Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

09.02.2017 г.

Мими Иванова: Какъвто ни е животът, такава ни е музиката

„В началото си мислех, че българите в чужбина ще се върнат, но вече се примирих“, казва голямата певица

Светла Йорданова

Eдин от златните гласове на българската популярна музика - Мими Иванова, дебютира на професионалната сцена през 1966 г. През същата година тя прави и голямо турне в Москва и Одеса заедно с джазовия оркестър на Дома на народната армия в Пловдив с ръководител Веселин Николов. През 1969 г. се дипломира в Естрадния отдел на МА в класа на Ирина Чмихова, но още докато следва, става солистка на ръководения от Николай Куюмджиев оркестър „София". Там нейни колеги са Мария Нейкова, Паша Христова, Борис Гуджунов и др. Първата й среща с бъдещият й съпруг - Развигор Попов, е през 1972 г., а четири години по-късно двамата създават популярната група „Старт". В богатия си репертоар Мими Иванова има песни от композитори като Тончо Русев, Мария Ганева, Зорница Попова, Атанас Косев, Найден Андреев и др., но най-емблематични стават тези на Развигор Попов. Няма човек, който да не може да си запее някой от големите хитове на чаровната певица, сред които са „Петнадесет лалета", „Слънцето е в моите коси", „Вълкът и седемте козлета", „Ах, този дъжд", „Лодка в реката", „Съдба", както и дуета й с Борис Гуджунов „Хора и улици". Освен в страната ни Мими печели отличия и от редица музикални фестивали в Румъния, Германия, Турция и Чехословакия.

Мими, на 28 декември имаше 70-годишен юбилей, но го отпразнува в края на януари. За какво са много и за какво са малко 70 години?

- Много са за хората, които се плашат от възрастта, и са малко за тези, които искат все още нещо да направят и имат сили за това. Ние с Развигор се чувстваме млади, работим и не се замисляме толкова много за годините. Ето, аз ходя на висок ток като 15-годишните.

А на колко години се усещаш и какъв режим спазваш, за да си в такава прекрасна форма?

- Обърнах цифрата 70 на обратно и стана 07. (Смее се.) Реших, че сега започвам отново! Няма да забравя думите на една приятелка: „Ти знаеш ли, че покрай тази работа с децата в школите си станала приятно инфантилна...", така че една възраст от 7 години би ми отивала. Може би сега започваме леко да се вдетиняваме, казвам го в кръга на шегата. Иначе не спазвам някакъв специален режим, но един ден в седмицата съм само на течности. Освен това живеем в жилище на две нива и ми се налага да изкачвам стълбите по двадесет пъти на ден, което си е добра тренировка.

Как отпразнува юбилея?

- Събирането за рождения ми ден беше отложено по тъжен повод. През февруари ще изнесем 40 дни на сестра ми, която си отиде от този свят, но това е животът - редуват се тъжни и весели моменти... Иначе рожденият ми ден мина на три-четири етапа, както се смееха близките ми, но все пак това си изисква един 70-и рожден ден! На 28 декември се събрахме с близките ми и макар че беше тъжен рожден ден, го отбелязахме в Хисаря. След това го отпразнувах и в театър „Възраждане", където играя в детската пиеса „Бабината питка" и съм благодарна на ръководството му. Те направиха един жест към мен, който много ме зарадва - едно от представленията беше с вход свободен и тогава успяха да влязат всички мои познати, близки и дечица от двете ни школи, които попяха и повеселиха всички, беше много приятно.

А твои колеги изпълнители не се ли включиха в партито?

- Да, но те бяха в най-сериозния етап, който отложихме за края на януари и се събрахме около 100 души при Астор. Беше жест от негова страна. Получи се неописуемо, голям празник - от 19 до 2 ч. през нощта. Много от колегите ми като Роси Кирилова, Марги Хранова, Десислава, Васко Кръпката, Александър Александров-Алекс и мои ученици не спряха да пеят и да ни радват. Получих и много хубави подаръци, но най ме зарадваха красивите букети - имаше дори и еднометров със 70 розови рози.

Коя ваша песен с Развигор е автобиографична за теб?

