Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

07.12.2017 г.

Автор:

Сибила Патси

e-mail:

sibila@bg-voice.com

Българите в чужбина разделени за иска на Македонската църква към БПЦ

Българската църква ще преговаря с останалите 13 поместни църкви за статута на македонската

Виктор Канзуров е македонски журналист с българско самосъзнание

Увеличаване Затвори

Малко преди настъпването на коледните празници спокойствието в Българската православна църква (БПЦ) бе нарушено от искане от страна на Охридската архиепископия да се признае автокефалията й, т.е. Македонската православна църква (МПЦ) да бъде обявена за самостоятелна. В замяна на това бе предложено: Македонската православна църква да приеме нашата за църква майка. Молбата на македонското духовенство беше изпратена на 9 ноември, а българският Свети синод взе решение по питането на 27 ноември. Според него нашата църква се наема само да оказва съдействие на македонската за постигане на нейния каноничен статут.

Виктор Канзуров, македонец с българско самосъзнание, както той сам се определя, и журналист в Македония, каза специално за BG VOICE, че молбата на църквата в западната ни съседка е била отправена точно към България заради „отоплянето на отношенията между Македония и България". Според него тази молба показва колко двете църкви са зависими и свързани с официалните държавни политики на страните, в които действат и се намират. „С оглед състава на Светия синод на БПЦ и неговото често заемане на позиции, близки на РПЦ (Руската православна църква), и на това, което руската държавна политика подразбира като руски национален интерес, както и имайки предвид обстоятелствата в православния свят, решението на Светия синод е почти идеално", заключава Канзуров.

Някои от българите от тази страна на океана също са на подобно мнение. Андрей Ненов от Денвър, който е един от активните българи зад граница, споделя, че македонците са потърсили подкрепата на България, защото са успели да се откъснат от сръбското влияние, а българската църква, която е много консервативна и трудно се подава дори на най-малките промени, най-вероятно ще изчака да се увери, че няма да има съпротива от руската или гръцката църква, и тогава би предприела по-смела позиция.

Други българи извън България не одобряват смесването на религиозните с обществените дела. „Религията за мен е изключително лична дейност, която трябва да се практикува само частно, а не обществено", заяви Красимир Гаджоков от Торонто, също активен българин. Трети пък се надявали българската църква да одобри молбата на македонската. Това е била надеждата на Борис Танушев, живеещ в Канада и потомък на два стари македонски рода. „С подписа ми се надявам да допринеса, макар и с нищожна частица, към идеала за единение на моите деди", гласи негов пост във фейсбук, с който той показва, че е подписал петиция в подкрепа на македонската молба.

 Какво обаче мислят по въпроса самите македонци? Виктор Канзуров смята, че 
повечето не искат тяхната църква да е подчинена на друга, тъй като мислят, че тя е най-старата или поне по-стара от тези на съседните страни. „Страховете са, че ако МПЦ приеме и поиска да има църква майка, това би означавало, че македонците произлизат от някой друг народ", пояснява журналистът. „Това атакува индоктринацията от югославско време, че македонците исторически са имали различно самосъзнание от българите, гърците, албанците и сърбите", допълва той. Канзуров отбелязва още, че наблюдавайки как повечето македонски телевизии и въобще медии отразяват писмото на МПЦ към БПЦ, кои гости са канени в предаванията и какво говорят, се чувства „поредната македонска неблагодарност към български добронамерени жестове".

На противоположния полюс е отношението на македонските българи, които според Конзуров гледат положително на писмото на МПЦ към БПЦ, но част от тях смятат, че отговорът на Светия синод на БПЦ е конформистки и недостатъчен за позитивно развитие на нещата, докато трети са на мнение, че македонската църква и държава не заслужават никаква помощ.

Дали в бъдеще църквата ни ще започне да действа по-смело и да пристъпи към официално признаване на македонската - предстои да разберем. За Виктор Канзуров това означава българските духовници да успеят да представят по-точно и по-обективно историята на църковния въпрос в Македония от средния век насам, за което се изискват сила, знание и желание.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X