Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

08.02.2017 г.

Другата Грузия

Модерен дизайн, стари къщи, храна, вино и слънце в столицата на една от новите водещи туристически дестинации

Младен Петров

„Няма да повярваш какво беше преди 10 години", е често повтаряно изречение, докато чуждестранните посетители клатят одобрително глава, разхождайки се из грузинската столица Тбилиси. Устремена към Европа, отскоро и без визи, Грузия усилено се старае да заличи следите от близкото минало, белязано от войни, авторитарен режим и безправие. И в много отношения успява. „Толкова много положителни статии за Грузия излязоха, че няма как да не пуснат вече директни полети от Лондон", казва с надежда живееща от дълги години в Тбилиси англичанка. Наскоро в поредната си статия оттук „Ню Йорк таймс" описа страната като Калифорния на Кавказ, а „Вог" започна списъка си с 10 задължителни места за посещаване през 2017 г. именно с Грузия. С щедри дози грузински чар, изключителна храна, вино и архитектура (стара, нова, зашеметителна, лющеща се и подкрепяна с метални конструкции от срутване) Тбилиси е готов за още повече посетители. Няколко полезни неща и адреси извън туристическите клопки, които трябва да знаете за един от най-забележителните градове в Източна Европа (Западна Азия, ако разчитате на квалификацията на ООН).

На една от стените във фирмения магазин на голям местен винопроизводител историята на виното е разказана с помощта на голяма карта, показваща движението на виното из Европа. Вино по тези земи се прави от 8000 години, което обяснява защо всички стрелки на картата тръгват от Грузия. С 500 сорта грозде Грузия се старае да си възвърне титлата на водещ бутиков винопроизводител - не световноизвестен като Франция, но считан за лидер от всички, които знаят повече за виното. Доскорошните руски санкции всъщност помогнаха на местните производители да влязат на нови пазари, в това число и Франция. Грузинското вино вече е един от първите местни продукти, отговарящ на стандартите на ЕС за износ. Връчат ли ви чаша - най-популярните сортове бяло вино са ркацители, мцване и цинандали, саперави и мукозани за червено вино, не се колебайте да я вземете. Vino Underground (ул. „Галактион Табидзе" 15) е добър адрес за среща с вината на малки местни производители. За късмет има и много местни сирена. Гаумарджос!

„Захар Захарич" (под известния Сух мост) е точно това, което очаквате от името - непретенциозен ресторант, далеч от туристическата глъчка на стария град, с меню с тежки кожени корици и симпатични готвачки, които обичат да надничат от кухнята, за да се убедят сами, че изгладнелите гости са доволни. Подминавано от повечето туристи, това е и мястото, където ви очакват най-вкусните хинкали - известните грузински пироги с причудливи тестени дръжки, в града. Продавани на всеки ъгъл, истинските пироги хинкали се правят от тънко тесто и са с повече от 20 резки по тях. За съжаление на много места ще получите огромни тестени буци с пълнеж, предвидени за неориентирани туристи. Тук тестото е почти прозрачно, а одобрителното мляскане е лесно доловимо заради падналата по време на ядене тишина. Ресторантът предлага и местни пикантни манджи с гъст сос като остри и харчо, но целта ви е една - хинкали с агнешка кайма. И много моля, не се излагайте - хинкали се ядат с ръце, не с вилица и нож.

Хляб и хачапури

С причудливите си форми и незабравим аромат, грузинският хляб излиза от стари тандури пещи, разположени в подземни помещения, заради които се налага да залегнете, преди побелелият от брашното пекар да ви връчи опакован в хартия горещ хляб. Местната любов към тестото няма как да ви убегне - една от мерките за инфлация в Грузия е индексът хачапури, който следи цените на всички продукти, необходими за правенето на местните питки със сирене и масло. Хачапури се яде по всяко време на денонощието, но запазете повече свободно място в стомаха си за хачапури аджарули, калоричната бомба във формата на лодка с плуващи в нея яйце, сирене и няколко щедри супени лъжици масло. Хачапури аджарули се предлага и в размер „Титаник". Поръчвайте на собствена отговорност. Къде? Навсякъде.

За първата година от съществуването си „Езо" (ул. „Геронти Кикодзе" 16) успя да се превърне в кулинарно-културна институция, отваряйки големия си двор в модния квартал „Сололаки" - под щедрата сянка на дърветата, през лятото там се намират най-желаните маси в Тбилиси за едни от най-масово посещаваните партита в града. „Езо", ресторант, специализиращ в по-съвременна и изчистена версия на грузинската кухня, съвсем като собствения си дизайн, излиза от утвърдения местен модел за успех, залагащ на живеещите тук чужденци. В „Езо" хипстърите са грузинци, оценяващи предложения като пай с телешка кайма и дюли.

