Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

20.04.2017 г.

Градът на мъртвите

Земята под бившето кино „Сердика“ в София е част от Източния некропол

На мястото на бившето кино „Сердика" и бъдещия хотел „Хаят" от средата на март работят археолози от Регионалния исторически музей в София

Те са открили „седем-осем" антични гробници, както и няколко ямни гробове между тях

Увеличаване Затвори

На мястото не са намерени скъпоценности или други артефакти. Няма и запазени кости в гробниците, а тези извън тях са в много крехко състояние

Увеличаване Затвори

Изкопът е част от Източния акропол на Сердика и вероятно е използвано между III и VI век. За руините под центъра на столицата се знае от около 100 години, а през 70-те години на миналия век са защитени със специална наредба

Увеличаване Затвори

Архелогоческите проучвания са задължителни за всяко инвестиционно намерение в археологическия резерват под центъра на София

Увеличаване Затвори

Комисията трябва да реши дали те имат експозиционна стойност или не

Увеличаване Затвори

Мария Манолова

„Само не ме питайте за гроба на Васил Левски, нека да затворим тази тема и да не се занимаваме." Археологът Юниан Мешеков ни отвежда към разкопките на мястото на вече разрушеното кино „Сердика" и бъдещ хотел от веригата „Хаят". Иронично строителството на киното с древното име на София унищожава голяма част от археологията на това място през 60-те години на миналия век. Останки са запазени само в по-високата южна част на имота. Преди това парче земя да поеме към следващия си живот на луксозен хотел, специалистите от регионалния исторически музей в столицата изследват и спасяват парчетата история, които все пак са устояли на времето. Идеята, че и останките на Васил Левски са погребани непосредствено до бесилото му, дойде наскоро от историка Божидар Димитров. За археолозите, които работят на място, тя звучи най-малкото несъстоятелно. Земята под бившето кино е част от Източния некропол на Сердика. Последните проучвания тук започват в средата на март, след събарянето на старата сграда.

„Намерихме седем-осем гробни съоръжения, зидани от тухли и камъни, а между тях има и обикновени ямни гробове", разказва Полина Стоянова, която е съръководител на разкопките заедно с Юниан Мешеков. Останките вероятно са от периода между III и VI век. На мястото не са открити ценности или специални артефакти. „Гробниците са разбити - един път от ранни иманярски намеси, най-вероятно още в Античността, и втори път от намесата на тежка техника някъде през социализма", добавя Юниан Мешеков. Съседната жилищна сграда е построена през 1927 г. и според живеещите там също лежи върху разрушени антични гробни съоръжения. Сводовете на гробовете в изкопа на „Хаят" са буквално изстъргани при полагането на основите за модерните сгради в средата на XX век.

Новата строителна яма показва малка част от историческия пъзел под центъра на София. Основната зона е оградена от крепостни стени и според закона е абсолютно неприкосновена. „Тя се намира между източната и западната порта, хипотетичната северна порта край Халите, която все още не е разкривана, и южната порта, която най-вероятно е под безистена срещу входа на Съдебната палата", обяснява Мешеков. Край античния град има четири охранителни зони - една в непосредствена близост, както и Източен, Западен и Северен некропол. Източният некропол, в който се намира и теренът край паметника „Левски", покрива цялата територия между бившия Партиен дом, Министерството на младежта и спорта, Софийския университет, ул. „Кракра" и бул. „Дондуков".

„Градът на мъртвите" е използван не само в Античността. Има топографски карти, на които това място е маркирано като турско гробище, а териториите след бул. „Янко Сакъзов" са маркирани като лозя", казва Полина Стоянова. Разкопките край бъдещия „Хаят" вероятно ще продължат до края на април. Освен археолозите тук работят и антрополози, а задачата е всичко да бъде проучено и описано на терен, преди останките от кости да бъдат преместени. За архитектурните останки ще бъде свикана комисия от Министерството на културата, която трябва да оцени доколко са запазени и каква експозиционна стойност имат, преди да предпише какво да се случи с тях. „Основните два варианта са да се вземе решение, че те нямат експозиционна стойност или че някое от тях все пак има някаква по-висока стойност за обществото. Оттам нататък предписанието може да е да се вградят в съществуващата сграда - такъв пример има с амфитеатъра при хотел „Арена ди Сердика", или да бъде преместено съоръжението на друго място", обясни г-жа Стоянова.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X