Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

03.08.2017 г.

Наш имигрант в Германия разкрива финансови машинации

Георг Тупарев: Работех за големи банки и видях как натопиха Гърция

Георг Тупарев

„Голдман сакс“ е държава в държавата и люпилня за агенти на влияние според Тупарев

Увеличаване Затвори

Към проблемите на Гърция се добавят и стотиците мигранти, които пристигат по море всеки ден

Увеличаване Затвори

Явор Дачков, „Гласове"

Георг Тупарев е български имигрант в Нидерландия. Преди обаче - през 80-те години на миналия век, е бил имигрант в Германия, където е завършил биология, физика и математика, учил е при Карл Попър. Работил е в областта на софтуера за „Епъл" и за големи банки в Европа и САЩ. В момента развива частен софтуерен бизнес в Нидерландия и в Родината. До неотдавна г-н Тупарев съчетаваше това и с политическа дейност. Той бе съпредседател на партия „Зелените" в България.

Г-н Тупарев, твърдите, че като имигрант сте работили на места, където са се вземали важни световни решения. Включително това, довело до най-голямата финансова криза, която още тече в Гърция...

- Около 1995 и 2000 г. работех в една от големите американски консултантски фирми и съм ръководил два проекта. Единият е с „Ес енд Пи", другият е във „Фани мей", където задачата ми беше да направя банковия софтуер, който финансово да закопае малките южноевропейски държави.

Това не звучи ли доста конспиративно?

- Това не го пишеше в заданието, също така много от моите колеги не разбираха за какво става дума, тъй като банковият софтуер беше замислен да прави непроследяеми различни финансови пакети. Целта беше да не се разбира колко голям е рискът в един такъв финансов пакет, колко процента е истинската рискова компонента на тези финансови книжа.

Вие твърдите, че корените на днешната криза трябва да се търсят тогава, в средата на 90-те години. Защо?

- Историята е следната: в Америка още от края на президентството на Рейгън цените на жилищата започнаха стабилно и значително да нарастват. И тъй като този тренд вече траеше над едно десетилетие, банките започнаха да дават по-големи жилищни кредити от това, което хората можеха да си позволят. Идеята беше, че те, като достигнат пенсионна възраст, дори да не е изплатен целият кредит, този апартамент ще се продаде, хората ще си вземат едно по-малко жилище за старините си, тъй като децата вече са излезли от къщи и т.н., и по този начин всички ще са доволни. През 1996 г. за пръв път се усети, че този тренд не може да се развива безкрайно, а банките са започнали да дават 30-годишни кредити, които не могат никога да си върнат, и взеха да измислят разни механизми това нещо да се покрие. Мисля, че през 1996 г. се направи промяна в американското законодателство, която разреши на инвестиционните банки да търгуват с ипотечни кредити под формата на ценни книжа. И това, което се случи, е, че за да се намали рискът на тези ценни книжа, започнаха да ги сменят с акции, пенсионни фондове и т. н. За съжаление и това не беше достатъчно да свали риска на ценните книжа. И тъй като най-стабилното, най-безрисковото нещо са държавните облигации, тогава започнаха, макар че нямаше още евробанкнота, да се пласират и еврооблигации под формата на ценни книжа. И най-ценното беше, че еврооблигациите са едни за всички - на тях не пише дали са от Гърция, от Португалия или от Германия, то е просто еврооблигация. Тогава това беше най-безрисковият пакет и затова банките тръгнаха на лов за еврооблигации. Да се ходи при германците нямаше смисъл, защото те не емитираха такива облигации по това време, а започнаха да ходят в малките южноевропейски държави като Гърция, като Португалия, като Италия. И големите инвестиционни банки, главно от Америка - „Голдман сакс", „Лемън брадърс", „Фърст нешънъл" и т. н., прилагаха следния трик: намират бананова европейска република като Гърция, където ще има след няколко години избори и правителството, защото си върши лошо работата, няма да бъде избрано. Отиват при това правителство и му казват следното нещо: ще ви дадем заем за, примерно, 15 млрд. Този заем започваш да го връщаш след N години. Тези N години са така пресметнат период, че да се падне след изборите - тоест има един гратисен период, в който могат да се раздават милиарди. Но трябва за част от тези 15 милиарда, примерно за 5 милиарда, да купиш от тези рискови финансови пакети, които после можеш да използваш като гаранция, за да вземаш други заеми, и т.н. Защото беше вече непроследимо как всъщност са ги направили тези финансови пакети - да речем, някакъв микс пакет от „Лемън брадърс" или „Голдман сакс" се предлага и на пенсионни фондове и т. н. Тоест човек, ако не е изключително компетентен в тази игра, със сигурност и хора, които са в правителството и не играят в тази част от системата, нямаха представа какъв риск се крие в тези книжа.

