Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

02.08.2017 г.

Кинг Жилет – социалистът, който обръсна света

Дори като мултимилионер продължава да мечтае за Народна корпорация

Първоначално самобръсначката се е продавала в този комплект – кутия, в която имало и указания за ползване

Увеличаване Затвори

Това е патентът, който Жилет защитава през 1904 година

Увеличаване Затвори

От точно тези ножчета през 1917 година са продадени над 100 милиона

Увеличаване Затвори

Реклама на „Жилет“ за дамски самобръсначки

Увеличаване Затвори

Росен Саръмов

Животът понякога е ироничен - един от най-големите изобретатели, който прави милиарди по сегашния курс още приживе, е всъщност убеден социалист утопист. Кинг Камп Жилет - мъжът, който подари на мъже и жени самобръсначките със сменяемо ножче, вярва, че светът трябва да се управлява от една огромна корпорация и всеки да има дял от нея. И да получава от дивидентите. Пише няколко книги по тази тема, които сега са библиографски куриоз. Всеки обаче се сеща за изобретението му, когато застане пред огледалото сутрин. През първата година от производството си Жилет продава 51 самобръсначки и 163 ножчета. През втората продажбите скачат на 91,000 самобръсначки и 123,000 ножчета. Докато в края на Първата световна война те вече минават 10 милиона годишно.

Америка е велика, защото историята е пълна с хора, които от едно изобретение са ставали милионери. И правят откритията си в гаражи и изби по собствена воля, гледайки собствения си интерес. А не в лагери, под дулото на пушките, както правят някои други. Ключът към голямото изобретение е то да е лесно за производство, да се произвежда в огромни бройки, да е евтино и да не е дълговечно. Точно това е сменяемото ножче за бръснене. Преди Кинг Жилет да го патентова, бръсненето за мъжете е средновековно мъчение. Моделът на египетския бръснач, който се ползва от 5,000 години, не е удобен. Иска се голямо майсторство някой да успее да обръсне някои места от лицето си. Отделно бръсначът всекидневно се изтъпява и трябва да се точи на кожен каиш. Когато и той не помага, се ходи на точилар. Затова мъжете, ако имат пари, ходят на бръснар. Според Никола Алваджиев в началото на ХХ век, когато изобретението на Кинг Жилет още не е стигнало дотук, пловдивските господа ходят на бръснар един или два пъти седмично. През останалото време се развяват из града с неколкодневни четини. Кинг Жилет прави чудото си така, че стоманеното ножче да е перпендикулярно на дръжката на самобръсначката. Така всеки сам може да се бръсне, и то много добре, на всички места - нещо, което не става с бръснач.

Другото чудо на американския успех е това, че възрастта никога няма значение. Кинг Жилет прави изобретението си на 40 години, докато го пусне в производство, минават 10, и през цялото това време той не престава да вярва в успеха си. „Бъдещето ни е осигурено завинаги", пише на жена си в тези години той. Преди това работи повече от две десетилетия като търговски пътник. Продава всичко - от капачки с винт за многократна употреба до четки за зъби и сапуни. Много е добър в продажбите си. През 1891 година се мести в Балтимор, където става приятел на Уилям Пейнтър - щастливия изобретател на капачките с винт. Изобретението на Пейнтър носи белезите на успеха - то е евтино, трябва да се произвежда в огромни количества, лесно се прави и не е дълговечно. „Една сутрин, като тръгнах да се бръсна и видях, че бръсначът няма да стане по-остър, дори да го търкам цял ден на каиша, реших, че трябва да направя нещо по въпроса. Идеята ме порази като гръм", пише по-късно Жилет. Веднага отишъл до железарията, където купил руло тънка стомана за 16 цента. От нея нарязал 500 ножчета за еднократна употреба. Прави чертежите и на самата самобръсначка, която бързо патентова. Успехът му изглежда близък, но въпреки това минават 10 години, преди да започне работа компанията „Жилет".

Той няма инженерно образование - не разбира нищо от видове стомана. Смята, че ножчето може да се направи от всеки вид. А това не е така. Стоманата за ножчетата трябва да има специална гъвкавост. Тя е постигната едва когато Уилям Никерсън се захваща да работи за „Жилет". Самият изобретател пръска за тези години 25,000 долара за доизкусуряване на продукта. Накрая, за да стартира производството, събира 5,000 долара от приятели. Първата година е провал. Втората вече е шеметен успех. И точно тогава съдбата се присмива на изобретателя - връща се модата на дългите бради. Първите, които започват отново да брадясват, са омразните на Америка европейски монарси. Английският крал Едуард и руският император Николай Втори първи пускат бради. За да се бори с модното течение, Жилет опитва да въведе модата на мустаците. В 1911 година предлага на бившия президент Теодор Рузвелт да стане президент на компанията срещу шеметната заплата от 1 милион долара. Рузвелт язвително отклонява офертата: „Как да стана президент на компания за самобръсначки, чийто шеф е с мустаци!" Самобръсначките на изобретателя се продават с негова снимка в кутиите. Така физиономията му добива международна известност. През годините, когато е успял мултимилионер, пътува много и във всяко кътче на света мъжете го познават. И навсякъде те са учудени, че е реално съществуваща личност, а не маркетингов трик.

Дори в годините, когато получава милиони като печалби от компанията си, той си остава убеден социалист утопист. Още през 1894 година публикува книгата „Човешкото плаване". В нея проповядва идеята си, че цялата индустрия трябва да е в ръцете на една гигантска корпорация, която да е публична собственост. Всички в Съединените щати трябва да живеят в един огромен град, наречен Метрополис. Електрическата енергия за него ще идва от Ниагарския водопад. Жилет продължава с мечтите си и в следваща книга „Световна корпорация". Третата му книга е „Народната корпорация". По това време вече е започнал комунистическият „руски експеримент" и тя е изключително актуална.

Когато Съединените щати се включват в Първата световна война, те искат да решат и въпроса с бръсненето на войниците. Правителството закупува и им раздава над 1 милион комплекта „Жилет". Така с един удар всички са гладко обръснати и в същото време изчезва завинаги фигурата на полковия бръснар.

Първите намерени древноегепетски бръсначи са от Старото царство и са като наточени медни лопатки. Тези с перпендикулярните дръжки се появяват през Новото царство - между XVI и XI век преди Христа. Римският историк Тит Ливий пише, че бръсненето в Рим е привнесено от петия легендарен цар на града Тарквиний Приск. Той бил първият, който показал на съгражданите си бронзов бръснач и се появил на народно събрание гладко обръснат. Приск бил много напред с материала, защото римляните продължили да ходят брадати чак до времето на победителя на Ханибал - Сципион Африкански. Той въвел модата на гладко обръснатите лица.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X