Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

15.06.2017 г.

Май ще има „Южен поток“

Бойко Борисов се почувства свободен без Хилъри и Брюксел на врата и започна сондажи за нова тръба

Екип на BG VOICE

Ако някой се е чудил защо България беше толкова мека към „Газпром" и не настояваше Европейската комисия да глоби газовата компания заради монополното й поведение, в последната седмица немного критата тайна излезе наяве - българското правителство преговаря с руснаците за възобновяване под някаква форма на газопровода „Южен поток". Целта на „Газпром" беше с „Южен поток" да заобиколи Украйна като транзитна страна - през Черно море и България руският газ директно да влезе на пазара на Европа. Проектът беше много изгоден за България - срещу немалко инвестиция се получаваше сигурна възвръщаемост, защото страната щеше да получава милиони долари (или евро) под формата на транзитни такси. Всички правителства бяха наясно с това, но и всички правителства бяха под сериозен пресинг от САЩ и Брюксел да спрат проекта. И те чинно се подчиниха.

Никой не протестира срещу намесата във вътрешните работи на България, и то в момент, когато западните страни договориха и осъществиха също толкова изгодния за тях проект „Северен поток", с който Русия доставя газ за страни като Германия. Но точно в това е и обяснението - Германия е силният в Европейския съюз и може да си позволи да направи неща, които не позволява на слабаци като България. От друга страна, Русия попадна под пресинга на Америка и тогавашната администрация, в която Хилъри Клинтън бе все още външен министър. Под натиска на САЩ и заканите на Брюксел дори правещ се на всесилен политик като Борисов не можеше да лавира независимо.

Сега изглежда всичко това е минало. Клинтън загуби изборите, а новата администрация в САЩ не е против проектите на Русия. Брюксел е затънал в хиляди проблеми по своето оцеляване и не знае на кой фронт да води битки - срещу България за „Южен поток" ли най-напред, срещу Вишеградската група, съставена от Унгария, Полша и Чехия, ли - заради отказа им да настаняват в пределите си мигранти, срещу Великобритания ли, която започва преговорите за напускане...

Та сега вече никой не повдига въпроса, че „Газпром" уж заобикаля европейското законодателство, според което тя няма право да контролира изцяло инфраструктурата на „Южен поток", макар че я контролира при „Северен поток". Има и още нещо - в миналото тогавашното правителство на ГЕРБ реши да се пазари за отстъпка в цените на газа, които в края на 2012 г. достигнаха исторически максимум, и продължи да придвижва проекта. Последвалият кабинет на Пламен Орешарски форсира изграждането на газопровода. Но Брюксел започна наказателна процедура, след което проектът поне официално беше замразен. В края на 2014 г. руският президент Путин обвини българските власти в колебливост и обяви края на „Южен поток" едновременно с началото на „Турски поток".

Сега от близо два месеца насам българските управляващи пак водят разговори с „Газпром" за нова форма на този проект. Но, както вече отбелязахме, са се променили няколко фактора.

Освен вече изредените Русия и Турция се споразумяха и започна изграждане на първия лъч на газопровода „Турски поток" с капацитет от 15.7 млрд. куб.м, който трябва да приключи през 2019 г. За момента целта му е да задоволи турския пазар, но теоретично, ако бъде продължен през Гърция до Италия, той може да се превърне в трасето, което да замести сегашния транзит през Украйна. България би била засегната от такова преначертаване на газовата карта. От една страна, би загубила транзитни такси за пренос на газ (14.6 млрд. куб.м) към Турция, Гърция и Македония от 207 млн. лв. годишно - сумата не е голяма сама по себе си, но представлява 60% от годишните приходи на държавната „Булгартрансгаз" - фирмата, която инвестира и поддържа газопреносната мрежа в България.

