Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

27.02.2013 г.

Миро: С “КариZма” всичко е свършено

Народът най-после се освести от стокхолмския синдром, смята популярният изпълнител

Миро беше извикан на "бис" за ментор в "Гласът на България" и всяка вечер от ефира на bTV пак търси таланти за отбора си. Разпитваме го какъв е бил неговият път към славата, защо "КариZма" вече няма бъдеще, какво смята за политическата ситуация от последните дни и откъде се появи тази негова религиозност...

На какъв етап е следващият ти албум "Месия"?

- Слава на Бога, всичко се развива по-добре от най-смелите ми очаквания. Работим, обмисляме, бързаме, но всяко нещо с времето си - като му дойде. Ще поживеем - ще видим.

Ти преживявал ли си чудеса?

- Ще разкажа история с неочакван край. Взеха ни в "Клуб Опера" с Галка в тежък и за двама ни момент. И тъкмо нещата потръгнаха - стъпихме си на краката и се освестихме - и аз пак започнах да се моля за пробив в музиката, за това талантът ми най-после да бъде забелязан за голямата сцена. Като към всеки проблем - и към този подходих с молитва.

И така всеки ден. Ходя на работа, пиша музика, моля се, събирам пари за студио. Не щеш ли - изненада! "Клуб Опера" беше ограбен за една нощ, шведските собственици - прогонени от страната, а аз и Галя се изправихме пред перспективата да останем на улицата. Викам на Бог: "Защо? Сега как ще живея?!" Но Бог имаше план.

Животът ни поочука още малко, погладувахме... И за да оцелеем, започнахме да пишем музика в дует. Обединихме силите си като певци и станахме " КариЗма ". Успехът беше мигновен. Ако "Клуб Опера" не беше ограбен, това нямаше да стане по този начин. Понякога най-лошото се случва за наше добро. Понякога Бог отговаря не както и когато на нас ни се иска или по начина, по който си го представяме. Бог не е рум сървиз, но праща ангелите си точно навреме, за да ни спаси!

В едно от новите ти парчета от "Сувенир" пееш за предателства - успяваш ли да простиш?

- Да, прощавам, но не забравям. Дистанцирам се от човека и го оставям да живее с мисълта, че е изгубил верен приятел - а аз съм верен. Премиерата на "Сувенир" е на 10 март - на рождения ми ден.

Умееш ли да оцениш жеста на другите към теб? Трогвал ли си се, когато някой е правил нещо страхотно?

Семейството ми е на първо място

заради милиони неща! Баща ми обича много сладко, но това го разбрах чак след 18-ата си година. Дотогава той все казваше: "Сладко не ям - да има за децата."

Когато анонсираше "Сувенир", каза, че се устремяваш в новото в своя живот - кое е то?

- Никой от тези, на които се възхищавам -Христос, Александър Македонски или дякона Васил Левски, не е живял до възрастта, на която съм аз сега. Мисля, че новото, което ми предстои, е да се справя с мисълта, че вече не влизам в графата "млад".

Кой ти е любимият цвят?

- Белият.

Затова ли къщата ти е цялата в него?

- Много ме впечатли в музикален филм на Джон Ленън и Йоко Оно. Следващата ми къща ще има френски прозорци и венециански щори.

Любимо число?

- Нямам.

Ден от седмицата?

- Неделя - църква и мързел.

Кой откри пръв музикалния ти талант?

- Разбира се, семейството ми първи забелязаха и оттам нататък попадам на хора, които се превръщат в мое семейство - Георги Сарандев, който пръв ми даде шанс на 14-годишна възраст, по-късно Митко Щерев и продуцентите на " КариЗма " Слави Трифонов, Георги Милчев-Годжи и Евгени Димитров-Маестрото.

Какъв трябва да е "Гласът на България"?

- Този, в който всички ние се разпознаваме.

Този път ти ли ще го откриеш?

- Надявам се да помогна. Надявам се да не преча. Зрителите обаче са тези, които ще направят откритието. И ако някой от моя отбор стане "Гласът на България", заслуга ще имат само той и хората, които са му гласували доверие.

Започнаха да излъчват кастингите, харесваш ли се отстрани, като се гледаш?

- Един артист никога не бива да забравя, че играе себе си. Тази година в "Гласът на България" се изтървах да бъда абсолютно себе си.

Как общуваш с другите треньори?

- Като с приятели. Рядко ми се случва да бъда в толкова добронамерена среда. Сработихме се от раз и

съборихме всякакви бариери между нас

Има ли разлика с талантите от миналата година?

- Всяка година си мисля, че в малка България урожаят от таланти е бил обран от предходната, но всяка година се появяват още по-надарени хора. Това е повод за национална гордост.

