Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

10.01.2018 г.

Алея на актьорската слава

Кои театрални отличници на 2017-а чакат награди през 2018-а

Весела Бабинова в „Пияните“ се жалва на героя на Иван Бърнев

Станка Калчева – покъртителна в спектакъла „Като трохи на прозореца“

Увеличаване Затвори

Деян Донков е неистов Калигула под режисурата на Диана Добрева

Увеличаване Затвори

Младата София Бобчева в „Танцът Делхи“, а скоро и в обещаващ тв сериал

Увеличаване Затвори

Иван Юруков в моноспектакъла „Пилето, което казва ку“ - мнозина вече го сравняват с Мариус

Увеличаване Затвори

Владо Карамазов и Юлиан Вергов в „Богът на касапницата“, между тях е колежката им Радена Вълканова

Увеличаване Затвори

Теди Духовникова в „Лисичета“ сменя състоянията като носни кърпички. Тук е със „сценичната“ си дъщеря Радина Боршош

Увеличаване Затвори

Захари Бахаров – сам юнак на коня в „Чамкория“

Увеличаване Затвори

Ирина Гигова

Силна театрална година се изтърколи пред очите на родния зрител и заложи в репертоара „бомби" за следващата. Галин Стоев пристигна от странство и постави в Народния пиесата енигма на Иван Вирипаев „Танцът Делхи" - заглавие, с което след броени дни ще се представи и като нов директор на Националния театър в Тулуза, Франция. След доста дълга пауза от технологичния мегаспектакъл „Квартет" по Хайнер Мюлер в НДК и Чеховата „Чайка" в театър „Азарян" Явор Гърдев също се завърна в афиша с Вирипаев, като показа на сцена душевните терзания на „Пияните" в МГТ „Зад канала". След успеха на „Еквус" от Питър Шафър в Младежкия Стайко Мурджев построи и овладя творчески глетчерите на „Франкенщайн" от Ник Диър по романа на Мери Шели в театър „София". Диана Добрева пресъздаде мрачните видения на Оскар Уайлд в „Саломе" в театър „Българска армия" и се пробва с философията на Албер Камю в „Калигула" на първата ни сцена, където Бина Харалампиева пък показа висшия пилотаж на психологическата драма с „Лисичета" от Лилиан Хелман. И още, и още... Но без страхотните актьори, с които работят, хрумките на режисьорите биха си останали само кухи умопостроения. Дори от най-силната режисьорска концепция за публиката остава споменът за лицето на актьора - останалото за нея най-често е просто фон. А годината бе пълна с интересни актьорски постижения. Ще се опитаме да отделим поне няколко от многото. Очакваме да видим част от тях и в номинациите на Съюза на артистите за наградите „Икар", които по традиция се обявяват през януари. И за пореден път да преценим дали критериите на експертите съвпадат с нагласите на човека зрител, или ножицата на харесването и нехаресването между специалиста и лаика е широко разтворена от земята до небето, в което живеят единствено ангелите и тук-там някой елитен театрален критик...

Свежата Весела Бабинова е една от най-пияните в спектакъла „Пияните" на Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала", в който всички са пияни - не в театъра, а в постановката по пиесата на руснака Иван Вирипаев. Именно Весела повежда хоровода на клатушкащи се герои, балансиращи между копнежа по чистота, любов, единение с божественото начало и отвращение от живота такъв, какъвто е - пошъл, прагматичен и несправедлив. Младата актриса прави страхотна роля, открояваща се в могъщ ансамбъл, в който всички са забележителни - Владо Пенев, Светлана Янчева, Пенко Господинов, Анастасия Лютова, Луиза Григорова и останалите. Червенокосата Веси имаше нелесна актьорска задача и във филма „Вездесъщият", който обра наградите на кинофестивала „Златна роза" във Варна. Там тя е екранната любовница на обсебения от мания за следене и „документиране" на живота главен герой. Спонтанна и отдаваща се докрай, героинята на Бабинова сваля и дрехи, и психологическата си защита пред напористия рекламист, който атакува чувствата й, набрал подобно таен агент най-съкровена информация за нея. Това няма да му се размине безнаказано, но голите сцени с Весела са едно от най-красивите неща в този и без това галещ окото филм.