- Тя не е много популярна, защото се появи в момент, в който нашата музика не се пускаше много. Казва се „Изгубих си усмивката" и е по текст и музика на Развигор. Събирателна е от най-популярните мои хитове и разказва за моят творчески път. Може да се каже, че автобиографични песни за мен са и „Вече свърши хубавото време", „Зелената стара чешма" и „Вярвай, мамо". „Зелената стара чешма" е написана от Богомил Гудев за мен, но тези песни се отнасят както за мен, така и за всички. Кой не е преживял среща със стара любов и да не съжалява, че нещата не са се развили по друг начин? Песента „Българийо, децата ни върни" също е част както от нашия живот, така и от живота на много българи, които изпратиха децата си в чужбина и останаха сами.

Дъщеря ви с Развигор също живее в чужбина. Това ли е голямата ви болка, че младите ни хора масово отиват на Запад?

- Да, разбира се - млади, стари... Който можа, замина. В началото все си мислех, че ще настоявам дъщеря ни да си дойде, а и тя самата си мислеше, че ще се върне, но вече се примирихме с мисълта, че тук нещата няма да станат по-добри. Иначе преди си мислех, че българите в чужбина страдат и в първите години наистина го виждах, като пътувахме до Америка и гледах как си поплакват, но сега вече не е така. Вече идват тук като на гости, а казват „у дома" за държавите, в които живеят. Това е най-страшното за една държава - така да си прокуди децата. Това е срам и резил за тези, които управляват!

Текстовете на вашите песни винаги са много стойностни, а какво мислиш за тези в рапа и хип-хопа?

- Какво да мисля - мисля, че не трябва да е така, но кой ме пита мен? Какъвто ни е животът, такава ни е и музиката, такъв е и начинът на изразяване. Понякога, като слушам някоя песен в този стил, ми прави впечатление, че до голяма степен текстът й е пълен с прозодии, освен че се пее жаргонно и замъглено, а това е нещо, заради което едно време връщаха песни от комисиите. Какъвто и да е текстът - хубав, лош, трябва да можеш да го разбереш, докато сега ми се налага някои от моите деца в школите да ми превеждат на някои места какво точно пеят! Тези неща не зависят от мен - от мен зависи да покажа на моите деца в школите музиката, която ми се струва по-стойностна. Тревожи ме също така фактът, че малките деца вече повече обичат да пеят на английски, отколкото на български език. Като че ли българският стана срамен, нежелан, необичан...

Това сигурно е поради факта, че в страната ни звучи най-малко родна музика в сравнение с другите държави. Защо е така? Защото сме чуждопоклонници, или има и друга причина?

- Разбира се, че сме, ние никога не сме били различни. Малка страна, която все се кланя на други страни - преди на Съветския съюз, сега пък звучат само американски песни, никога не сме държали на себе си. Българинът не се самоуважава, сигурно защото самата държава му е като мащеха - все се налага чуждото, другите все са по-добри, явно имаме някакъв комплекс.

Не е тайна, че с Десислава имате роднински връзки. Кои други изпълнители от попфолка харесваш?

- По принцип не слушам такава музика. Харесвам Деси, но не бих я определила като попфолк певица. Тя изпълнява прекрасно народни песни и е невероятен музикант. Докато Развигор свири на пианото, тя на момента импровизира и създава песни, а това не го може всеки. Деси може да се включва успешно във всеки стил - джаз, поп, рап, а освен това страхотно имитира други изпълнители. Много е талантлива. Иначе някои нейни колежки също имат прекрасни гласове, но не ги познавам толкова. Веднъж чух Преслава да пее рок и бях поразена - тя изпя прекрасно една песен на „Сигнал". Като цяло тези изпълнители, които пеят и народни песни, са много добри.

Някои хора обвиняват вас - легендарните поп изпълнители, че сте се отдръпнали и така сте дали път на попфолка?

- Защо да се отдръпваме? Просто в един момент като че ли нямаше нужда от нашата музика и никой не ни търсеше. Радой Ралин беше казал, че у всеки българин дреме един сръбски циганин. Тази музика влезе като червей в душата на българина, стана много харесвана и слушана, а и я изпълняваха едни млади и предизвикателни момичета. На този фон нашата музика, в която се пее за море, романтика и за любов, сигурно изглеждаше бозава. Ние не сме оставили фронта, просто така пожелаха хората и който оцеля - оцеля. Сега забелязвам едно леко завръщане към нашия тип музика. Ето, скоро направихме национално турне „Вечните песни на България" и още на първата дума публиката запяваше заедно с нас. Но като цяло вече е различен животът и музиката е различна. Времето е такова; каквато е музиката, такъв е и животът ни - пълен с хард неща, няма равновесие, спокойствие и почтителност.