Друг проблем е, че последните правителства (все на Борисов) така и не стигнаха до това да изградят алтернативни доставки на руския газ, така че потреблението на българската икономика (3.5 млрд. куб.м годишно) да бъде независимо обезпечено при кризи през връзки с Гърция и Румъния. Сега този факт се явява политически аргумент в инвестиционната обосновка - да не оставим трасето към България да минава през несигурна Турция. Освен това ситуацията в Европа също започва да се променя, след като Брюксел, изглежда, отстъпва на натиска на Германия и „Газпром" за осъществяване на „Северен поток 2". Новата тръба би удвоила съществуващия газопровод през Балтийско море, който свързва директно Русия и Германия, и срещу нея са страни като Полша и Словакия, които също ще бъдат заобиколени от „Газпром".

Ако българският проект повтаря германския, на него трудно може да му бъде отказано разрешение да бъде осъществен. Той би осигурил пряк път на доставките и възможност за приходи от транзитни такси. Но би изисквал инвестиции, чиято възвръщаемост българските власти засега не обсъждат публично.

На срещата на енергийния министър Теменужка Петкова с председателя на управителния съвет на „Газпром" Алексей Милер по време на Петербургския международен икономически форум миналата събота е подписана пътна карта, съгласно която „страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България при отчитане на правилата на ЕС". От Министерството на енергетиката отказаха да предоставят документа с мотива, че нямат съгласието на „Газпром" за това. В същото време премиерът Бойко Борисов обяви, че той задължително ще премине през одобрение на парламента, каза даже, че става въпрос за обеми на пренос от 15.75 млрд. куб.м руски газ годишно.

Немалък проблем на „Газпром" с България е действащият договор на „Булгартрансгаз" за транзита на близо 15 млрд. куб.м газ годишно до 2030 г. В него има клауза take-or-pay, което означава, че независимо от това дали Русия ще продължи да транзитира тези количества, тя трябва да ни плаща договорените такси за пренос. Става въпрос за над 1 млрд. евро за десет години, които България има много голяма вероятност да спечели при евентуален съдебен спор. Така руската компания има достатъчно мотиви да започне изграждането на нова тръба директно до Варна - това значително би съкратило маршрута до Централна Европа, което означава по-ниски транзитни такси. За този маршрут вече има изготвен проект, а голяма част от подготвителната работа е приключила.

„Изграждането на морски газопровод към България е по-добрият вариант за нас, тъй като по този начин ще се превърнем в първата транзитна дестинация след Русия", коментира Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум. По думите му в противен случай ще трябва да разчитаме на газовите доставки от несигурната политически Турция. Изборът на маршрут обаче зависи и от финансовата обосновка, която тепърва ще се прави, коментираха източници, които участват в преговорите.

„Булгартрансгаз" предвижда изграждането на т.нар. Газов хъб „Балкан", през който да минават 30 млрд. куб.м газ годишно, като цената на този проект е между 1.4 и 2.4 млрд. евро по оценки на държавната компания. Обещанието е по-точни суми да има, когато се определят количествата и бъде направено предпроектно проучване, за което ЕК вече отпусна 920 хил. евро (останалите 50% ще бъдат осигурени от „Булгартрансгаз").

Доста неясно е колко би струвало, ако България и „Газпром" се договорят да доставят газа от посока Турция. Сегашният транзитен газопровод към южната съседка на практика може да поеме до 15 млрд. куб.м газ годишно. Необходимо е само да се осигури възможност газът да тече в обратна посока. Това всъщност ще се случи след приключване на проекта за разширяване и модернизиране на това трасе, който е на стойност 47 млн. лв. Този вариант обаче отново не изключва необходимостта от модернизиране и изграждане на нова транзитна мрежа.

Друг основен момент, когато става въпрос за бъдещи инвестиции, е дали няма да се повтори ситуацията с „Южен поток", където първоначалните прогнози за цена от 3.1 млрд. евро бяха чувствително надскочени. В крайна сметка към май 2014 г. газопроводът се очакваше да струва 4.7 млрд. евро. Този проблем е решим, ако частично се приватизира „Булгартрансгаз", която би трябвало да изгражда новата инфраструктура. По този начин в бюджета ще се влее сериозна сума, дружеството ще стане много по-отчетно, корупционните съмнения ще спаднат, а частният инвеститор ще има много по-голяма инициатива да следи разходите по строежите. Ако се намери стратегически партньор, неговата възвръщаемост ще зависи повече от печалбата на дружеството, а не от раздаването на сделки под масата.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X