Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

15.06.2017 г.

Българските имами останаха без турските си пари

Някой най-сетне отряза финансирането от чужбина, но тепърва това трябва да стане и закон

Зорница Стоилова

Намесата на Турция в българските вътрешни работи беше най-дъвканата тема на изминалите избори. Тя оцвети не само ожесточената конкуренция между двете партии, които претендират за представителство на българските мюсюлмани, ДПС и ДОСТ. От сутрин до вечер политици развяваха знамето на турската заплаха по телевизиите, а с темата се занимаха и институции като ДАНС и президента. Като изключим обявяването на трима високопоставени турски граждани за заплаха за националната сигурност - без друг видим резултат.

Като аргумент за влиянието, което упражняват турските власти в България, най-често беше изтъквано финансирането, което турската дирекция по религиозните въпроси от дълги години осигурява на българското Главно мюфтийство. Тази седмица стана ясно, че то е прекратено от около два месеца. Средствата от Турция отиваха основно за издръжка на трите ислямски духовни училища в страната. Заради спирането им мюсюлманското изповедание е пред сериозно финансово изпитание и не може да си позволи да плаща заплати на около 600-те имами в цялата страна. Замразяването на финансирането от Турция може да звучи като добра новина - все пак прекратява зависимост от един все по-плашещо авторитарен режим в съседната страна. Но начинът, по който се случва, и липсата на каквото и да е намерение от страна на България да компенсира Главното мюфтийство дава повече поводи за притеснения.

Според главния секретар на мюфтийството Джелал Фаик спирането на даренията от Турция се е случило в мандата на служебното правителство, като по настояване на българската страна е разтрогнат протоколът, уреждащ подпомагането с финанси, изпращането на учители в духовните училища и на гост-имами и лектори от турската дирекция по религиозните въпроси (т.нар. Дианет). Този протокол според Фаик е подписан още през 1998 г. по време на правителството на Иван Костов. Мюфтийството не е било уведомено по официален път за прекратяването на споразумението. „Естествено, това беше коментирано по време на срещите ни с Дианета - че не може да се изпраща [финансиране] в момента, че са обтегнати отношенията между България и Турция и най-вероятно трябва нашата държава да направи крачка, за да се разреши този казус", каза още Джелал Фаик.

Бившият служебен премиер проф. Огнян Герджиков каза, че няма спомен ръководеното от него служебно правителство да е вземало такова решение. И добави: „Наредих одит в дирекция „Вероизповедания". Той приключи със заключението, че няма открити съществени нарушения." На въпрос към Министерския съвет (МС) дали българската страна е прекратила едностранно споразумението с турския Дианет за издръжка на мюсюлманските духовни училища, от пресслужбата на ведомството отговориха: „Дирекция „Вероизповедания" е част от специализираната администрация на МС и като такава не може да сключва междудържавни или междуинституционални споразумения, както и да прекратява такива. Ако има договор между Главното мюфтийство и Дианета на Република Турция, то това е частно правен документ и не е известен на дирекцията." Опитите да се свържем с турската дирекция по религиозните въпроси също удариха на камък.

И макар причините за прекратяването на финансирането от Турция все още да са обвити в мъгла, резултатът е ясен. Главното мюфтийство не може да посреща нуждите на изповеданието. В момента то е насочило всички собствени финансови ресурси (те идват основно от отдаването под наем на вакъфски имоти) към поддържането на трите духовни училища. Това означава предимно грижа за учениците, които се обучават там на пълен пансион. Поради тази причина от два месеца институцията не може да изплаща възнагражденията на имамите в страната. Заплати не са получавали и преподавателите във Висшия ислямски институт. „Получаваме сигнали от районните мюфтийства, че се готви протестна вълна от страна на имамите", каза главният секретар на мюфтийството. Сумата, която досега е осигурявал Дианетът за издръжката на религиозните училища, възлиза на около 2 млн. лева на година. За 2017 г. българската държава е отпуснала 360 хил. лева на мюсюлманското изповедание, но те отиват изключително и само за ремонт и строителство на молитвени домове.

