Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

05.04.2013 г.

Държавата КТБ

Използването на банката за концентрация на капитали, собственост и власт е незаконно и опасно

Цветан Василев

Ирена Кръстева

Увеличаване Затвори

Делян Пеевски

Увеличаване Затвори

Николай Бареков твърди, че идеята за новия новинарски канал Нюз 7 дошла от Цветан Василев

Увеличаване Затвори

Кое беше причина и кое следствие няма значение. През седмицата мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев набеди президента Росен Плевнелиев и назначения от него кабинет в безпрецедентно по тона си интервю пред австрийския Der Standard, като каза, че обслужват корпоративни интереси. На другия ден правителството даде сигнал, че ще адресира проблема със свръхконцентрация на пари на държавни предприятия в КТБ. Публиката гадае дали интервюто е било изпреварващ ход - предупреждение към временната власт или грешка, която предизвика нейната реакция. Яйцето или кокошката в случая не е важният въпрос.

Повече от нормално е да има правила за управление на парите в държавните фирми и диверсификация в множество качествени банки. Правителството избра именно такъв институционален подход, а обявявайки, че лично премиерът ще води работната група за писането на правила, даде да се разбере, че гледа на темата сериозно. С основание.

Преразпределянето на дори част от държавните пари към други банки означава създаване на нормалност, но и обявяване на война на най-голямата олигархична група, създавана от 1989-а насам - по-голяма от "Мултигруп" (по времето на Беров), многократно по-голяма от "Орион" (при Виденов) и от "Олимп" (при Костов) - за тези, които си ги спомнят. Въвеждането на правила в нещо толкова семпло, каквото е управлението на държавните пари, би извадило на показ и дълго замазвани тайни. То би разкрило, че огромна част от привлечените в КТБ средства са отишли, за да финансират разрастването на империята около мажоритарния й собственик, че тези инвестиции са твърде рискови, че не само държавата като принципал, но и Банков надзор си е затварял очите. Да го кажем така: ако струпването на публични средства в КТБ е цъкало като бомба със закъснител, през последните две години за нея като заложници са закачени и хиляди обикновени вложители.

Банка за лична употреба

КТБ е най-бързо растящата банка. Само за 2012 г. активите й са повишили с 39% при средно 7% ръст за банковата система. За последните четири години банката почти се е утроила и вече е шеста по големина с 5,6 млрд. активи. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка. Това поражда подозрения за недопустима концентрация на кредити към свързани лица - показател, който заради сигурността на вложителите по закон би трябвало да се контролира от БНБ.

Без претенция за изчерпателност по данни (пълните данни в xls) към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците лица. Това е една четвърт от активите и над една трета от кредитите на банката към онзи момент. Сумата не включва някои големи сделки като приватизацията на "Булгартабак холдинг" (където формално инвеститор се води лондонското поделение на руската Внешторгбанк - VTB Capital), както и по-нови придобивки - "Техномаркет", БТК и др. Освен това тук се виждат само декларираните по отчети на свързани компании задължения, но не и банкови гаранции, което е възможно да направи експозицията много по-голяма. От разгледаните 107 свързани компании успяхме да установим задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има "задължения към финансови институции", за които имаме неофициална информация, че са към банката.

По-лошо - от отчетите на финансираните фирми се вижда, че немалка част от тях нямат друга собственост или дейност извън отпуснатите от банката кредити и придобитите с тях активи. Много от тях са хронично на загуба или дори с отрицателен капитал, което поставя въпроса как могат да изплатят заемите си. Подобна концентрация на "вътрешни" кредити надхвърля не само законовите ограничения, но и всяка здрава логика. Финансирането преимуществено на една група, дори тя да не е свързана със собствениците на банката, е рисковано, защото проблеми в отделни дружества могат да повлекат цялата група и да доведат до големи загуби за банката. Ако пък са намесени собствениците, възникват конфликти на интереси, които се управляват трудно, колкото и да е добронамерен мениджмънтът на финансовата институция.

Затова по закон кредитите към свързани лица не бива да надхвърлят 1/4 от собствения капитал на банката. В случая с КТБ, която към края на 2011 г. е с капитал от около 360 млн. лв., ограничението е надхвърлено над 10 пъти. Няма публични данни как се е развило това съотношение през 2012 г., но въпреки нарасналия капитал на КТБ до 450 млн. лева едрата картина едва ли е променена значително. Към края на юни по данни на самата банка тя е силно зависима от големите си клиенти - половината кредити се държат от 30-те най-големи кредитополучатели, а 20-те най-големи вложители имат да вземат над 1 млрд. лева, или една трета от депозитите.