Вие сте работили по този софтуер?

- Да, аз съм работил точно по този софтуер. Това е, за което напоследък много се говори - компютърна размяна на ценни книжа с много голяма скорост, които преминават от един собственик в друг, в трети и т. н. за секунди. Примерно „Голдман сакс" купува от „Лемън брадърс" един пакет, разчупва го, пакетира го отново и го продава обратно на „Лемън". По този начин, първо, се заличават следи, много трудно може да се проследи колко рисково е то, тъй като това са банкови институции на по 100-200 години, имат изграден авторитет. Хората, когато купуват от такава институция, казват - щом е издадено от „Лемън", значи това са добри ценни книжа. Хем беше мъчно да се провери какво се купува, хем когато си под натиск и ти казват, че това трябва да го направиш, уверяват те, че може да се даде в европейска банка като гаранция за нов заем, това звучеше много приемливо. Истината е, че значителна част от тези пари на гръцкия дълг никога не са стигали до Гърция.

Повечето от тях останаха в европейски банки, срещу които след това се издаваха европейски заеми от германски и френски банки. Когато „Лемън брадърс" фалира, тези банки останаха само с хартия. Сега те се опитват да си върнат това, което са дали на гърците. Много от тези пакети бяха предлагани на гърци и португалци и много от тях купиха такива пакети. Между другото Ирландия - не като държава, а като банки - също купи такива пакети и затова банковата й система беше пред колапс. Това е основата на тези задължения.

Казвате - европейски банки, които са частни в голяма степен, и тук има спор защо силни държави като Германия и Франция искат да подпомогнат частните си банки, което всъщност прилича на държавна помощ към тези банки?

- По принцип много малко се говори, че колапсът на „Лемън брадърс" беше нагласен. Всички други банки в Америка бяха спасени, например във „Фани мей" бяха налети огромни пари. А за да се спаси „Лемън брадърс", бяха необходими много по-малко пари. Защо тя беше оставена да колабира? Много просто - бяха се наговорили много от токсичните книжа да се струпат там и да се остави банката да фалира и по този начин да се свърши с цялата тази история.

Много водещи икономисти смятат, че политиката на остеритет, на строги икономии, през последните години всъщност е забила Гърция още по-надолу. Съгласен ли сте?

- В това отношение нека си спомним как излезе Америка от голямата криза. Те не излязоха с остеритет, те излязоха с харчене. И това се повтаря навсякъде и не е нещо ново в икономиката. Ако си спомним Германия след Втората световна война - тя също не излезе със стягане, а с много голямо харчене и опрощаване на дългове, като например плана „Маршал", който никой не споменава и всеки си прави оглушки. Почти всяка държава е минавала през такива кризи. Много малко са тези, които са изплували без такива драми. Това, което гръцкото правителство трябва да направи, е да си повиши събираемостта от данъците, но това е балкански проблем. Според мен в България не е по-добре от Гърция в това отношение.

Защо Германия зае такава твърда позиция спрямо Гърция според вас?

- В чисто личностно отношение германците осъзнаха, че са направили грешки. И за да не си признаят, те просто търсеха изкупителна жертва. Второто е, че в немския манталитет дълбоко е вкоренено даването на пример за нещо. И ако четете Братя Грим, там винаги има поука - ето това е лошият пример и с вас ще се случи така, ако правите това.

А доколко е вярна тезата за „Голдман сакс", че се държат като секта, а не като истинска банка, защото имат много агентура, тоест техни служители оглавяват правителства и институции, а след това влияят в тяхна полза.

- Това е тяхна политика, която изпитах на собствен гръб, докато бях в американска консултантска фирма. Аз работех с тима, от който излезе Тимъти Гайтнър и впоследствие беше министър на финансите в правителството на Обама. Това наистина е секта. Когато човек стане партньор в „Голдман сакс", му се казва, че след като ти си „Голдман сакс", винаги си оставаш „Голдман сакс", дори след като излезеш и оглавиш някаква дъщерна фирма или някаква партньорска фирма или консултант някъде. Преди години, мисля, че в „Гардиан" имаше статия, че над 130 висши чиновници от Европейската банка в различни държави бяха споменати като чеда на „Голдман сакс", и Меркел беше спомената също.

 

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X