Започнете с чаша домашно бяло вино (попитайте келнера защо виното всъщност е кафяво) и „грузинска салата", перфектната комбинация от пресни домати, краставици, олио от областта Кахетия и подправки. Не може да пропуснете и тукашното хачапури, често описвано като направено от въздух. Ако не сте в настроение за вино, съседния „Блак дог бар" (ул. „Ладо Асатиани" 33) е известен с несвършващата местна крафт бира.

Първо и основно правило за придвижване, пеша или с автомобил - правила няма. В Грузия автомобилът предоставя неограничени преимущества и е символ на престиж, което обяснява и пъргавината на възрастните пешеходци, докато се опитват да прекосят отдавна изтърканите от гумите на неспиращи автомобили пешеходни пътеки. Местните шофьори, без значение на пола, свободно се отдават, понякога едновременно, на две страсти, докато шофират - пушене и говорене по телефона, без хендсфри естествено, което е само едно от обясненията за постоянно нарастващия брой пътнотранспортни произшествия. Опасността не свършва дотук. Тбилиси е и град с постоянно увеличаващ се трафик - по статистически данни на всеки трима жители на града се пада по един автомобил - но без адекватната за такова движение инфраструктура. За пешеходците това означава неравна борба с шофьорите и по тротоарите, в по-голямата си част заети от безразборно паркирани автомобили. За съжаление местните власти не правят почти нищо за разрешаването на проблема. Ходете и карайте много внимателно. Или по местна традиция се прекръстете на тръгване.

Безразборното движение по улиците може да се избегне с разходка из битпазара на Сухия мост. Всеки ден из алеите на пазара може да намерите всичко - от пъстри турски килими до грамофони и стилна керамика. Ако продължите разходката към другия бряг на реката, ще намерите истинско съкровище - прясно реставрирания булевард „Давид Агмашенебели", сега превърнат в пешеходна зона. Улицата вече се запълва с кафенета и ресторанти, но не спирайте дотук. Продължете към „Шави Ломи" (ул. „Зураб Квливидзе" 28), или „Черния лъв", любим ресторант на местните ценители на дълги вечери. От няколко месеца вечерите - задължително грузинска салата, пилешка супа чикиртма и агнешки кебаб с ткемали, сос от зелени сливи - се състоят в очарователна стара къща с камина и градина, изпълнена с нарове. За магията допринася и отвореният план на къщата, както и нейните почти безкрайно високи тавани, който ви позволява да обикаляте красивата къща от стая в стая. И така до безкрай.

За някои липсата на много световни марки и мол във всеки квартал е нещастие. За други, например за стилно облечените млади и стари грузинци, красящи улиците на Тбилиси всеки ден, на света има и по-важни проблеми. Стилът на обличане на грузинците, както повечето неща тук, е тясно свързан с традициите и факта, че Грузия, както всички останали държави в региона, остава консервативна държава. Попфолк имиджът, особено за жените, няма никакъв шанс за налагане. Черното, разбираемо, е любим цвят. Грузинските дизайнери - насочете се към ул. „Абашидзе" и „Палиашвили" в квартал „Ваке" за пълна селекция от бутици на местни моделиери - са проповедници на минимализма и естествените материи, което е забележимо и с невъоръжено око.

Ако се намираше в София, квартал „Вера" би бил нещо като стария „Лозенец" много преди строителните предприемачи да започнат да се правят на архитекти. Стръмните улици на квартала, често застлани с калдъръм, ще ви заведат до потънали в зеленина стари къщи. Разхождайки се из „Вера", няма как да не забележите прилежно подредените плодове на сергиите - в Грузия плодове и зеленчуци се продават от багажника на всеки втори автомобил, обикновено съветско производство, но в малките магазини подредбата на мандарини, нарове и праскови е изкуство. Откриването на „Румс" (ул. „Мераб Костава" 14), споменатия дизайнерски хотел, дело на местни инвеститори и архитекти, даде значителен тласък на квартала, видим по броя нови кафенета, ресторанти и бутици. В съседство расте и „Интер континентал", поредният луксозен хотел в Тбилиси. Завършете разходката нагоре и надолу из квартала в „О, Мода, Мода", тайното кафене и бутик с една от най-красивите градини в Тбилиси. Единственият начин да разпознаете кафенето (ул. „Васил Барнов" 64-66) е металната врата с едва забележим надпис на грузински. Към кафето не забравяйте да си поръчате печена дюля с ядки, карамел и стръкче мента.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X