Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

05.04.2017 г.

Македонски бус, стрелба и труп

Загадъчна история преобръща живота на български изобретател и делтапланерист

В добрите години

В Италия го закриля мафията, а той има време дори да рисува

Увеличаване Затвори

С приятелката си Славка

Увеличаване Затвори

Хенриета Георгиева

Това е историята на делтапланериста Стайко Делчев Иванов. 18 години в нелегалност из Европа и накрая - затвор в Родината. Съдбата му е като руска рулетка. До 1997 г. е щастливец за завиждане - известен делтапланерист, талантлив конструктор и изобретател със златни ръце. Влюбен в небето и летенето, откак се помни. Стайко сам  конструира, строи и изпитва летателни машини. Има и награди от участията си в авиационни фестивали. Като инструктор е дал криле на много начинаещи пилоти.

Фаталният 11 май 1997 г. преобръща живота на 31-годишния тогава мъж. Стайко е зареден с идеи, връща се на автостоп към Кърджали от Пловдив, където е разглеждал нови летателни машини на пролетния технически панаир. На околовръстното го качва македонски бус „Фиат Дукато". С шофьора Киро Тодоровски бързо си допадат на тема коли. Край хасковското село Клокотница някакъв мъж вдига ръка за стоп, македонецът качва и него.

„На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Когато Тодоровски намали скоростта, мъжът отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение. Челно се ударихме в крайпътно дърво", разказва Иванов пред съда. Пристигналите на мястото полицаи смятали, че той е в шок и че македонецът е починал от естествена смърт. Едва след аутопсията станало ясно, че е застрелян. Другият стопаджия обаче не е открит и Иванов става основният заподозрян. Първоначалният оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. При разследването не са открити най-сериозните веществени доказателства - оръжието, с което е убит македонецът, и гилзата от патрона. Стайко обяснява на полицаите, че е имало стрелба и че стрелецът е друг, но те решават, че той е в шок и халюцинира.

На местопрестъплението, на тревата до буса, е имало доста голямо петно от кръв. Тя според Стайко е била на третия човек, на убиеца. Кръвта не е изследвана - неизвестно защо. Още по-странно е защо месец след произшествието хасковската прокуратура е върнала в Македония най-важното веществено доказателство - микробуса, както и дрехите и багажа на убития Тодоровски. Твърде съмнителна е и липсата на разследване около личността на убития шофьор.

Половин година Стайко лежи в хасковския следствен арест, където развива белодробна туберкулоза. Криминалистите така и не откриват нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е извършил убийството. В края на 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на достатъчно доказателства. Иванов решава да изчисти името си и през 2006 г. завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Тогава изненадващо пловдивската апелативна прокуратура възобновява спряното дело срещу него, без да го уведоми своевременно и да му даде възможност да обжалва.

Междувременно Стайко е сполетян и от лична трагедия - съсипана от притеснения, съпругата му Антоанета заболява от рак и през 2007 г. умира в ръцете му. „Аз не съм толкова силна като теб. Дано ти да оцелееш", мълви умиращата.

Въпреки противоречията и неяснотите в разследването при възобновеното дело магистратите признават Стайко Иванов за виновен в убийство. Така през 2011 г., 14 години след загадъчното убийство, 8-годишната ефективна присъда на делтапланериста е потвърдена и на последна инстанция. Стайко изпада в шок. Решава се на граничещ с абсурда ход - заплашва със самовзривяване, че е поставил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити. На граничните войски е разпоредено да го заловят. Погват го хайка с кучета по чукарите в Ардинско. Интерпол поставя снимката му до тези на дупнишките босове Братя Галеви.

„Отказвам да поема чужда вина. Невинен съм и ще дам живота си, за да го докажа", зарича се Иванов пред новата си любов - приятелката си Славка Ангелова. Яхва колелото си и изчезва с раница с малко дрехи и храна на гърба. „И неговият, и моят живот се преобърнаха. А всичко започна толкова красиво - с червена роза и блус в Деня на влюбените, 14 февруари. Романтиката обаче свърши бързо", разказва Славка.

След бягството за „Човека птица" започва игра на криеница с полицията. Обикаля на стоп, живее като клошар. Стига до Италия, където с променено име се заселва в Анкона. Започва работа при колеги на летище, после в машиностроителна фабрика. И дори се снима в научнопопулярен филм, копродукция на японската телевизия Ен Ейч Кей и италианската РАИ 1.

Интерпол обаче влиза в дирите на българина. На няколко пъти Стайко отърва ареста буквално на косъм. Той се изплъзва от карабинерите само с дрехите на гърба си. Веднъж в Швейцария просто се смесил с участниците в колоездачно състезание и се измъкнал от полицаите. За кратко подслон на беглеца дават членове от по-ниските нива на неаполитанската мафия Камора. Предложили му дори бартер - да работи за тях срещу закрила.

През есента на  2014 г. адвокат Пламен Димитров внася до главния прокурор Сотир Цацаров жалба, в която се изброяват неизяснените обстоятелства около случая. И тази жалба обаче остава без последствия, както и подадените до Международния съд за правата на човека в Страсбург.

През май 2016 г. гоненицата омръзва на Стайко и той се предава в Беларус с надежда да получи помощ и дори политическо убежище. Там обаче го затворили в мазе без прозорец, храната била съвсем оскъдна. „Беше истинско чудо, когато след четири месеца получих вест, че е жив", разказва Славка. Това станало благодарение на човек, с когото Стайко се сприятелил в затвора. След като излязъл от ареста, Константин Гергос от Брест успокоил близките на българина чрез страницата му във фейсбук. През ноември 2016 г. беларуските власти екстрадират Стайко в Полша, откъдето е влязъл в страната им. Мъжът бил в окаяно състояние - едва ходел от изтощение, по летни дрехи и гуменки в снега. Настанили го в болницата в Люблин, където се възстановил благодарение на добрата храна и лечението.

В края на декември 2016 г. е екстрадиран от Полша в Родината. От началото на 2017-а е настанен в болницата на Ловешкия затвор заради изострени тромбофлебит и туберкулоза. „Отслабнал е с 20 килограма, но духът му е висок. Играе шах, опреснява италианския си, чертае нови планове. Обаче не може да се примири, че лежи в затвора без вина", казва Славка. Така смятат и хилядите му фенове от фейсбук страницата „Справедливост за Стайко".

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X