Банков надзор обаче не вижда проблем. Няма информация доколко щателно БНБ е изследвала свързаността на кредитополучателите на КТБ. На конкретния ни въпрос получихме следния отговор: "Надзорът на големите експозиции на банките у нас се осъществява чрез надзорните периодични отчети и инспекции на място. След всяка инспекция се дават предписания на банките, включително и когато няма формални нарушения на ЗКИ. Проверките (надзорните инспекции) се извършват във всички банки, в т.ч. и цитираната от вас банка. Към момента няма докладвани нарушения на законовите лимити. Повече информация може да бъде намерена в годишните отчети на БНБ, които са публично достъпни."

За КТБ няма икономическа криза

Извън неадресирания проблем за свързаността на кредитополучателите с мажоритарния собственик КТБ отчита подозрително здраво качеството на кредитите си. Докато средно в банковата система в резултат на кризата лошите и преструктурирани кредити са около една четвърт от всички, а само лошите - близо 17%, КТБ декларира едва 4%. Също направените от КТБ обезценки за несъбираеми заеми са под 1% от целия й кредитен портфейл при 7% средно за банковата система и до почти 20% за някои по консервативно оценяващи ситуацията институции. Ако допуснем, че риск мениджмънтът на банката е нито по-добър, нито по-лош от средния за системата, това означава, че тя би трябвало да отдели допълнително около 200 млн. лева за провизии, да излезе на сериозна загуба и да се наложи рекапитализиране. Вместо това КТБ трупа счетоводни печалби. Те влизат в собствения й капитал, а това й позволява да увеличава кредитирането.

Същевременно има трикове, с които един кредит да се води жив дори реално да е необслужван. Те са още по-лесни, ако кредитираш свързана компания. Най-схематично: ако една компания не може да обслужва заема си, банката отпуска друг на формално несвързано дружество, то на свой ред дава заем на първото; в резултат банката има един редовно погасен и един новоотпуснат заем и никакви лоши длъжници. Друг вариант е банката да прехвърли лошото си вземане чрез цесия на привидно несвързана компания, която самата тя е кредитирала. Такава стратегия например приложи КТБ при изпадналия в несъстоятелност стъкларски завод "Рубин", като вземания за по 22 млн. лв. бяха прехвърлени по номинал на "Карне-М" и "Евробилд проект" и още 5 млн. лв. на "КИК-Дизайн" - дружества, финансирани от самата банка.

Все пак при мащабния ръст на активите на КТБ й се налага и да вдига капитала, за да отговаря на изискванията за адекватност. През миналите две години на два пъти мажоритарният собственик "Бромак" направи това с подчинен срочен дълг - първо 20 млн. евро, а после още 9 млн. евро. Сега се планира и реално увеличение чрез емисия акции за 94 млн. лв. За целта мажоритарният собственик трябва да разполага със собствени средства с доказан произход. И тук обаче има няколко трика за превръщане на кредити в капитал.

Например през последните години делът на "Бромак" в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си Ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала.

По аналогичен начин и с борсови сделки с други близки компании "Бромак" също успяват да извлече печалба. Например в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на "Булгартабак холдинг" (от финансирани от самата банка компании като "Никкомерс 01" и "Принт инвест 1") при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. В такава сделка трудно може да се открие друга икономическа логика освен прехвърлянето на средства в "Бромак", които при това са с доказан произход - печалба от борсови операции.

Дребните вложители като заложници

Ползвайки евтиния ресурс от държавните компании, КТБ получава предимство, което изкривява чувствително банковия сектор. Благодарение на ниските лихви, които плаща по тези привлечени на едро средства, банката има възможност да поддържа високи лихви по депозитите, които привлича, завземайки пазарен дял от други банки. През последните години това позволи на КТБ да "превключи на втори двигател" и да финансира драматичната си експанзия с депозити на дребни вложители. Така за 2011 г. привлечените средства на КТБ нарастват с почти 50%, миналата година - с още 46%, за да достигнат 5.2 млрд. лв. Този ефект идва основно от депозитите на дребно, при които ръстът е 65 и 78% съответно, а общата им сума вече е 2.6 млрд. лв. Всичко това се случва на пазар, където общо ръстът на привлечените средства е около 4%, а при тези от граждани и домакинства - около 12-13%.

В момента за едногодишен депозит в левове банките с чужди собственици, предлагат нива между 4.5% ефективна годишна лихва при лидерите на пазара и 5% при по малките и при тези с гръцка собственост. Същевременно най-добрата оферта на КТБ е за 6.34% при депозити над 1500 лв., а за по-големи суми лихвата достига и нива над 8%.