Как попадна във Ватикана?

- В Рим се срещнах с приятели, с някои от които не съм се виждал от 20 години. Моя съгражданка работи в радио "Ватикана" като кореспондент. И докато се разхождах из музеите, влязох в студиото на папа Йоан Павел II. После от българската секция на радио "Ватикана" направиха интервю с мен.

Как влезе в църковния хор, какво пееше там?

- Най-големият - Елвис Пресли, е започнал от църковен хор. Уитни Хюстън и Арета Франклин - също. Както и много артисти, на които се възхищаваме. Музиката на Ани Ленъкс нямаше да ни бъде позната, ако църковната общност не беше събрала пари да изпрати това бедно момиче да учи музика.

Как оценяваш политическата ситуация към момента?

- Като излизане от кошмар. Започнах да си мисля, че страдаме от стокхолмския синдром. Те ни наричат "лош мат'риал", ние им казваме "обичам те". "Бий мЪ - Убичам тЪ". Край на това. Ще припомня думи на Христо Ботев:

"...привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша с вяра:

мълчи, моли се, кога те биять

кожата ти да одере звярът."

Е, свърши се! България е друга. Българите най-после се събудихме! Няма го добрия пастир да поведе хората. След толкова години осъзнаваме, че всичко зависи от нас.

Какъв човек може да бъде "месия" у нас?

Няма друг освен Бог.

Видях много фалшиви месии. Наричаха "кауза" личните си интереси. Изстрадаха го майките и бащите ни, и ние. И всичкото зло "по хиляда" на гърба на най-бедните. "Чистата и свята република" на Апостола се прави от здраво стъпили на земята, непокварени от властта хора. Сега остана и да ги намерим.

Би ли влязъл в политиката някой ден?

- Никога.

Защо хората са безумно отчаяни и настръхнали до бяс - дори във всекидневната си среда, дори в офисите?

- Когато по цял ден мислиш как да оправиш кредита, тока, парното, да сложиш храна на масата и да не лишиш близките си от най-потребното - какъв да си? Лесно е да си усмихнат и позитивен, когато си на топло, светло и ти предстоят хубави неща.

Какво им липсва?

- Бъдеще. Очакваше да кажа "вяра в Бог", нали? И това също, но то е лично решение, персонален прерогатив. Но докато оцеляването на нацията на физическо ниво е застрашено и нищетата е забила ботуш в главата на хората, е трудно да вдигнат поглед към небето.

Можем ли да сме щастливи тук и сега? И как?

- Кой съм аз, че да знам? Може и да можем.

Ти винаги си правил впечатление на много "земна звезда" - как успя да се опазиш?

Отговарям на любовта с любов

Никога не се отвръщам от нея. А и съм минавал през "долината на мрачната сянка" и само Бог (някои биха го нарекли късмет) ме е спасил от това да бъда необичан и без надежда.

Живял си като квартирант на Етиен Леви - говорихте ли си за музика, научи ли нещо от него?

- През онези трудни години в началото Етиен беше лъч надежда - винаги усмихнат и разбиращ, когато закъснявахме с наема. Ако съм взел нещо от поведението на този добър човек, значи съм научил много.

Какво те спаси във времената, когато си гладувал и мизерствал?

- Само да уточня, че това беше личен избор - можех да звънна на майка, татко и на сестра ми и те да заделят от залъка си, но да ми дадат. Можех и да се върна на работа по баровете, но също беше неприемливо за мен. Имах мечта и надежда, таях вяра - колкото и малко да имам, ще дойде време и ще си спомням с усмивка. Изтърпях месец-два гладен, но през цялото време си повтарях: "Ако издържа още малко, ще се справя." В молитвите си исках Господ да ми даде шанс.

Защо няма път назад към "КариZма"?

- Защото не може с човек, с който си делил коричка хляб, стигайки дотам, докъдето стигнахме ние, да изгубим по пътя приятелството си и да продължим като фабрика за пари.

Достойнство не се купува

Затова си стиснахме ръцете с останалото ни себеуважение и запазихме поне отчасти доброта един към друг.

Канили ли са те да се снимаш в сериал, в киното?

- Сега е модерно всеки да прави това, което не може. Да, канили са ме. И аз се изкуших и даже ме пробваха за една роля - добре, че не се обадиха повече. Мисля, че ги убедих в нещо, което знам - нямам актьорски талант.

Каква роля би изиграл най-добре?

- Най-много да изиграя само себе си - или някой, чийто прототип съм аз.

В неделя раздадоха оскарите - може ли някога България да вземе статуетката?

- Да. С късометражния документален филм "За кожата на един народ".

Боряна Колчагова

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X