Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

03.08.2017 г.

Миражите на масовата приватизация

Преди 20 години в раздържавяването се включиха милиони българи, но повечето напълно загубиха интерес

Ако напишете в някоя търсачка името на най-шумния приватизационен фонд отпреди 20 години – „АКБ форес“, ще ви излязат сума ти разкрития за днешния бизнесмен Николай Банев и заглавия от рода: Ето как окраде държавата

Увеличаване Затвори

Николай Банев

Увеличаване Затвори

Николай Стоянов

Винаги е приятно да откриеш в грижливо прибраното в гардероба палто някоя забравена банкнота. За над 21 хиляди българи, макар и да не го подозират, подобна, и то доста по-мащабна находка се крие и в масовата приватизация. Това са например всички онези, избрали да вложат преди 20 години своите, получени от държавата, 25,000 бона в Централен приватизационен фонд, които досега не са продали. Към днешна дата тяхната бонова книжка от първоначалните 25 лв. (след деноминацията) съответства на 300 акции на наследника на фонда - „Стара планина холд", чиято текуща стойност е около 2,500 лв. Или това прави 10,000% доходност.

Разбира се, историята на масовата приватизация далеч не е пълна само с такива приказки с щастлив край. От първоначално създадените 80 фонда през годините част от тях са фалирали и ликвидирани, а други са свалени от търговия и на борсата продължават да са акциите на под 50. Но дори и от тях над половината са със затихващи функции - с книжата на някои с години наред няма нито една сделка. Така че реално далеч не от всеки джоб може да се очакват пачки, но при поне около четвърт от някогашните фондове има смисъл да се замислите дали не си заслужава да продадете акциите си.

Равносметката на масовата приватизация дори и от днешна гледна точка е трудна. Ако се погледнат всички останали на фондовата борса бивши фондове, то общата им пазарна капитализация е над 1.5 млрд. лв. За много от тях обаче тя не е особено меродавна - повечето са на алтернативния сегмент на БФБ (където са събрани всички неликвидни акции) и страдат от тотална незаинтересованост на иначе хилядите си акционери. Има такива, където оценката е базирана на последна сделка от 2008 г. например. За повечето от тях това е означавало, че 20 години реално са управлявани от миноритарни акционери с пакети от 10, 20 или 30% от капитала. А също така и че където е имало желание за измами, източване на активи, разводняване на дялове и оставяне на кухи холдинги без смисъл, то вече вероятно се е случило.

Част от тези холдинги реално живеят втори живот - след като са напълно обезценени, някой ги е придобил просто като публични дружества с цел да развива някакви свои нови проекти. Така например цели девет някогашни приватизационни фонда са в орбитата около "Химимпорт" и пазарната им оценка е висока благодарение на инвестициите на пенсионните фондове от групата. В тази графа са холдингите „Варна", „Нов век", „Света София", „Развитие", „Сила", „Асенова крепост" - повечето от тях имат малко общо с първоначалния си профил, а текущата цена е базирана основно на вътрешногрупови сделки. Все пак при някои от тях стойността на една бонова книжка достига до стотици левове, което ги поставя сред най-доходните.

Също така и текущата цена невинаги е показателна за бъдещето. Когато отбелязвахме 10 години от масовата приватизация, най-скъпата бонова книжка за над 22 хил. лв. беше тази вложена в „Холдинг Пътища". Впоследствие през 2008 г. около борсовия бум и печелените поръчки благодарение на влиянието на основния акционер Васил Божков стойността достигна й 45 хил. лв. След до голяма степен оркестриран фалит обаче сега дейността е в съвсем друга компания, а боновата на холдинга в несъстоятелност практически не струва нищо. Като изключим "Стара планина холд" в момента няма други бонови книжки със стойност над 1,000 и очакваното повечето са загубили стойност спрямо нивата от 2007 г. - понякога и драстично. Все пак има и доста такива, където продажбата на дела може да донесе стотици левове и да покрие трансакционните разходи.

