Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

29.11.2017 г.

Хулиганът, от когото трепереше цяла Англия

Роден в Есекс в края на 50-те години на миналия век

Когато не просто кривнеш от правия път, а изцапаш ръцете си с кръв, мръсни пари и наркотици, завръщането към нормалността е почти непосилна задача. Нито дългият престой зад решетките, нито страданието на най-близките ти хора, нито суровите житейски удари са достатъчни за промяна. Казват, че на вратата на подземния свят виси предупреждението: „Прекрачиш ли прага - връщане назад няма", а всеки, откопчил се от лепкавите му стени, е изключение от правилото. В случая на страховития бивш футболен хулиган и гангстер Карлтън Лийч опомнянето идва след популярното в Англия тройно убийство край ферма в Ретендън. В надупчения на решето „Рейндж Ровър" загиват трима, а единият от екзекутираните е най-близкият приятел на Лийч - Тони Тъкър. С ясното съзнание, че той може да е следващият, Карлтън решава да опита да се измъкне и като по чудо успява, а 22 години след тройното убийство преподава урок на младите как да не повтарят грешките му.

Криминалният път на Лийч сякаш е предопределен и е тясно свързан с футбола. Роден в Есекс в края на 50-те години на миналия век, за Карлтън не съществува друг избор освен футболната религия на Източен Лондон - Уест Хем. Тръгва по мачове от съвсем малък, а още в тийнейджърските си години е взет под крилото на „Интер сити фърм" - една от най-крайните хулигански групировки на Острова в историята. „Влязох в хулиганските футболни среди в ранна възраст и мачовете бяха всичко, за което живеех. С течение на годините насилието ставаше все повече и повече. През 70-те, когато още бяхме деца, беше голяма работа по стадионите. Хората бяха много зарибени, а неразделна част от подкрепата и любовта към отбора беше да се биеш за него", спомня си Лийч. „Но не беше толкова лошо и страшно, колкото го описват. По-скоро ставаше дума за отстояване на територия и доказване пред другите. Е, понякога имаше и някой сериозно наранен. Когато 300 мъже си раздават тупаници, все някой го отнася", добавя бившият хулиган.

Едно от „отнасянията" на личната му сметка е забит нож в задната част на главата след лондонско дерби, а неговият зет едва не умира след поредния сблъсък с противникова агитка. След повече от десет години като „хардкор хулиган", както се описва самият Лийч, постепенно се отдръпва от стадиона. Но страховитата му репутация върви пред него и скоро след това става шеф на охраната на някои от най-страховитите клубове в Източен Лондон. Неминуемо се замесва в процъфтяващата търговия с наркотици и най-вече екстази. Карлтън и хората му охраняват рейв партита и са гръб на дилърите.

„Понякога изкарвахме по 300 паунда на вечер, което бяха много пари. Рейв партита ставаха все по-големи и трябваше да си затваряме очите при продажбата на наркотици в заведенията. Купонът беше немислим без екстази. В началото беше до известна степен само движение по течението. В един момент обаче пазарът на дрога направо избухна. Започнах да бачкам като „мускул" на дилърите, охранявахме по времe на наркосделки и събирах парите", признава Лийч. По това време той се среща с Тони Тъкър. Постепенно двамата завързват голямо приятелство и като партньори укрепват още повече позициите си в престъпния свят.

„Имахме уважение един към друг. Истинският Тони не беше търговец на наркотици. Той беше успешен бизнесмен, на когото можеш да се довериш, а когато нямаше външни хора, дори беше много мил. Беше ми като брат." Дружбата им е окъпана в кръв в началото на декември 1995 г., когато Тъкър и още двама от бандата - Пат Тейт и Крейг Ролф - са убити в Ретендън. Случката променя Лийч, а един от най-коравите мъже на ъндърграунда проумява, че това, което прави, е заигравка със смъртта. Страхът, че следващият куршумен откос е за него, го променя тотално.

„В продължение на 4-5 години след тройното убийство живеех много параноично. Не вярвах на никого и се затворих в себе си. В края на краищата аз и Тони живеехме един и същ живот и шансовете ми да оцелея бяха такива като неговите. Това беше събуждане, отваряне на очите и кацане обратно в реалността. Осъзнах, че имам майка, баща и семейство. Когато видях как им се отразява всичко това, проумях, че е крайно време да порасна", казва Лийч.

Историята му е предадена по великолепен начин във филма „Rise of the Footsoldier", а бившият гангстер иска тя да е поучителна за младите. Самият той има шест деца...

„Бандитите понякога изглеждат готини по филмите, но това не означава, че живеят добър живот. Има много болка, когато се замесиш в света на наркотиците и насилието и рано или късно плащаш цената. Нека моята история повлияе на младите по положителен начин. Няма нищо бляскаво и славно в това да си бандит. Напротив. Хората около теб ще треперят, а тези, които най-много обичаш, ще бъдат обречени на страдание. И във всеки момент животът ти виси на косъм", завършва Лийч.

През миналата година той и още десетина от най-страховитите тартори през 70-те и 80-те години по стадионите в Англия застанаха пред обектива на фотографа Саймън Харсънт.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X