Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

09.03.2017 г.

Автор:

Божидар Божков

e-mail:

bojkov@bg-voice.com

Кой иска да събори валутния борд в България

Неговият автор: Пипнете ли го, ще сгрешите

Според Иван Костов излизането от валутния борд трябва да стане на всяка цена – независимо дали със или без приемане на еврото

Красимир Ангарски призна две любопитни неща – че всяко ново правителство е обсъждало закриване на борда, а също – че спестяванията на хората ще се стопят, ако той се въведе без влизане в еврото

Увеличаване Затвори

Бордът е стабилност, независимост и престиж за България, смята проф. Стив Ханке

Увеличаване Затвори

Понеже от Виденовата зима и тези купюри с много нули мина доста време и израсна дори ново поколение, някои политици решиха, че лошотиите са забравени и е време отново да се случат

Увеличаване Затвори

Валутният борд е символ на финансовата стабилност в България. Колкото и да е смачкана икономиката, колкото и населението да е бедно, колкото и разни тарикати да се опитват да предизвикат инфлация, а политическата класа да е корумпирана, той поддържа националната валута и не позволява прекомерни харчове. Затова и толкова години курсът на българския лев към еврото е непроменен независимо от различните кризи и сътресения.

Но от няколко дни валутният борд е под прицел. Най-напред атаката срещу него поде човекът, по чието време той бе въведен - Иван Костов. Давайки си сметка, че България най-вероятно никога няма да приеме еврото за собствена валута, било защото в ЕС са опарени с Гърция и не биха искали втори горещ картоф, било защото политическата класа едно говори (за влизане в еврозоната), но друго върши, г-н Костов все пак обвързва излизането от борда с влизането в еврото, но го казва така, че и сам не си вярва двете да се случат заедно.

„България трябва да излезе от валутния борд, независимо от това дали ще влезе в еврозоната или не, заяви бившият премиер. По думите му паричният съвет е временна мярка, която спира БНБ да води цялостна монетарна политика. Валутният борд може естествено да прелее в членството на България в еврозоната, коментира той. „Изключително важно е БНБ да е с развързани ръце да провежда монетарната политика на държавата. БНБ да извършва по своя преценка левови емисии и да изпълнява функциите на банково кредитиране. Да си възстанови банката естествените функции. В противен случай България е принудена с букаи на краката да се опитва да настига водещите европейски страни от гледна точка на монетарната си система. Валутният борд не е задължително обвързан с въвеждането на еврото. Ако намаляват шансовете на България да влезе в еврозоната, България задължително трябва да излезе от валутния борд. Ако ще се разпада еврозоната, пак трябва да излезе, защото страната трябва да разполага със своите суверенни права да емитира собствената си валута съобразно собствената си преценка", смята Иван Костов.

Веднага след него топката поде и икономистът Красимир Ангарски - също участник в групата по въвеждането на борда. „Валутният борд вече ни пречи", отсече той. Защо пречи, на кого пречи - така и не стана ясно. Може би пречи основно на управляващите да крадат повече или да харчат дори пари, които не съществуват в държавната хазна, както са правили години наред в Гърция.

„Валутният борд вече пречи на икономическото развитие на страната", е точният цитат от изявлението на г-н Ангарски. „Търпим ограниченията от 20 години и вече идва момент, когато трябва да предприемем нови действия за преминаване в по-добър режим. Ограниченията са болезнено преструктуриране на икономиката, загуба на растеж, на вътрешен продукт и ниски доходи. Най-важното е, че националната банка не може да рефинансира банките в страната. Паричният съвет изигра своята икономическа роля", смята той.

Според г-н Ангарски въпросът за излизане от борда се повдигал при всяко ново правителство, но то така и не се решавало да го стори. Все пак г-н Ангарски признава, че ако страната излезе от Валутния борд, но не влезе в еврозоната, което е най-вероятният сценарий, е възможно валутният курс да се промени и спестяванията на хората да се обезценят.

Единственият трезв глас сред призивите за премахване на борда бе този на икономиста Стив Ханке. „Премахването на валутния борд би било загуба на време и огромна грешка. Валутният борд дава на България голям престиж", коментира известният като „бащата" на българския валутен борд г-н Ханке. По думите му това е единствената сфера на действие на правителството, която не е опорочена. Той смята, че суверенитетът на България се поддържа от валутния борд. Ако той бъде премахнат, това означава, че България се отказва от своя паричен суверенитет, което е погрешният път, по който може поеме страната, на фона на настоящата политическа обстановка.

„Вие не сте член на някой клуб и ако не ви харесва валутата, за която сте вързани, можете да я смените", поясни г-н Ханке. По думите му никой не знае какво ще се случи с еврозоната оттук нататък, особено предвид задаващите се избори във Франция. „Възможно е да станем свидетели на още вълнения, подобни на „Брекзит", предупреди проф. Ханке. Той обясни още, че валутният борд, най-просто казано, позволява на някой да емитира собствена валута, която в действителност е клонинг на някоя друга валута, т.нар. котва. „През 1997 г. валутата котва за България беше германската марка, а левът беше клонинг на марката. Разбира се, след това еврото пое ролята на валута котва и сега левът е клонинг на еврото, коментира г-н Ханке. - Ключовото е, че валутният борд води до много по-строга фискална дисциплина, тъй като в системата на валутен борд финансовите власти в страната не могат да водят самостоятелната парична политика на една централна банка." Той допълни, че вследствие на тази система през 1997 г. беше „убита" хиперинфлацията. Освен това, независимо през какво премина България - дали кризата с руската рубла през 1998 г. или кризата от 2009 г., системата показа устойчивост.

Що се отнася до представянето във фискален план, България има едни от най-добрите показатели в Европа в това отношение от 1999 г. насам. За този период страната прехвърли границата от 3% дефицит от БВП само три пъти. Не са много държавите, които са го направили, и в общи линии тези, които са успели, са във валутен борд, добави икономистът.

Валутният съвет, наричан по-често неточно валутен борд, също и паричен съвет, е система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато. Валутният съвет е изобретение на Британската империя - първият валутен съвет е въведен на остров Мавриций през 1849 г. До днес е имало над 70 валутни съвета, предимно в британските колонии и в някои други малки страни и територии.

В Европа валутни съвети е имало в Естония (1992) и Литва (1994). Естония практически излиза от валутен съвет през 1999 г., анализирайки резултата от прилагането му, като го „модифицира". Тя започва свободно да емитира национална валута, без да се съобразява с валутните си резерви, като успява да съхрани фиксирания си курс до влизането си в еврозоната. Подобна е ситуацията и с Литва.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X