Още едно забележително актьорско постижение, чийто допинг е алкохолът в сюжета. Станка Калчева изгражда разтърсващ образ в пиесата на Нийл Саймън, чието заглавие сега е преведено „Като трохи на прозореца", а от предишни интерпретации бе известно като „Джин и медени питки", а може би най-точното би било „Жената от джинджифиловата къщичка"... Както и да го наречем, Станка Калчева е покъртителна като залязващата певица Евелин Мейра, чиято кариера е съсипана от пагубната й зависимост от чашката. Личният живот - също. Мейра току-що е излязла от клиника за детоксикация и крехката й решимост да започне отначало непрекъснато крушира в нови разочарования. Никой не може да влезе в душата й, за да разбере и излекува вътрешното й страдание - дори най-близките. В основата на пиесата е залегнала истинската история на холивудската звезда Джуди Гарланд, майката на Лайза Минели. В този образ Станка Калчева е толкова истинска, че след края на спектакъла на зрителя му се иска или отчаяно да надигне бутилката, или да се отправи към изтрезвителното, ако все още съществува. Катарзисно изпълнение, което ни опиянява, без да сме близнали и капка. И ни припомня, че Станка е кралица не само на малките, но на характерните роли. То е и основната причина да искаме да гледаме постановката на Малин Кръстев.

Деян Донков, водещият актьор на първата ни трупа, по достойнство е абониран за роли предизвикателства - Дон Жуан, Макмърфи от „Полет над кукувиче гнездо" при Александър Морфов, Отело и слугата Жан от „Госпожица Юлия" при Лилия Абаджиева, Лопахин от „Вишнева градина" при Крикор Азарян, цар Борил (и не само!) от „Процесът против богомилите" при Маргарита Младенова. През този сезон топактьорът хвърля ръкавицата с образа на Калигула - императора поет и сатрап от пиесата на Камю, която в Народния театър постави нестандартната Диана Добрева. Провокацията започна още с плаката за спектакъла, на който Деян се появи по „Венерино облекло", имитирайки известната творба на Ботичели с раждането на богинята от морските вълни. Това обаче остава дребен жест на естетическо бунтарство в сравнение с чудесата от храброст на сцената - актьорът изцежда всичко от себе си, физически и емоционално, за образа на обезумелия владетел, който изпитва възможните граници на свобода и произвол. По време на един от първите покази пред публика при акробатиките между редовете Деян дори счупи пръста на крака си и завърши представлението с нетърпими болки. Неговият Калигула наистина страда - заради света, който не харесва и който не може да промени. Според Донков той не е луд, а философ, чертаещ перспективи пред човечеството. Опитите му да събори статуквото и да постигне абсолютната независимост почти сигурно ще бъдат възнаградени с „Икар" и „Аскеер". И те ще са му напълно по мярка.

Забелязахме младата актриса София Бобчева още в чаровната дамска компания на „Пет жени с еднакви рокли" под режисурата на актуалния министър на културата Боил Банов - спектакъла, в който последната си роля на сцената изигра незабравимият Чочо Попйорданов. После харесахме блондинката в „Злият принц" - постановка на Георги Тенев, „Синята птица" - постановка на Мариус Куркински, и в още няколко заглавия, където по детински наивно превръща уж второстепенни героини в ефектен цветен акцент. Сега възпитаничката на проф. Стефан Данаилов е в каста на Галин Стоев за женските образи в „Танцът Делхи" - завръщането му в Народния. А изборът на новия директор на Националния театър в Тулуза е повече от комплимент. Под неговата палка София е медицинска сестра, съобщаваща лоши и добри новини на посетителите в голяма болница. Понякога изповедник на пациентите, тя също си има своите драми и възторзи и често - парадокс! - точно с характерната си глуповатост формулира мъдростите на живота. Ако засега чипоносата чаровница е по-популярна сред ценителите на Мелпомена, почакайте да дойде 15 януари, когато по бТВ ще тръгне сериалът „Скъпи наследници". Там г-ца Бобчева щедро ще разкрие комедийния си потенциал и ще стане всенародна любимка. Гаранция!

Силна година за Иван Юруков. В самото й начало на камерната сцена в Народния театър излезе спектакълът по пиесата на Рачо Стоянов „Майстори", постановка на режисьора Петринел Гочев. Там Юруков е баш майсторът в целия актьорски екип, той прави неистова роля като резбаря Найден, разкъсван между екстаза на творчеството и любовта и предполагаемото предателство на неговата съпруга и муза. В представлението Иван демонстрира и друг свой талант: скицира огромни проекти за резбовани тавани редом с „чираците" си, докато зрителите заемат своите места в залата. Само месец по-късно актьорът извади своя първи моноспектакъл по текст на Александър Урумов - „Пилето, което казва ку", с който продължава да обикаля страната. В него Юруков е романтичен отшелник на ръба на самоубийството - човек, изпаднал до незавидната позиция на нощен пазач, докато си правел други планове за живота. Но пък има време за размисъл. Чешитът разбира „говора" на птици, животни и цветя, но трудно намира общ език с хората. Актьорът в случая е и режисьор на самия себе си и рисува образа с едни от най-експресивните тонове в творческата си палитра. Гледайте го и в „Лисичета" на Лилиан Хелман в новата постановка на Бина Харалампиева: ще се изненадате колко изобретателен и саркастичен в „злото, което твори добро" може да е Иван Юруков, когато драматургията го изисква.