Взривообразният ръст на скъпо привлечените дребни вложители в КТБ през последните две години е повишило цената на финансирането на банката с повече от един процентен пункт над средното за сектора, което дългосрочно ще постави на риск финансовите й показатели. Проблемът се изостря и от наличието на държавна гаранция на депозитите до 100 хил. евро, която притъпява усещането за риск у спестителите. В търсене на по-висока лихва повечето от тях игнорират или поне оставят на втори план въпроса за стабилността на банката. При сериозен проблем с по-голяма банка обаче тази гаранция може да се окаже илюзорна, тъй като натрупаните близо 1.6 млрд. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете в България биха били недостатъчни (до края на март банките би трябвало да преведат допълнително над 220 млн. лв. годишна вноска).

Олигархичен октопод

Освен голямата концентрация на риск около собственика на КТБ се концентира и невероятна икономическа, медийна, а чрез тях и властова мощ. Разрастването на този олигархичен мастодонт, който контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП, доведе до изкривяване не само на банковия пазар, но и на цялата икономика (вижте графиката). Подобно мащабно преразпределение на собственост за период от 7-8 години е невиждано в историята на прехода в България. Обяснението е, че групировката около КТБ беше фаворитизирана от две последователни правителства - на тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) и на ГЕРБ. 

Медийната група около Ирена Кръстева и сина й, доскорошния депутат от ДПС, а сега следовател Делян Пеевки също беше финансирана с кредити от КТБ и продължава да ползва финансовия и рекламен гръб на банката и свързани с нея компании. По-лошо, тя се превърна в еталон за търговия с влияние. Чрез нея се осигурява политическа подкрепа и регулаторен комфорт за банката и икономическата група. 

Медийната машина има широка употреба: от полиране на имиджа на КТБ и собственика й до саморазправа с конкуренти и опоненти. За това естествено помагат и другите лостове: икономическият, политическият, неформалните връзки в съдебната система и регулаторите. Това срастване е най-голямата опасност, особено в държава,  където разделението на властите все повече прилича на театър за пред публиката. Нарастващата възможност на групата около КТБ да ползва целия държавен апарат за справяне с бизнес врагове стана публично достояние най-вече чрез войната й с издателите на "Труд" и "24 часа" - Огнян Донев и Любомир Павлов, тъй като те имаха собствена трибуна, за да я покажат. В нея с активни действия бяха впрегнати не просто медиите на Кръстева и TV7, а също ДАНС и прокуратурата, а с бездействието си - и всевъзможни регулатори.

Друг пример е как след мощна дискредитираща кампания срещу застрахователна компания "Алианц" и нейния мениджмънт договор за застраховане на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2" спечели дружеството от групата на Василев "Виктория". Изтикването продължава и до днес - само преди дни общинското дружество "Топлофикация" отстрани по "технически причини" по-добрите оферти на "Алианц" и "Булстрад" в полза на "Виктория".

Висша институционализирана форма на политическа корупция беше и случаят с корпоративното превземане на пловдивския завод "Юрий Гагарин". За пръв път след 9 септември 1944 г. парламентът по предложение на ДПС гласува специален закон, с който забрани основния бизнес на "Юрий Гагарин". Няколко месеца по-късно фирмата беше придобита на ниска цена от офшорни компании, свързани с "Булгартабак", Пеевски, Василев и КТБ. На медиен тормоз и оплюване станаха жертва не една или две публични фигури, чиито позиции се оказваха неудобни за олигархичния октопод или обслужваната от него власт. Атаките срещу президента и служебното правителство сега са само логично продължение на същото.

Как стана възможно това

На всяко ниво от финансовата система, където може да се случи такава огромна концентрация и изкривяване на пазара, би трябвало да има защитни механизми, които да ги спират. И наистина има, но те са умишлено изключени. На входа са парите на държавните дружества. Техните мениджъри би трябвало да се грижат за ефективното им управление. Ако го правеха, тези средства щяха да са разпръснати в повече банки и да не са предимно по разплащателни сметки. Но над КТБ винаги е имало мощен политически чадър. Като градска легенда се разказва случаят с ВМЗ-Сопот, който дори по време на стачката на работниците не е могъл да ползва парите си в КТБ, за да им изплати забавените заплати. По подобни причини БЕХ ще търси заем за 500 млн. лева, при положение че има налични 623 млн. в КТБ.

Принципалът само веднъж опита да въведе правила за управлението на средствата, но те се оказаха пожелателни насоки без ефект. (Става дума за опита на тогавашния финансов министър Симеон Дянков през 2010 г. да въведе ред, с което си спечели трайното "внимание" и оплюване от медийната група.)

На второ ниво защитата трябва да идва от самия пазар. Ако една банка е прекалено рискова, хората и бизнесът биха избягвали да работят с нея. Реално обаче този ефект се нулира от всичко описано по-горе - гаранцията и високите лихви по депозитите, медийното влияние, скритите зад банковата тайна експозиции и т.н.

Накрая защитата би трябвало да идва от регулатора в лицето на БНБ. За Банков надзор тези рискове би трябвало да са пределно ясни. С пълната информация и мегаправомощията си той може и е длъжен да ги прекрати. Защо това не се случва - можем само да гадаем, тъй като от Банкови надзор почти никога не излизат публични решения или коментари. Видно от самолет, някои от основните показатели на банката - лихви по депозити, ръст на активи, процент провизии към рискови активи, се отклоняват сериозно от средните за системата. БНБ обаче удобно се скрива зад чувствителността на темата със стабилността на банките и реагира остро на всеки, който си позволи да постави под въпрос чистотата на практиките в банковия сектор.

При така изключените бушони в системата е нормално концентрацията на собственост и влияние да се усилва. То е достигнало размери, при които разплитането му не може да стане безболезнено. Пакетирана с БТК, телевизионното разпръскване, вестникарския и разпространителски монопол, креслива телевизия, групата е на път да придобие статут на "прекалено голяма, за да фалира". Или на прекалено "удобна" за политиците, за да фалира. Факт е, по темата КТБ няма леви и десни, никоя партия не е опозиция, всички пазят гробно мълчание.

Ако държавата и регулаторите продължат не само да си затварят очите, но и да съдействат, империята на Цветан Василев и неговият партньоp, политик, издател и следовател Делян Пеевски ще продължи да расте и да среща все по-малък отпор. Ако досега тя е зависела от отношението на конкретните политици на власт, ще започне да се случва друго - самозабравилият се монопол ще иска да посочва кой да управлява. Първите опити за това се видяха покрай формирането на служебното правителство, когато медиите около КТБ систематично "отстрелваха" неудобни за тях кандидати.

Ако политиците и гражданите не успеят да се справят, единственото спасение от нещо толкова голямо е то да се разпадне под собствената си тежест. На малък пазар като българския подобна мегаструктура не може да съществува вечно, защото няма откъде да се изхранва.

Николай Стоянов, "Капитал"

Какво каза Цветан Василев пред "Дер щандард"

"Този президент [бел. ред. Росен Плевнелиев] защитава бизнес интереси, а не интересите на нацията." С тези думи пред вестник Der Standard банкерът Цветан Василев открито нападна държавния глава, след като предишните седмици това правеха финансираните от него медии. В същото време заяви, че "критиката" на изданията и телевизиите му са плод на "личното мнение" на журналистите, работещи там, нищо че според него в България има дори "твърде много медийна свобода". В почти предупредителен тон Василев подчерта, че няма интерес от нестабилност в страната. "Като мажоритарен собственик на една от най-големите банки и инвеститор с различни важни сфери имам интерес да има стабилност, а не улични протести... Бизнесът ми е достатъчно голям, за да изгубя много в случай на нестабилност, рухване на валутния борд или други събития." Дали самият той е олигарх - въпрос на дефиниция: "Ако това е някой, който е заможен и управлява редица компании, тогава ОК - аз съм олигарх. Но тогава олигарси са Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Ричард Брансън и Бернар Арно", каза още Василев.


Къде са парите на държавните компании

През последните две години официалната информация за паричните ресурси на държавните предприятия пресъхна, но нищо не показва да има значима промяна от 2009-2010 г. Тогава по данни на министерства, които имат държавни предприятия под опеката си с ресурс от 1.2 млрд. лв., стана ясно, че 35% от тях  са в една банка - Корпоративна търговска. Това означава ресурс от около 420 млн. лв. Последните публични данни от есента на 2010 г. показаха, че 70% от средствата на компаниите под егидата на икономическото министерство са в същата банка. Тази пролет индиректно научихме, че тенденцията се запазва - при присъждането на рейтинга си за Българския енергийен холдинг рейтинговата агенция Fitch отбеляза като проблем слабата диверсификация на паричния ресурс на холдинга с концентрирането на 87% от ликвидността си в една банка. Това е КТБ. Според данните, цитирани от Fitch, в края на септември 2012 г. паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лв., т.е. около 623 млн. лв. са в една банка.

Тази седмица в прословутото интервю за австрийския вестник Der Standard Цветан Василев коментира, че парите на държавните компании са 8% от депозитите в банката, т.е. около 400 млн. лв. Не е ясно дали сумата включва и парите по разплащателни сметки обаче.

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X