От изборите насам главният мюфтия е изпратил две писма на новия стар премиер Бойко Борисов с искане за среща, на която да го запознае с тези спешни проблеми на изповеданието. Отговор досега няма. В същото време темата за финансирането на вероизповеданията отново изплува след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента през миналата седмица. Самият Бойко Борисов я коментира пред журналисти на излизане от президентството, като съобщи, че парламентът ще приеме поправки в Закона за вероизповеданията. „Защото е правилно във всяка една религия държавата да обучава религиозните дейци. Както имаме семинария за поповете, така да има съответно и за имамите", обясни той. Сходно твърдение Борисов направи преди година и половина и пред депутатите в предишния парламент, но от това не последва никакво развитие.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) каза, че на този етап неговата партия не подготвя промени в Закона за вероизповеданията. Поправки в този закон обаче готви групата на „Обединени патриоти". Част от тях засягат правомощията на Дирекцията по вероизповеданията и начина на финансиране на вероизповеданията. Промените предвиждат забрана за финансиране от чужбина, както и обучението на религиозните лица да става в България. Патриотите ще настояват в храмовете да се проповядва само на български език. В промените се предвижда възможност за дерегистрация на вероизповеданията, както и контрол на държавата върху дейността им. Тези поправки обаче единствено налагат ограничения върху финансирането на изповеданията, но не предлагат никаква алтернатива или държавна подкрепа за духовното образование.

Самото Главно мюфтийство не е обнадеждено, че ще получи финансиране от българската държава заради дългия си горчив опит, обясни главният секретар на изповеданието Джелал Фаик. „Никой не е против в цялото мюсюлманско изповедание да има финансиране от собствената си родина. Ние бихме желали това, за да можем да функционираме, както и досега - да възпитаваме кадрите си в традиционния ислям, който се изповядва тук от векове", добави той.

Но след като българската държава не се ангажира с подкрепа, а собствените им ресурси са ограничени, защото за голяма част от вакъфските имоти, които са били национализирани, мюфтийството все още води битки със същата тази държава, Фаик чертае мрачен сценарий: "Ние преустановяваме всякакъв вид дейност и оставяме мегдана на хората с куфарчетата, които ще дойдат да финансират по сивия начин, ще намерят дерибеите в населените места, ще ги обучат и ще ги пренасочат където си искат и както си искат. Защото Главното мюфтийство е голямата превенция на България за ненавлизането на радикални елементи в тази държава. Един човек няма в редиците на „Даеш" от страна на България и това е благодарение на трите духовни училища в България и на Висшия ислямски институт", отсича главният секретар на изповеданието.

Всъщност това е и най-сериозният аргумент защо има необходимост България да поеме ангажиментите си към българските мюсюлмани. Това е инвестиция не само в сигурността ни, но и в спокойните междурелигиозни отношения, казва и експертът по етническите малцинства доц. Михаил Иванов. И ако и това правителство не положи усилия да поправи вредите от дългите години нехайство към проблемите на мюсюлманите, в контекста на европейската война с терора това ще е не само глупаво, но и безотговорно.

Алекс Алексиев: България трябва да забрани чуждото финансиране на исляма

Дианет, което е турското министерство за мюсюлманското вероизповедание, ръководи директно българските мюсюлмани и това е огромен скандал! Ние не можем да се наречем суверенна държава, ако позволяваме на чужденци да ръководят второто по големина вероизповедание в България. Дейността на Дианет е част от проекта на Реджеп Ердоган за ислямизация на Турция и за превръщането й в глобална сила. Турция започна да се ислямизира веднага след като Ердоган дойде на власт. Това не се разбира в България, още по-малко в Европа. В момента Ердоган шантажира Меркел с бежанския поток. Ислямизацията на Турция е преминала в няколко стъпки: да се  унищожат военните, да се ограничи свободата на словото, да се извърши маршът в институциите, чиято същност е внедряването на ислямисти в правителствените структури и държавни институции. Дианет е най-добрият пример за марша в институциите. Бюджетът на структурата расте неимоверно през годините - през 2002 г. е бил 325 милиона долара, сега вече е 2.5 милиарда долара. През 2015-а две институции получиха увеличение на бюджета си: турското разузнаване и Дианет.

В Турция вече има 85,000 джамии, а Дианет има 150,000 служители, което е реално ислямистката армия на Ердоган. Дипломите от училищата имам-хатип, които подготвят имами, вече са приравнени на тези от гимназиите и завършилите могат да заемат държавна служба. Ердоган наводни правителството с 300,000 възпитаници на имам-хатип. За много млади турци стана ясно, че ако искаш да успееш в живота, трябва да вземеш религиозно образование и да правиш кариера по този начин. В момента 1 милион турци учат в тези училища. През 2000 г. бяха само 60,000. В Германия близо 1,000 джамии работят под егидата на Дианет. Структурата присъства и в другите европейски държави, строи джамии дори и в страни, където няма отчетливо мюсюлманско присъствие. Близо до Вашингтон върви строеж за 120 милиона долара. Това обаче предизвиква обратни реакции. В Австрия прокараха закон, който иска да забрани чуждестранното финансиране на австрийския ислям. Докъде ще успеят, не е напълно ясно. Аз се надявам, че и България ще възприеме такъв подход.
 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X