Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

10.08.2017 г.

България ще играе в САЩ спектакъла „Покаялият се грешник"

Цветан Василев предупреди бившите си ортаци още като избяга, че ще патят заедно с него, но те не му повярваха

Цветан Василев

Сергей Магнитски

Увеличаване Затвори

Светослав Терзиев

Какво означава заплахата на банкера беглец Цветан Василев да задейства в САЩ процедура срещу България по глобалния закон „Магнитски", който е в сила от декември 2016 г., но досега не е прилаган? Нищо друго освен предупреждение да го оставят на мира. Също както бе твърдението му още през 2014 г., че първата му работа зад граница след фалита на КТБ била да разкаже пред западни съдии кой и кога е бърникал в нейната каса и да заключи показанията си до настъпване на „застрахователно събитие", ако все пак някой реши да му затвори завинаги устата където и да се намира. Това си е негова лична гаранция за оцеляване, която може да го пази от командировани мутри, но не и от правосъдието. Както се вижда, никой не го притеснява физически в Белград, но прокуратурата изсипа в съда в София един самосвал обвинения, че е бил ръководител на организирана престъпна група за източване на КТБ. Нищо не пречи да бъде съден безкрайно в негово отсъствие, за да бъдат дозаметени следите на окрадените милиарди от четвъртата по големина българска банка. Тази схема устройва ортаците му, но не и Цветан Василев, защото според нея не те, а само той трябва да си затваря устата. Ако реши да говори, за да ги разобличи, трябва да се върне в България и да се остави на разположение на съда, след като е видял, че имената на някои от главните му съучастници не фигурират в обвинителния акт. Загубена кауза.

Той обаче има достатъчно време за размисъл и ето какво е измислил: да постави цялата държава под наблюдение на САЩ за корупция, каквото наблюдение от 10 години я тормози в ЕС. Тъкмо премиерът Бойко Борисов обяви в управленската си програма задачата да свали до края на мандата си хомота на европейския мониторинг, а сега Цветан Василев го заплашва да му надене американски.

Законът „Магнитски", който носи името на загадъчно починалия руски адвокат и правозащитник Сергей Магнитски, е създаден в САЩ през 2012 г., за да следи за поведението на руските власти. Но той бе актуализиран в края на мандата на президента Барак Обама и с него американското правителство си присвои правото да налага санкции на всеки, който преследва хора, сигнализиращи и разобличаващи държавна корупция. Цветан Василев е платил 50,000 долара на американска адвокатска кантора, за да му посочи как да задейства закона „Магнитски" срещу България. За целта неговият казус трябва да стигне до Държавния департамент. Задачата е трудна, но не е невъзможна, защото пътят е очертан от закон.

Първите коментари в София бяха по-скоро иронични, защото образът на Цветан Василев, обрисуван от прокуратурата като крупен измамник и криминален бос, едва ли ще трогне американските власти да го поставят под своя закрила. Освен това те не биха рискували да компрометират самия глобален закон „Магнитски", ако точно с такъв тип започнат приложението му. Но това е стеснено тълкуване на закона. Американското, а и всяко друго правосъдие има изобилие от примери как покровителства покаяли се грешници в името на доминиращия обществен интерес за върховенство на закона. Международният образ на Цветан Василев не е много по-различен от образа на България, която както в европейските доклади, така и в американските класации редовно се отличава с липса на борба срещу корупцията на високо равнище. Всеки, който поне малко се интересува от положението в страната, би се запитал защо в обвинителния акт не открива името на Делян Пеевски, определян навремето от самия Цветан Василев като негов син заради постоянната им близост. Липсват имената и на действащи политици на високо равнище, които също са другарували интензивно с бившия шеф на КТБ. Това пък засилва интереса към името на главния прокурор Сотир Цацаров, чиято институция е отговорна в най-голяма степен за критичните бележки срещу България на Европейската комисия.

Покаялият се грешник може да запълни онази толкова важна празнина, която от години личи в европейските доклади - липсата на имена. Брюксел сочи проблемите, сочи недъзите на институциите, но никога не назовава отговорните лица за това състояние, за да не бъде обвинен, че издава присъди и иззема правомощията на съдебната система. Ако САЩ се заинтересуват от Цветан Василев, ще трябва да работят с конкретни имена, защото законът „Магнитски" изисква от властите да налагат санкции на лица, забъркани в корупция и потискащи човешки права. С новия си ход Цветан Василев казва на съучастниците си, които пишат на негова сметка всички липсващи пари, че ще ги държи за едно много деликатно място и ще ги накара да се обозначат, когато заохкат от болка.

Самата процедура още в проучвателния си етап означава да се наруши мълчанието, за да се провери дали наистина американските власти си имат работа с покаял се грешник, или с обикновен изнудвач, който злоупотребява с тяхната правна система. Цветан Василев трябва да е наясно, че след като подаде жалба, няма да има обратен път. Дори и в момента той няма друг полезен ход, освен да върви напред. Отказът му да продължи би означавал само едно - сговор с ортаците. Оттук нататък той ще зависи изцяло от тяхната милост.

Добре ли е, зле ли е за България да попадне в такава схема? Като се има предвид, че корупцията на високо равнище се отнася до управленските среди, няма нищо чудно, че цялата държава се сочи като модел за корумпирано управление. Ако тя желаеше или имаше сили да очисти образа си, щеше да се разграничи от лицата, които го мърсят. Но както Брюксел е отбелязвал многократно, борбата с корупцията в България не дава конкретни резултати - т.е. няма осъдителни присъди и затвор за виновниците. Законодателството постоянно се усъвършенства, пишат се нови антикорупционни закони, създават се специализирани съдилища и резултатът пак е нулев. Следователно трябва да се търси някакъв по-пряк път, за да не се използва законодателството за цели с обратен ефект.

Създаден е такъв омагьосан кръг, че дори да се виждат и с просто око държавните крадци (те не се крият, а се пъчат с окраденото), никой не може да ги посочи с пръст, защото съдът ще се разправи най-напред с него като клеветник, след като същият този съд не ги е признал за крадци. Оказва се, че само достатъчно силен външен фактор, който не се плаши от български съд, може да назовава проблемите и носителите им с техните истински имена. Въпросът е доколко политическите съображения на САЩ биха позволили задействането на закона „Магнитски" по жалба срещу България. Поведението на американските власти досега показва, че те предпочитат да бъдат по-скоро сдържани. Неслучайно НАТО като организация, която се представя за защитник на демократичните ценности и изисква върховенство на закона от своите членове, никога досега не е упражнявала натиск върху България по примера на Европейската комисия за борба с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност. А НАТО до голяма степен е изразител на волята на САЩ. Това означава, че до момента не е имало силна политическа воля за решаване на този проблем както от САЩ, така и от България. Двете държави ги е удовлетворявало анонимното признаване на българската корупция и мълчаливото съгласие да не предприемат нищо съществено. В края на краищата и природата признава съществуването на блата, където нищо не се променя.

Ако Цветан Василев все пак реши да хвърли камък в блатото, рискът за него да се изпръска е незначителен, защото и без това не е в бяло. Името му няма да се очисти, но поне ще се види, че такива като него са и други, колкото и да се предлагат на обществото като образци на порядъчност. След всичко, което стори на държавата си, това е все пак възможност за едно добро дело.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X