Някои от успешните примери са на трансформирали се холдинги. Така например някогашният „Албена инвест" днес е влят в курортното дружество „Албена", боновата книжка носи пет акции от него на стойност около 300 лв. Наследник на „Калиман" пък след множество трансформации днес се явява „Софарма трейдинг" и цената на някогашните 25 дяла сега е над 100 лв. Книжката, вложена в „Агроинвест", днес е равна на 200 акции в „Еврохолд България" на стойност 250 лв.

При изброените по-горе има възможност и допълнително да си потърсите дивиденти, каквито са раздавали през минали години. По принцип давността е пет години, като сред редовно разпределящите са компаниите от групите на „Стара планина холд", „Албена" и „Софарма". Така например при първата сумарно за последните пет години дивидентът е около 60 ст. на акция, което прави сума от 180 лв. за 300 акции в една бонова книжка. За инвеститорите в „Софарма трейдинг" сумата е 1.2 лв. на акция, или допълнително 15.6 лв. за всяка книжка, в която сега има 13 акции.

За съжаление обаче добрите примери идват по-скоро от по-малките фондове, докато тези, които през 1997 г. привлякоха най-много на брой бонове от гражданите, сега в повечето случаи не са донесли почти нищо или дори стойността се е стопила до стотинки. Причините са най-разнообразни - от просто неудачни инвестиции до измамни действия от мениджмънт и големи акционери. Бонова книжка в някогашния „АКБ форес" сега струва 2.5 лв., и то на база последна цена от 2011 г. „Мултигруп елит" („Балкантурист елит") е свален от борсата и няма пазарна цена, като най-добра опция за продажба на акции е да потърсите самата компания и да питате има ли интерес от изкупуване на акции. „Петрол" („Синергон холдинг") и Българо-холандски фонд (Българска холдингова компания) сега струват горе-долу колкото и преди 20 години, а бонова книжка в някогашния гигант „Доверие обединен холдинг" сега е около 100 лв.

За всеки решението дали да продава собствеността си е индивидуално. Със сигурност обаче, за да може той да го вземе, му е нужна информация. Затова и всеки участник в масовата приватизация, който по една или друга причина през последните години е бил сред т. нар. спящи акционери, най-малкото може да се поинтересува какво притежава. Ако не помните фонда и не пазите боновата си книжка, за съжаление това може да е съпътствано и с допълнителни разходи, макар че напоследък има кампании, позволяващи да се избегнат. Наскоро в рамките на форума „Експо Моите пари" на щанд на Централния депозитар проверката можеше да се прави безплатно и за два дена около 600 души са проверили какво притежават. От институцията заявяват намерения да облекчат и поевтинят процедурата и по принцип, а за премахването на някои бюрократични спънки инвестиционните посредници са водили разговори с Комисията за финансов надзор.

„Възнамеряваме да направим тази справка безплатна, като очакваме и посредниците да намалят таксата до ниво от порядъка на собствените им разходи", каза изпълнителният директор на ЦД Васил Големански. "Освен това обмисляме варианти да направим възможно такава проверка да се извършва онлайн, но тук важното е да осигурим надежден, но и лесен начин за това. Ако го направим с електронен подпис, пак ще е бариера за много хора, затова може да се мисли за партньорство с НАП и справка да може да се прави с техния ПИК. Или пък с частни компании, доставчици на комунални или платежни услуги например, където клиентите им вече са идентифицирани и си плащат сметки онлайн", обясни Големански.

Друга идея на Централния депозитар преди повече от година беше спящите акции да се прехвърлят в новосъздаден фонд, срещу което собствениците им да получат дял в него. Тук критиката беше, че ако това става автоматично, се потъпква правото на собственост (един актив, макар и неползван от 20 години, се трансформира без волята на собственика му в друг). Ако пък се разчита на доброволно участие, отново се опира до незаинтересоваността на някогашните участници в масовата приватизация. Все пак не е изключено да има развитие и в тази посока и особено за хората с книжки, чиято стойност сега е в рамките на няколко десетки левове, това може да е и единствената опция.

„Kлючово ще е в следващата година да развием информационна кампания и да събудим интереса на хората към това какво притежават. В това време всички ние в инвестиционната общност, всички в комитета за развитие на капиталовия пазар, трябва да решим какви да са следващите стъпки, така че да са изгодни за всички. Със сигурност ще са нужни и компромиси", смята Васил Големански.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X