Владо Карамазов и Юлиан Вергов - пишем ги заедно не само защото са двама от приятелите съдружници в продуцентската компания „Трите мечки", но и защото си партнират с точни пасове на най-високо ниво в спектакъла по Ясмина Реза „Богът на касапницата", събрани от режисьора Антон Угринов. Премиерата беше в самия край на 2016-а, но през последвалата година постановката се превърна в абсолютен касов хит, а инкасира и куп номинации за наградите „Аскеер", включително за водеща мъжка роля за Владо. След това братята по оръжие се включиха в различни проекти поотделно. Юлиан Вергов се превъплъти в митичен преподавател по актьорско майсторство в Class от репертоара на Театър 199 и постигна една от най-силните си драматични изяви на сцена под режисурата на Владо Пенев. Галин Стоев пък провидя секссимвола Карамазов като застаряващ женен мъж с проблеми, изненадан от внезапна любов, и го накара да извади нови, неподозирани за мнозина черти от многостранния си талант в „Танцът Делхи". От фейсбук профила на актьора се вижда, че двамата с Вергов са се събрали на елегантна маса да обсъждат общи проекти за 2018-а. Можем само да се надяваме, че ще видим скоро сценичния или екранния резултат от дружеската раздумка...

Винаги чакаме с трепет новите изяви на Теодора Духовникова - още откакто ни порази право в сърцето със сините си очи и изваяни скули в „Лекар по неволя" под режисурата на Мариус. Актрисата поднесе своя предколеден подарък на феновете със своята демонична Регина от „Лисичета" - играч на едро в гонитбата на най-тлъстия дял от семейния бизнес, в която героинята й се изправя по-силна след всеки удар, за да надцака пак съдбата и братята си. Не подозирахме, че може да е такава безскрупулна кучка, но заради красотата и таланта й (на Теодора) дори тя (Регина) на моменти ни става симпатична в своята неизтребима изобретателност. През годината актрисата бе сред главните персонажи и в два успешни филма. Единият е „Вездесъщият", за който дори известният мърморко Теди Москов, съзиращ кич и чалга повсеместно, й направи комплимент за европейския стил на игра. Другият е носталгичната история на Станислав Тодоров-Роги „Дъвка за балончета", започваща от соца и срещаща години по-късно двама неосъществени влюбени в лицето на Теди и Иван Юруков.

Захари Бахаров - Пестелив в театралните си появи за сметка на рекламните напоследък, третият от „Мечките" доказа, че не е забравил какво е да си сериозен актьор. Доказа го и още как! Захари изнася над двучасов моноспектакъл по колосалния роман на Милен Русков „Чамкория" в Театър 199. Наполовина негова, наполовина на режисьора Явор Гърдев е и заслугата за драматизацията на този безбрежен и труден текст, отсяла и синтезирала най-паметните страници от книгата, за да изплува пред очите ни картината на следвоенна България, разкъсвана от червения и белия терор през 20-те. „Шефьорът" бае Славе Желязков на Захари Бахаров - този доморасъл мъдрец от „Банишора", има находчив коментар за всичко случващо се около него или съхранено в спомена му от близкото минало, докато прави последния за сезона курс до Чамкория със своя омнибус. Малцина биха задържали зрителското внимание толкова дълго сами на сцената, както се оказа, че е способен да го направи Бахаров: забавен в смешните си размишления за постигане на абсолютна свобода чрез „отрязване на патката" например и яден, разтърсващ в сериозните прозрения за това кои са истинските герои от войните, кои са фалшивите, какво има в чувалите, които военните изнасят нощем след атентата в църквата „Свети Крал" и какво съдържа жълтата чанта, която ще изиграе фаталната роля накрая... На 23 и 24 януари Захари Бахаров ще гостува с „Чамкория" във Варна и Бургас, на 29 януари - във Велико Търново. Задължителен спектакъл за театроманите и не само; сигурни, да не кажем - задължителни са и номинациите и наградите за него.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X