Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

18.09.2014 г.

Кой уби Надя Дункин?

Комунистическата диктатура белязва съдбата на някогашната известна българска актриса

Надя като артистка в Пловдив (1934)

Затворници в лагера в Ловеч (1961)

Увеличаване Затвори

В софийския си апартамент малко преди да бъде убита

Увеличаване Затвори

13 септември 1994 г., около 19,20 ч. Стефан и Мелания Босеви, живеещи на столичната улица ,,Опълченска", чуват женски писъци и непосредствено след това удари и трясъци от горния апартамент, последвани от охкане и стенания на жена. Уплашени и объркани, съпрузите слизат пред входа и разказват на събралите се съседи за случката. Пред жилището се скупчват хора, чукат и звънят, но вратата се оказва заключена и никой не откликва отвътре. Близо два часа по-късно се обаждат във II РПУ. След разрешение от дежурния офицер служителите разбиват вратата и влизат. Първото, на което се натъкват, е женски труп по бельо, целият в кръв и множество рани по тялото и главата.

Убитата е Надя Дункин - небезизвестна бивша актриса в Пловдивския театър, която властта изпраща в лагер след 9 септември.

,,През 1960 г. бях арестувана и заведена, без да знам по каква причина, в лагера в Ловеч, разказва приживе Надя Василева Дункин (Илкова). - Пътувахме заедно с една жена, която също беше изпратена. При пристигането ни в самия лагер за добре дошли ни посрещна един циганин, тъй наречен Шахо, с бич в ръката. Нанесе ми страхотен побой. Аз само си закривах очите, за да не попадне ударът в тях и да не ослепея. Припаднах. След това другата жена беше бита по същия начин. След като се задоволи от нанесения побой, циганинът каза: Тук ще стоите и тук ще чакате да се приберат другите! Стояхме 5-6 часа. По едно време се зададе ,,сивата рота", така я наричахме - ротата на смъртта - ранени, осакатени, в бинтове, с подути лица от зъбобол, защото е липсвала медицинска помощ. Вечерта на проверката при мен се яви една милиционерка, тъй наречената Юлка. Ти ли си артистката?, попита ме. ,,Да!" ,,Помниш ли в Пловдив как се държеше високомерно, че играеше хубави роли, а аз бях едно нищожество?" Аз се изненадах от тези въпроси и казах: ,,Не ви познавам!" ,,А, така ли, не ме познаваш?!" И започна жесток бой, пак 20 бича. На другия ден трябваше да тръгнем на работа в село Българене. Там аз припаднах, защото не можех да работя на силно слънце физическа работа. Бях в безсъзнание. Вечерта те са ме завели, но не в лагера, а в самия двор, хвърлена при кучетата - като умряла жена. Посред нощ аз съм се съживила по някакво чудо и отново попадам в лагера. Не можах да работя този ден, оставиха ме почивка.

Най-страшното беше, когато казваха: С камъните, бегом! Тези тежки камъни ние трябваше да ги държим в ръцете и в кръг да тичаме. Тогава много хора припадаха, камъни се търкаляха. Грозна картина..."

Надя Дункин е една от малкото, които успяват да преживеят ужасите в лагера на смъртта и да имат късмета да бъдат освободени. След идването на демокрацията бившата актриса успява по реституция да си върне имоти, продава един апартамент и започва да живее охолно. ,,Тя живееше сама, мъжът й е починал малко преди да се нанесем в блока, разказва пред следствието след жестокото убийство нейна съседка. - Впечатленията ми за нея бяха, че е изключително спретната и стегната жена, много приветлива. Винаги беше много добре облечена, добре поддържана, винаги беше учтива и вежлива с всички от входа."

,,Впечатленията ми са, че Надя Дункин материално беше добре, имаше си пари жената явно, защото всеки Божи ден към 10 ч. излизаше и ми е казвала, че отива да се среща с нейни приятелки, споделя друг неин съсед, Александър Александров. - Винаги вземаше такси, питал съм я колко й излиза таксито до центъра и тя ми казваше - 100 лева. И това всеки ден." Това мнение се поддържа и от останалите съседи, но много от тях не знаят нищо повече за нея. ,,,Чувал съм от Надя, че е била по лагери, разправяла ми е какъв ужас е било там, като най-вече се оплакваше от тая, жената - Ръжгина ли, Ръжгева ли беше, продължава Александров. - Надя ми е казвала, че тая жена й била мушкала змии в устата, да види дали след боя била жива."

На всички съседи обаче е направило впечатление, че у Надя често идва човек на име Веско, с когото очевидно тя е била близка. Малко преди убийството Надя се оплаква от проблеми със сърцето, нейни приятелки идват да й носят хапчета. Веско също й помага, прави ремонти, боядисва, сменя тапетите. Никой от живеещите в блока обаче не знае какви са били конкретните им взаимоотношения, само са чували под сурдинка, че

възрастната жена все още е сексуално активна.

