Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

06.09.2016 г.

Древният Абритус пази тайни на императори

Легенди за златни колесници водят туристи по чудесата на Разград

сн. „Блог спот“

Археологическият резерват „Абритус“

Датирани от ХVIII и ХIХ век са надгробните плочи – християнски, мюсюлмански и една арменска

Увеличаване Затвори

Демир баба теке

Увеличаване Затвори

сн. „БГ чудеса“

Вътрешността на гробницата край Свещари

Увеличаване Затвори

Станка Христова

Разград и регионът разполагат с богато и добре поддържано културно историческо наследство. Археологическият резерват „Абритус", разположен непосредствено до града, показва най-добре съхранения и запазен днес античен град в България. Върху 1,000 декара площ са експонирани под открито небе останките на древно селище, възникнало тук в епохата на траките.

През I в.н.е. римляните превърнали града във военна крепост и му дали името Абритус, което в превод означава стръмен. Добре планиран, водоснабден и укрепен, той бил един от най-големите градове на римската провинция Долна Мизия. Разкопките показват, че в центъра му се издигала вила „Урбана", която била резиденция на висш магистрат.

Солидно укрепен, Абритус имал славата на трудно достъпен център. Каменни стени, високи 12 метра, и дебели триметрови зидове опасвали града. 35 кули бойници поддържали винаги будно окото на стражите. Четири порти, здраво залостени пред нашествениците, осигурявали достъп до вътрешността му.

През 251 година край стените на града се водила историческа битка между римляни и готи, при която владетелят на Вечния град император Траян Деций загубил живота си. Фаталното сражение с варварите носи слава на императора, който влиза в историята като единствения Цезар, загубил живота си извън хълмовете на Рим.

Преминала през вековете, древната история на кастела е достигнала до нас, съхранена както от историографите, така и от градските митове. И до днес в Разград се разказват легенди за това, че под руините на Абритус лежи заровена златната императорска колесница на Деций, която чака да бъде открита.

Приказката за богатствата на античния град водят началото си отпреди 120 години, когато българският учен енциклопедист академик Анание Явашов направил първите разкопки над руините на древната крепост. Той организирал експедиция в местността Хисарлъка в родния си град. Впоследствие учените са разкопали и реставрирали римския град в почти пълния му вид и блясък. В руините на Абритус е открито най-голямото монетно златно съкровище в България, състоящо се от 835 златни монети. В нивата на близко до Разград село пък е изровена статуетката на Златния пегас, която няма аналог в световната историография. Прекрасната скулптура на крилатия кон днес е символ на Разград и част от неговия герб.

Днес в археологическия резерват са добре консервирани и показани части от древния град. Комплексът бе обновен и реставриран през 2015 г. в рамките на проекта „Абритус - мистика и реалност", финансиран с 6.5 млн. лв. Бе изграден нов посетителски център с интерактивни зали, с каквито разполага само още един музей в България - този на индустрията в Габрово.

Въпреки създадените съвременни условия за развитие на модерен туристически продукт посещението в комплекса е сравнително слабо. Археологическият комплекс „Абритус" би могъл да стане част от обща туристическа дестинация, включваща посещения на Свещарската гробница в Исперих, която е на 36 километра от Разград.

Усилията на местната власт са насочени към популяризиране на богатото историческо наследство на региона.

Уникалната тракийска гробница, иззидана в чест на гетския цар Дромихед, пък направи исперихското село Свещари известно по света и даде на България още една неповторима реликва от древността. През 1982 г. учени откриха в археологическия резерват „Сборяново" каменна сграда, вкопана в недрата на Гинина могила, където в древността е бил положен мъртвият владетел заедно с неговата съпруга.

Коридор и три подземни камери с обща дължина 7.5 м и високи 4.5 м, облицовани с каменни зидове, са приютили славата на вожда, властвал по тия земи в края на IV век в столицата на гетите Хелис. Архитектурна, скулптурна и живописна украса придават невиждан блясък на древния ритуален комплекс.

10 каменни фигури на кариатиди държат с ръце, вдигнати към небето, покрива на вечното царско жилище. С безмълвния си караул те славят Великата богиня майка и показват великолепните шедьоври на древността, достигнали до нас. През 1985 година, три години след епохалното откритие, Свещарската гробница е включена в списъка с обекти на световното културно историческо наследство, поставени под закрилата на ЮНЕСКО.

Проучвайки могилите една след друга, екипът на проф. Диана Гергова, която работи в резервата „Сборяново" през последните 30 години, стигна до Голямата Омуртагова могила, за която учените предполагат, че крие тайните на няколко епохи. Наред с историческия слой от античността археолози допускат, че върху нея има насипи и от времето на Първото българско царство, защото се допуска, че хан Омуртаг е строил в този богат на мистика район.

Дали това е така, предстои да се доказва, но през ноември 2012 от нейните недра изскочи първата златна находка. Експедицията на Гергова откри дървено ковчеже, пълно със съкровища, принадлежали на тракийския вожд Котела. Змия, изпълзяла изпод земния насип, отвела учените до безценните реликви. Така те открили 1,8 кг злато, излято във вид на 264 диадеми, гривни, пръстени, барелефни изображения на женски глави. Скрити и заровени там преди 25 века, те достигат до нас, за да потвърдят славата и могъществото на Котела. Предполага се, че имането е положено в земята заедно с владетеля, който бил съюзник на Филип Македонски и негов тъст.

Златото на гетите добави нов блясък към богатствата на историята, открити в археологическия комплекс „Сборяново". Новината за уникалните находки обиколи света и неповторимите артефакти, изкопани от земята край Свещари, вече са неотменна част от най-авторитетните експозиции, с които България представя пред света своите съкровища от древността. Най-хубавите златни накити, намерени край Исперих, искриха във витрините на Лувъра, след като преди това бяха показани в Копенхаген и в Санкт Петербург.

На метри от царската гробница край Свещари в Разградска област друг един гроб - на прочут мюсюлмански светец от ХVI век, събира поклонници от целия свят, търсещи лек за болката и светлина за душата си. Каменното теке на дервиша Демир баба е обвеяно със славата на Железния баща, погребан в него.

Легендата разказва, че дервишът имал богатирска сила, а славата му на лечител и закрилник на бедните плашела дори самия падишах. В дни на жестока суша исполинът бръкнал в земята с желязната си ръка и оттам бликнала вода. Чудото, сътворено от легендарния с добродетелите си дервиш, спасило хората от смърт и обвеяло с преклонение името на светеца, разказва легендата.

Изворът „Петте пръста" сега ромони до вечния дом на бабата. Всяка година на 2 август богомолци, вярващи и в Аллаха, и в Христа, се стичат край текето на Демир баба, за да ги огреят лечебните лъчи на слънцето върху скалата, запазила спомена за древния мъдрец.

Кметът на Разград д-р Валентин Василев се върна преди седмица от посещение в побратимения с лудогорския център унгарски град Сомбатхей, където присъства на историческия фестивал „Савария". Празникът се организира ежегодно в края на август.

Всяка година около 50 хиляди жители и гости на унгарския град се включват във възстановката, възпроизвеждаща битката на Рим с варварите в най-северната точка на империята. По традиция кметът на Сомбатхей, облечен в бойни доспехи, лично повежда похода на легионите срещу нашествениците.

Местната управа в Разград иска да почерпи от опита на унгарците, за да развие историческия фест „Абритус", който от три години се провежда в лудогорската община. Желанието на кметския екип е възстановката на битката на император Деций Траян с варварите край стените на Абритус да стане атракция за туристите, както и фестивалът „Савария" в Унгария.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X