, че като се видим след седмица, ще имам представа как да разреши проблема си. Започнах проучвания, консултации, четене на статии и книги. Множеството книги поддържаха мнението, че ние не правим достатъчно, за да сме здрави. Не се храним здравословно, не тренираме правилно, не пием достатъчно вода, не работим върху себе си и т.н. Аз обаче търсех конкретно решение за тези от нас, които въпреки че правеха достатъчно, не постигаха желаните резултати.

Попаднах на една книга за влиянието на промените в нивата на тестостерона при жените, написана от д-р Elizabeth Lee Vliet, издадена през 2005 г. Казва се „The Savvy Woman’s Guide to Testosterone. How to Revitalize Your Sexuality, Strength and Stamina”. Изчетох я за една нощ. Ендокринологът д-р Елизабет Лий Влиет пише ясно, кратко и без много разтягане на локуми, заобиколки или заключения, базирани на лични предположения. “Съществуват достатъчно изследвания, казва тя, че тестостеронът има решаваща дума за нашата – тази на жените – здравна картина… Често жените не знаят, че тестостеронът, с участието на оптимално количество естрадиол, има решаващо значение за съществуването на нашите сексуални желания, възбуди и оргазъм.”

Тестостеронът е особено важен участник при определени телесни процеси, което засяга

всяка клетка и тъкан на телата ни

Съвременната медицина е добре информирана за значимостта и предимствата на хормоналната терапия при жените вече повече от 60 години. Но ако помолите вашия лекар за тестове и предписване на тестостерон, ще откриете, че в по-голямата си част докторите не са информирани за важността на този хормон за женското здраве. Нещо повече – ще ви кажат, че всичко ви е в главата, или както моят доктор се изрази, “Каква е тази Haute Couture (висша мода) в медицината, която проповядваш!?”

Тук искам да спомена, че изключително важни симптоми при определянето на ниски нива на тестостерон са умората, депресивните настроения, мускулните болежки, загубата на сила и намаленото чувство за добро физическо състояние и благополучие.

Освен горепосочените, тестостеронът влияе и върху основни функции на нашето тяло като растеж и развитие на тялото, метаболизъм, имунна система, сън, сънуване, апетит, настроение.

В следващата статия ще научим повече за тази му функция и как да намерите специалист, който да провери нивата на така важните за жените в предменопаузна възраст тестостерон и естрадиол. Специалист, който да ви ръководи и наблюдава по време на хормонална терапия с биоидентични хормони.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

382 дни без храна: Истинската история на един мъж

bgvoice

публикувано

на

от

Повечето хора могат да оцелеят без храна няколко седмици, може би малко повече. Рано или късно гладът убива, пише Business Insider.

Това, разбира се, е доста сложна тема. Без вода човек няма да оцелее и седмица. Времето, за което някой може да умре от глад, често варира драстично. Да вземем за пример историята на Ангъс Барбиери. В рамките на 382 дни – до 11 юли 1966 г. – 27-годишният шотландец не е вкусил нищичко.

Информацията по случая с Барбиери е ограничена – откриваме няколко стари вестника, които разказват за неговата съдба, както и доклад, описващ самото преживяване и публикуван от докторите му в Postgraduate Medical Journal през 1973 г.

Според този доклад година по-рано Барбиери е отишъл в катедрата по медицина към Royal Infirmary of Dundee, Шотландия, търсейки помощ.

По онова време той е бил изключително едър. Тежал е близо 207 кг. Лекарите му препоръчват да не яде нищо за кратък период от време – няколко дни. Те обаче са очаквали, че ще си възвърне бързо свалените през този период килограми.

Дните без храна стават седмици

и Барбиери решава да продължи програмата.

Всичко звучи наистина абсурдно и рисково. И е така – пости 40 дни се смятат за опасни. Той обаче е искал да достигне „идеалното тегло“ – 82 килограма. Затова продължава.

За изненада на лекарите му, Барбиери е прекарвал по-голямата част от дните си вкъщи. Посещавал е болницата за редовни прегледи, понякога е и оставал през нощта за наблюдение.

Лекарите редовно са тествали нивото на кръвната му захар, като по този начин се уверявали, че не яде нищо. Те се изненадвали от факта, че мъжът някак си успявал да живее с толкова ниски нива. Седмиците станали месеци.

Барбиери е приемал витамини по време на поста, включително калий и натриеви добавки.

Било му е позволено да пие кафе, чай и газирана вода – напитки без калории. Казва, че понякога е слагал в тях щипка захар или малко мляко в чая, особено в последните няколко седмици на поста.

В края на всичко това Барбиери се качва на кантара. 81 килограма. Пет години по-късно той все още е задържал голяма част от свалените килограми и тежи 89 кг.

 Пределите на човешкото тяло

 Постенето на шотландеца е може би най-екстремният пример за диета с гладуване, регистриран някога.

Най-малко още един човек е изкарал по-дълго без храна дори от Барбиери, поне според информацията, с която разполагаме. Това е мъж на име Денис Галер Гудуин. Неговата гладна стачка, с която е искал да докаже, че е невинен по обвинения в изнасилване, е продължила 385 дни. След това е бил нахранен насила през тръба.

През 1964 г. изследователи публикуват проучване, според което „продължителното гладуване“ може да бъде ефективно лечение на сериозното затлъстяване. Поне един пациент е постил 117 дни.

По медицински причини няколко други са изкарали над 200 дни, макар че е регистриран най-малко един смъртен случай в периода на захранване.

В известен смисъл, тези истории демонстрират необикновената способност на тялото – в няколко редки случая – да оцелее самичко, черпейки от собствените си мастни запаси, стига те наистина да са в огромно количество.

Въобще не се самозалъгвайте обаче – подобни екстремни диети могат да бъдат смъртоносни.

Никой не може да оцелее без енергия, която идва от храната – или евентуално от мастните запаси, макар и за период от време.

Въпреки че гладуването като лечение процъфтява през 60-те и 70-те години на миналия век, лекарите се отказват от тази стратегия, тъй като тя

често води до смърт

След определен период от време тялото изгаря мазнините и мускулите, предизвиква физически промени, които драстично увеличават риска от фатален сърдечен удар.

Дори нискокалоричните диети, при които тялото не успява да си набави необходимите питателни вещества, могат да убият, както сочат някои доклади от аутопсии.

Но както Барбиери показва, въпросът колко дълго може да изкара един човек без храна е наистина сложен.

Преди да хапне първото ястие след дългия пост, той казва, че е забравил вкуса на храната. За закуска в онази юлска сутрин той изяжда едно сварено яйце, резен хляб с масло и изпива чаша чисто кафе.

Според публикация в Chicago Tribune, на следващия ден той е казал на репортер следното: „Насладих се изцяло на яйцето. Чувствам се наистина заситен.“

Ангъс умира около 30 години по-късно, през 1990 г., на 51 години.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada