Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

08.03.2017 г.

Фейсбук – тъмният океан на завистта

Хората избягват да споделят в мрежата драмите си

Хана Краснова*

Политика, бизнес, общество - фейсбук променя всичко, за добро или лошо. Но за нас като хора вредна или полезна е огромната социална мрежа? В България все още няма проучвания по тази тема, но за щастие хората си приличат. Изследвам социалните мрежи, най-вече фейсбук, от около осем години. В началото анализирах отношението на хората към използването на личните им данни, но постепенно интересът ми се прехвърли към емоционалните ефекти от участието в социални мрежи. Забелязах, че много хора, включително приятелите ми, избягват да споделят неуспехи или трудности, а предпочитат да изнасят на показ единствено успехите. Запитах се защо и започнах да изследвам феномена.

Аз и екипът ми прилагаме в изследванията си проективна техника, при която запитаният пренася фокуса към другите и по този начин егото му остава защитено. Респондентът не говори за себе си, а за околните, но от твърденията му се добива огледална представа за него самия. Когато говорим за другите, винаги говорим и за себе си. Например сред анкетирани 684 участници на въпрос изпитвате ли завист, когато гледате профил на приятел във фейсбук, с „да" отговарят само 24.5%. А при обратно формулиран въпрос - мислите ли, че другите изпитват завист, положителните отговори се покачват на 53.3%.

Чрез прилагането на тази техника се откроява една доминираща емоция: завистта. За сметка на това радостта възлиза само на около 37% и в двата случая, а емпатията едва достига 15%, съотнесено към другите, и пада на 8.1% към себе си. Често (и особено специфично за Германия) завистта се концентрира върху свободното време и пътуванията. Това не е учудващо. Когато в реалния живот някой замине, той просто отсъства за известно време. Едва когато се върне, може да разкаже, да покаже снимки. Докато в социалните мрежи се получава силно наситена концентрация. Всеки ден можем да следим нечий чудесен живот на плажа в далечни страни. Това води до натрупване на усещане, че при другите животът е непрекъснат низ от прекрасни емоции, които при теб самия липсват.

Може би неслучайно един от най-известните фейкове във фейсбук е симулация на пътуване из Азия - близо месец семейството и приятелите на нидерландката Зила ван ден Борн вярвали, че тя пътешества из Тайланд и Камбоджа, докато тя манипулирала снимки с фотошоп. Целта й - в рамките на студентски проект да докаже, че всичко в социалните мрежи е огромна лъжа.

Още през 1954 г., далече преди появата на фейсбук, американският социолог Леон Фестингер изгражда теория за социалното сравнение. В нея постулира три основни правила. Първо - човек има вродена нужда от самооценка, затова търси външни потвърждения. Второ - набавяме информация за изграждане на тази самооценка чрез материални обекти, но и чрез сравнение с другите. Ала не просто определяме случайно мястото си в координатната система на успеха, а търсим за мерило сходни хора. И трето - за да бъде някой наистина успешен, трябва да се почувства и преживее като такъв.

Това, което прави социалната мрежа, е, че ни поставя в ситуация на непрекъсната самооценка. Животът в социалните мрежи изобилства от информация за другите - техните постижения, приключения, изживявания, и то в реално време, което ги прави идеална база за сравнение. Дали сравнението ще се отрази положително или отрицателно на нашата самооценка, зависи най-вече от това с кого се сравняваме. Установена е интересна зависимост - колкото повече прилики има между нас и хората, с които се сравняваме, толкова повече завиждаме. Измерваме удовлетвореността от живота с уравнението „очаквания минус постижения" и после сравняваме резултата със света около нас.

Заради алгоритмите си фейсбук ни обгражда предимно със сходни потребители. В реалния живот не срещаме толкова подобни нам хора. Тази неестествена концентрация на прилики кара мозъка да пуска все по-често радар в търсене на потвърждение на самооценката. И да получава сигнали, че нечий живот с почти същите изходни параметри се развива по-добре от нашия. Човек или унива, или започва инстинктивно да се стреми към противодействие на усещането за провал.

Една от стратегиите за излизане от тази ситуация е разкрасяването, самостилизацията. Но колкото повече даден потребител показва само слънчевата страна на живота си, екзотичните ястия и страхотното си семейство, толкова повече и другите изпитват натиск да се държат подобно и да разкрасят собствения си показен живот. Количеството на стилизации започва да расте и обхваща все по-големи кръгове - змията захапва опашката си. Аз наричам този ефект „спирала на завистта".

Дали ползването на мрежата ще доведе към емоционален плюс или към минус зависи от начина на употреба. Важно е да се направи разграничение между двата основни модела на участие в платформата - пасивна консумация и активно споделяне. При първия модел на участие потребителите са по-податливи към отрицателните въздействия на социалната мрежа - понижена самооценка и чувство за субективно нещастие. Затова например факторът завист в инстаграм е по-силен - видът интеракция там е по-пасивен, отколкото във фейсбук. При активните потребители пък по-често се забелязват положителните ефекти от ползването на платформата - повишена самооценка в резултат на одобрението и поощряващите коментари. Освен това се предполага, че чрез споделянето на хубавите мигове от живота си човек слага специфични маркери на щастие. Връщането към тях събужда отново хубавите емоции от преживяното.

Как обаче да подходим с моментите на неуспех и тъга? Психологът Теодора Бочукова е на мнение, че трябва към активното ползване винаги да се прилага и възможността за отсяване на „публиката": „Във всяка социална мрежа е добре да преценяваш сам какво и на кого казваш. Във фейсбук има механизми за филтриране на информацията, като можеш да споделиш дадено събитие само с определен брой хора, от които да получиш именно нужните подкрепа и емпатия в даден труден момент" - казва тя и допълва: „Също така има възможност за намиране на групи за самопомощ, което може да се отрази добре и да помогне в справянето с конкретен проблем." В такъв случай концентрацията на сходност в платформата може да бъде с положителен ефект.

В крайна сметка, както всички комплексни неща и във фейсбук се преплитат положителни и отрицателни страни и е логично изследванията му да дават двояки резултати. В качеството си на особено социално пространство, което сгъстява общуването и създава твърде силна всекидневна концентрация на сходни хора, тенденцията е да катализира негативни емоции и чувство за неудовлетвореност. От друга страна пък, като вид емоционална машина на времето предлага удобен начин за повторно преживяване на хубавите мигове. Получаваме емпатия и чувство за близост. Лайковете също дават на мозъка силна доза щастие под формата на допамин (тук трябва да се отвори скоба, че и това има тъмни и светли страни, човек лесно може да се пристрасти и да стане лайкохолик). Но фейсбук е инструмент, с който навигираме из дълбоките води на емоциите си. Избирайте курса внимателно.

-------------------------------------

*Авторката е преподавателка по бизнес информатика в Потсдамския университет.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X