В Америка известни изпълнители и актьори се изказаха срещу Тръмп. Подкрепяш ли ги, или му симпатизираш?

- За мен този човек чисто визуално винаги ми е бил малко странен, но не знам - може да се окаже един от най-добрите хора за президентския пост и да спре войните.

Какъв закон би прокарала в родния парламент, ако зависеше от теб?

- Закон, който да помогне да няма бедстващи възрастни хора у нас. В това число не слагам нас с Развигор, защото ние работим и съдбата ни е дала сили, здраве и късмет, не се налага да чакаме на държавата, но виждам толкова нуждаещи се възрастни хора. Не всички имат сили да се оправят, а има и много малки дечица в домовете, за които няма пари. Не мога да приема да няма пари за най-нуждаещите се пенсионери, а да си повишават доходите хора, които и без това са богати, но си повишават безсърдечно заплатите, без да се интересуват какво се случва с другите. При положение че народът гине, какво увеличение са заслужили?

А допустимо ли е според теб това, че някои от големите ни музикални звезди, а и не само, си отидоха почти забравени и в тежко материално състояние?

- Не, абсолютно! Колко струва една държава си личи по това как се отнася с възрастните хора и с тези в беда. Нашата държава отвсякъде ни е мащеха, което е унизително, грозно и срамно. Всички възрастни хора заслужават почит за това, че са доживели едни години, дай Боже, всеки да ги достигне, и заслужават почит.

Имаш ли силата да прощаваш на хората, които са те наранили?

- От едно интервю на Ричард Гиър научих, че думата „прощавам" е като мантра, като те ядоса някой. Аз го пробвах и се оказа работещо. Като те нервира някой, направо не искаш да го гледаш повече, но в един момент започваш да си повтаряш „прощавам ти, прощавам ти" и да си припомняш прекрасните мигове, които сте имали, и гневът ти се разсейва. Така вече не изпитваш омраза.

Каква е рецептата ти да останеш приятелка с човек, с когото си имала връзка, както е при вас с Астор?

- Рецептата може би е да си мъдър и да знаеш, че ако обичаш някого, няма защо да си разваляте отношенията след връзката ви. Какъв е смисълът да губиш един приятел? Може би само след огромна изпепеляваща любов не може да има приятелство, но по-добър вариант е да си над нещата, отколкото да изгубиш и едното, и другото.

А каква е тайната за дългата ви семейна идилия с Развигор и наистина ли е идилия?

- Идилия е, да! (Смее се.) Знаеш ли колко е трудно да живееш с някого, за когото знаеш всичко, но да продължава да ти е интересен и да намирате все още неща, за които да си говорите. След 35 години любовта се трансформира в приятелство, разбирателство и мъдрост. На мен ми се случва и да му се ядосам, за две минути ще изригна и ще му се скарам примерно за това, че е влязъл с кални обувки, но след три минути ще го гледам с виновни очи. После си викам - Боже, какво ме накара да се ядосам на този кротък човечец?! Той знае, че това ме лекува, защото ако много задържаш в себе си, накрая се разболяваш, а на кого ще си изкараш напрежението - на най-близкия човек, разбира се. После дори не помня за какво съм се нервирала. Докато той не е такъв, не си го изкарва на мен.

За какво се скарахте последно?

- Наистина не си спомням - за някакви битовизми сигурно. От време на време много ме ядосва и понякога на шега му казвам - колко ли грешна съм била, за да случа на теб! (Смее се.) Господ ни е събрал тотално различни хора, но с времето сме се научили да се разбираме.

Развигор как те нарича на галено?

- Нарича ме „миличко, Мименце"... Чувствам се толкова харесвана с него. Той ми доказва любовта си, дори само с това, че ме изтърпява, докато си изкарам адреналина и емоциите - това е голяма обич. Тя ни крепи.

Вярата наистина ли ви дава сили за живот, както пеете в песента „Приятелство се подарява"?

- Да, но не фанатизираната вяра. Не обичам крайни неща, като да не понасяш друговерци например. Ако спазваш това, което вярата те учи, ще внимаваш как се отнасяш с другите хора, а няма да ги мразиш. Аз имам кратка молитвичка и се моля всеки ден както за хората, които обичам, така и за тези, които не обичам, а и те не ме обичат, но мисля, че тази молитва ми помага.

Любима мисъл?

- В кръга на шегата тя се отнася и за мен: „По-добре малко нещо, отколкото голямо нищо."

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X