Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

25.09.2013 г.

ИНТЕРВЮ: Камелия: Попфолкът заскърца

Водещата на новото тв предаване ,,Марс и Венера” твърди, че повече не й се пее за кюфтета и сепарета

Родена е на 10 януари 1971 г. в Чипровци. Първият й му­зикален дебют е на 11 г. като солист на училищния хор. В София завършва техникум по кожени изделия със специалност „Моделиерство". През 1994 г. става Мис Чипровци и Мис Монтана. Участва на финала на „Мис България", където се класира сред първите шест. През 1997 г. с подкрепата на майка си и композитора Пламен Велинов отива на кастинг в музикална компания „Пайнер". Продуцентите я харесват и Камелия подписва договор. Била е водеща на свое предаване, а сега е отново на екран като основно лице на ,,Марс и Венера" по Нова телевизия.

Камелия, успя ли това лято да намериш време за по­чивка сред натоварената си програма?

- Никога не остава време за почивка. Но, както се казва - ако човек не си открадне някой друг ден, няма как да се полу­чи.

Тази година ти беше водеща на конкурса „Мис Бълга­рия", а сега се изявяваш и като лице на новото шоу ,,Марс и Венера" по Нова телевизия. Как оценяваш свое­то представяне?

- За мен ,,Мис България" беше предизвика­телство, защото не водех сама. В началото ми беше странно и доста некомфортно. Но пък Киро (Кирил Ефремов - бел. ред.) е душица човек, така че бързо си паснахме. Понякога, когато направим гаф, се бъзикахме със самите нас.

Какво ти е мнението за са­мия конкурс за най-красива българка?

- Хареса ми, защото съм участвала в „Мис България". Не ми харесва обаче това, че ние ходихме по кастинги, репе­тиции и подготовки, а победи­телката дойде на галавечерта, взе короната и си тръгна. Сега се радвам, че зрителите имаха възможност да опознаят мо­мичетата и от другата страна. Да видят коя как изглежда без грим, как се държи във всекидневи­ето, как говори, как бива про­вокирана и е готова да реаги­ра в дадена ситуация. За мен това беше хубаво, защото сега зрители като майка ми и баба ми могат да поогледат момиче­тата, да ги поопознаят за един месец. Хубав беше и силният завършек на галавечерта, в която участваха Жени Калканджиева, Антония Петрова, Венета Харизанова. Те дадоха професионалната оценка, а хо­рата решиха.

Много от ограниченията (пластични операции, си­ликон, татуировки и др.) от­паднаха за „Мис България", но са фактор за „Мис Свят". Това ще попречи ли в бъде­ще на българските момиче­та?

- Не знам изобщо в някой формат да разрешени корекции на бюста. Доколкото съм запозната и съм гледала по „Дискавъри", венецуелките ги подготвят от малки - оперират им носовете и им правят про­цедури, за да могат на 18 г. да изглеждат перфектно. Мисля, че лека-полека тези граници ще паднат, но е важно да има някакво ограничение, за да не минат в другата индустрия. Да се пази естетиката и да не се минава в порнографията. Смя­там, че когато момичето е пип­нато естетически, за да се под­сили естествената му красота, а не да се изгаврят с визията му, е съвсем нормално.

За новата Мис България Нанси усилено се коментира, че има татуировка на гърба и това може да й попречи за участието в „Мис Свят".

- Не съм я оглеждала чак тол­кова подробно. Но знам, че хо­рата масово харесват Нанси.

Зрителите на конкурса коментираха, че Ка­мелия е по-хубава от претендентките за короната. Как приемаш тези комплименти?

- Ами аз мога да бъда майка на някои от момичетата. Зрите­лите са свикнали с моя образ и с това, че съм популярна. Провокативна съм, известна съм като човек с позиция и не се притеснявам да се изразявам. Може би това допълва моя чар. Но младостта си е младост и не обичам да правя такива сравнения. В крайна сметка аз не съм кандидатка за мис. Естествено ме ласкае, но пак е субективно.

Мечта ли ти беше да се за­върнеш като телевизионна водеща?

- Това е прекрасен момент. И се радвам, че през следващите няколко месеца ще бъда част от най-новото риалити предаване ,,Марс и Венера"! В единствената реалност - любовта.

Означава ли това, че музикалната ти кариера е оста­нала на втори план?

- Работя, имам записани пес­ни и не съм спирала. Със си­гурност напролет ще издам нов албум. Работя с нови автори - и като текстове, и като музика. Ще е нещо различно от всичко досега. Смятам, че това е стъп­ка нагоре в моето музикално развитие. В албума ще има полфолк, поп, арендби, хаус, кючек и духова музика.

Колежките ти не ти ли завиждат, че не правиш нови песни, а постоянно си търсена за участия?

- Ами трябва те да се замис­лят за себе си какво правят. Аз рядко се срещам с колеги, за да кажа дали съм усещала завист. Просто съм много ангажирана и може само да се засечем на някой общ концерт. Сигурно е много болезнено, когато хар­чиш много пари и правиш мно­го продукция, а нямаш работа. И когато накрая теглиш черта­та, резултатите са малки. Това, което аз съм правила досега, не е много количество, но пък държи във времето и това за мен е по-ценно. Когато правя нещо, го правя с мисълта да ми хареса, а не просто да сложа някакъв ритъм и да пея за кюф­тета, сепарета и салати.

Какво е бъдещето на попфолка?

- То зависи от самите изпъл­нители и продуценти. Аз се виж­дам добре. Но като цяло много скърца мотрисата на попфолка. Винаги съм го казвала - когато водеща е музиката, а не дрехи­те с етикети и обувките, тогава има развитие. Затова евала на поп изпълнителите. В един момент бяха в застой, но сега им дой­де времето. Те се развиват, докато попфолкът започна да се свива. Даже той спря - сега се изцеждат едни моментни песнички. Все по-малко хора ги слушат.

Това краят ли е?

- Не. Само изпълнителите могат да кажат кога е краят. Има такива примери - певци, които са били на върха, спират да се развиват и краят идва. Но никой не може да зачеркне попфолка и да го спре насила.

Какво мислиш за проте­стите в цялата страна и как виждаш развитието на политическата обстановка?

- Мен ме вълнуват дотолкова, че съм част от това общество. Прави ми впечатление, че има едни и същи хора на протестите и в платената публика на някои предавания. Това ме обърква. Почвам да се двоумя - дали това наистина са протес­тиращи, или са хора, които са там, наредени от някого. Това ме обърква, факт е, че нов бардак със стари участници трудно се прави. Нужна ни е тотална промяна и измитане. Трябва глобално да се променят неща­та, а не знам дали хората са готови за това. Никой политик не желае промяна на статук­вото. Обществото ни години наред е толкова потискано и ограничавано и затова е толкова болезнено, че се плаша дали въобще е възможна промяна. Народът е тотално объркан - иска изведнъж промяна, а пътят трябва да се извърви и да се положат уси­лия. Не може само да се иска и да се казва „трябва", фундаментът си стои и всичко се базира на старото. Ситуацията е „ха-хо-хи-хи" и „тумба-лумба". Схемата е дъвкана години на­ред. Няма движение - поне да тръгнем напред, а ние от годи­ни се въртим в кръг. Аз остарях в този преход - от тийнейджър станах голям зрял човек.

Има ли светлина в тунела?

- Искам да кажа - на фона на всичко останало България си е добра държава. Хората, дори да нямат пари, ще хап­нат и ще пийнат, па и на кръчмичка ще отидат. Някъде дълбоко има надеждичка и може би затова ни е трудно да се променим.

Иво Ангелов

 

 

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X