Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

10.11.2016 г.

Какво ще стане с халифата, когато остане без земя

Пет сценария за съдбата на „Ислямска държава“

Проф. Джеймс Гулвин, „Нюзуик“

Повечето военни коментатори вярват, че е въпрос на време Мосул да падне. Мосул е третият по големина град в Ирак. Радикалната групировка „Ислямска държава" (ИД) го превзе през юни 2014 г. по време на кампания, която остави под неин контрол територия с размера на Великобритания. Но на 16 октомври 2016 г. коалиция от иракската армия, сили от полуавтономния Иракски кюрдски район и паравоенни отряди започнаха атака за превземане на града.

Военното мъжество не обяснява първоначалния успех на ИД в Ирак. По-скоро той зависеше от колапса на иракската армия и сунитската неприязън към доминираното от шиитите иракско правителство. Но междувременно между 2015 и 2016 г. контролираната от ИД територия в Ирак се сви с около 50 на сто. ИД загуби основни населени пунктове, включително градовете Тикрит, Рамади, Кобани, Фалуджа и Палмира.

Следващата мишена в дневния ред на коалицията е Рака в Сирия, столицата на ИД. Вероятно е само въпрос на време териториалният „халифат" на ИД повече да не съществува. Каква тогава ще бъде съдбата на ИД? Може ли групировката да оцелее, без да контролира територия? Ще се възроди ли? Или ще изчезне?

Сценарий №1: ИД преминава в нелегалност, за да се появи в бъдеще

Този сценарий е малко вероятен. Той пренебрегва уникалните обстоятелства, които доведоха до възхода на ИД и дадоха възможност на групировката да печели победа след победа през 2014 г.: политическият и военен вакуум, създаден от сирийската гражданска война, нефункционирането на иракското правителство на Нури ал Малики, сривът на иракската армия и безразличието на голяма част от света към амбициите на групировката, докато не стана много късно. Подобна мрежа от обстоятелства едва ли ще има в бъдеще.

Сценарий №2: ИД просто „ще премести магазина"

През годините ИД създаде свои разклонения в Западна и Северна Африка, Либия, Йемен, Синайския полуостров и на други места. На някои места - като Либия - ИД разположи свои бойци от Сирия и Ирак, за да бъдат създадени нейните разклонения. На други, съществували преди това, групировки дадоха обет за вярност към халифата. „Боко харам" в Западна Африка е една от тези групировки. ИД предполага, че всяко от тези нейни разклонения ще разширява територията под свой контрол, докато не се срещне с друго разклонение и евентуално с базирания в Сирия и Ирак халифат.

Наблюдатели наричат това стратегия на „петното от мастило", защото всеки филиал ще се разширява като петно мастило върху попивателна хартия.

Този сценарий също е малко вероятен. Никое от разклоненията на ИД не се справя добре и тези, които все още не са се провалили, са на ръба на поражението. Вътрешни конфликти откъснаха някои едни от други - като тези в Йемен и Западна Африка. Външни врагове изтласкаха други - като тези в Либия и Алжир.

Разклоненията на ИД не са в състояние да влизат в съюзи с мислещи подобно на тях групировки, защото ИД не играе по правилата с другите. Вместо да изгражда партньорства, ИД държи на безпрекословна лоялност към нейния проект за халифат и организационно единство. По този начин ИД превърна потенциалните си помощници във врагове.

Сценарий №3: Бойците на ИД продължават да предизвикват безредици в Сирия или Ирак или и в двете

Това е точно същото, което направиха талибаните в Афганистан след американската инвазия през 2001 г. Наистина, след американската инвазия в Ирак, „Ал кайда" в Ирак - предшественик на ИД - и членове на разформированата иракската армия, които се присъединиха към ИД, направиха същото. Това е по-вероятен сценарий от първите два. Въпреки това воденето на бунтовническа борба е сериозна крачка назад от създаването, защитата и разширяването на халифат с територия - нещо, което поклонниците от ИД смятат за епохално събитие. И създаването, защитата и разширяването на териториалния халифат е точно това, което отличава ИД от „Ал кайда" и други подобни групи. Истински вярващите в ИД смятат, че освобождаването от неислямски влияния на териториалния халифат е необходимо за оцеляването на истинския ислям.

Бойците от ИД може да продължат борбата. Отмъщението е мощен стимул. Но ИД вече няма да е ИД, в която бойците ще ограничават своята визия с воденето на партизански тип действия. Тя ще бъде неразличима например от „Джабхат ал нусра", бивш филиал на „Ал кайда", и отделно от ИД, водещ битка срещу сирийското правителство. Целта на „Джабхат ал нусра" е свалянето на правителството на Сирия - по-малко грандиозна от възстановяването на териториален халифат, което ще обедини всички мюсюлмани - което беше една от причините, поради които се стигна до разцепление между двете групи.

Сценарий №4: ИД изчезва

Какво би станало, ако бойците от ИД се откажат или се захванат с друг вид престъпна дейност? За истински вярващите поражението на техния халифат може да ги насочи към усещането, че тяхната цел е непостижима. Поради което ще има извънредно голямо обезверяване. Тези, които са привърженици само на тръпката, могат да намерят цел за своите действия другаде или просто да посърнат. Това също е голяма възможност, особено ако другите народи освен Дания предлагат на своите граждани, които са се присъединили към ИД, стимули за завръщането си у дома. Подобни на „Ал кайда" групи са преживявали дезертьорство в редиците си, когато членове се разочароват, обезкуражават или са изолирани.

Сценарий №5: Бивши бойци и наемници продължават атаките си по света със или без организационна поддръжка

Това също е възможно, макар и само за известно време. Все пак известен брой атаки извън контролираната от ИД територия - като тази в Сан Бернардино, Калифорния - бяха извършени без знанието и подкрепата от страна на ИД. Унищожаването на халифата на ИД може да намали нейния капацитет да създава и разпространява пропаганда. Това ще намали възможността на ИД да завладява представите на потенциалните последователи в бъдеще. Въпреки това в краткосрочен план светът няма да е лишен от емоционални и неуравновесени лица.

Какъвто и да е случаят, историята осигурява уроци за това как хората да се справят ефективно с движения и физически лица, които водят война срещу международния ред.

През XIX и в началото на XX век анархистите действаха против управляващите и символите на капитализма по света. Анархисти убиха президентите на Франция и Съединените щати, една императрица в Австрия, краля на Италия и редица държавни министри в Русия. Те също така взривяваха символи на потисничеството, от любими места на буржоазията до Уолстрийт. След това изведнъж вълната на анархисткото насилие престана. С настъпването на Голямата депресия дейността на анархистите беше ограничена до няколко изолирани случая.

Историците посочват редица причини за преминаването на времето на анархистите. Анархизмът се надпреварваше за сърцата и умовете на хората с други дисидентски групи. Нации предприеха политически и социални реформи, които се обръщат към оплакванията на потенциалните анархисти. Те приеха нови методи на поддържане на реда и наблюдение. Полицейските служби си сътрудничеха трансгранично. Но може би най-важното беше фактът, че създаващите високи рискове движения, които се опитват да осъществят неосъществимото, имат кратък срок на годност. Такъв може би е и случаят с ИД.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X