,,В следващите дни, когато се събирахме в градинката, пред много хора изказах предположение, че Надя може да я е убил Веско", смята бившият неин сълагерник Димитър Димитров. Самият ,,Веско" (чието истинско име е Васко Романов) категорично отрича пред следствието. ,,Лично аз нямам впечатления Надя Дункин да е имала някакви интимни отношения и контакти с мъже. Лично към мен не е проявявала никога някакви аспирации като към мъж, отношенията ни бяха чисто приятелски. Тя беше болна жена, краката я боляха, движеше се почти с такси, имаше емфизем, знам, че ходеше до Банкя, за да диша чист въздух."

,,Оплака ми се, че я тероризирали по телефона, наричали я ,,кучка" и ,,проститутка", заплашвали, че ще й затворят устата завинаги, разказва съседката Веселина Георгиева. - Дори не разбрах дали мъже или жени са й се обаждали. Лично останах с впечатление, че тези заплахи са на политическа основа, във връзка с делото за лагерите." След ноември 1989 г. Надя става главен свидетел на обвинението по ,,Делото за лагерите", по което Юлияна Ръжгева е един от основните обвиняеми. Самото дело никога не приключва с присъда. В унисон с това и следователят, който нищи убийството на Надя Дункин, решава, че тя не може да е убита, задето е свидетелствала срещу насилниците си.

В заключението за спиране на предварителното следствие от 13 януари 1995 г. той пише: ,,Основавайки се на събраните по делото доказателства относно личностните особености, човешки и морални качества и начина на живот на жертвата, следствието счита, че коментарите и публикациите в пресата, окачествяващи убийството на Надя Дункин като ,,политическо", са безпочвени и тенденциозни. Колкото и да е изненадващо и житейски нелогично, от разпитите на доста от свидетелите се събраха данни, че въпреки напредналата си възраст (официално 77 години, а реално на 81 години), Надя Дункин е имала слабост и е поддържала интимни контакти със значително по-млади от нея мъже. Това обстоятелство се подкрепя и от заключението на експертизата, че върху бикините й е установено наличието на човешка семенна течност... Следствието приема, че причина за убийството не е осъществяването (или прикриването) на насилствен полов акт с жертвата, тъй като във влагалището й не е открита сперма. Наличието на такава само върху бикините дава основание да се предположи, че след извършено полово сношение с неизвестен (неустановен засега) мъж Надя Дункин се е измила, след което, поради някакво спречкване и възникване на конфликтна ситуация между ,,любовниците" (вероятно поради недостатъчен размер на парично заплащане или отказ за заплащане от нейна страна), недоволният ,,донжуан" е извършил убийството. Тази е според следствието най-вероятната версия за случилото се, без, разбира се, да се изключват и някои други версии... Но конкретен и категоричен отговор би могъл да се даде само след разкриването на извършителя на това безспорно отвратително и жестоко тежко престъпление..."

По времето, когато следствието се опитва да разкрие въпросния извършител, в България все още не се използва ДНК експертиза. Именно това е попречило на разследващите да установят дали спермата по бикините на Надя Дункин принадлежи на някой от заподозрените. Днес това вече е възможно. Но никой не се е сетил да изрови от забравата този случай, за да го доведе докрай. Миналата седмица се навършиха 20 години от убийството на тази изстрадала жена.

Надя Дункин в Уикипедия

Приятели на актрисата са запазили памет за нея в Световната енциклопедия. Ето кратката справка, която намираме там: Надя Василева по съпруг Дункин (1917 или 1913 - 13 септември 1994) е българска актриса. Родена е в гр. Пловдив. Дъщеря на пловдивския комунист и политзатворник Васил Христов Илков, признат след 9 септември 1944 г. за активен борец против фашизма и капитализма. Детството и ученическите години на Надя преминават в Пловдив. Съвсем млада, на около 18-19 години, вече е актриса в Пловдивския драматичен театър. В постановката на ,,Хамлет", която се появява през март 1933 г., изпълнява ролята на Офелия. Нейното име фигурира в архивите на театъра до последния театрален сезон (1938/1939 г.) преди Втората световна война. По-късно е била актриса в Русенския драматичен театър. От първия си брак с Валентин Бакърджиев, произхождащ от известна фабрикантска фамилия, има син - Иван Бакърджиев, който днес е известен учен-химик, с престижна международна кариера, живее със съпругата си в Хановер и Калифорния.

През 1960 г. Надя е арестувана заради думи срещу комунистическата власт, както става ясно по-късно, и без съд и присъда е отведена в лагера в Ловеч, където оцелява като по чудо след многократно нанасяни побоища и тежка физическа работа. Останала без работа и без семейство (вторият й брак се разтрогва по времето, когато тя е в лагера), Надя Дункин се препитава с мъка и лишения. Патриарх Кирил е помогнал някога на пловдивската актриса. Като бивша концлагеристка и майка на невъзвращенец тя няма право да работи никъде. Патриархът я назначава за чиновничка в Светия синод. Сключва трети брак с Косьо Дункин, с когото живее до смъртта му. След ноември 1989 г. става главен свидетел на обвинението по „Делото за лагерите", което тъй и не е доведено докрай. Убита е на в собствения й апартамент на ул. ,,Опълченска", бл. 54 в София.

Александра Терзийска

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • Истината

    дата: 04.08.2015 г., 06:47

    "Близо два часа по-късно се обаждат във II РПУ"-пише в материала за съседите.Малоумни жестоки боклуци с пилешки мозъци са тези съседи,казвам аз...

 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X