Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

31.05.2017 г.

Нелепата смърт в спорта

Колоезденето на шосе се очертава като най-опасното занимание за атлетите

Ники Хейдън

Микеле Скарпони

Увеличаване Затвори

Трагичното падане на Питър Биаксангзуала

Увеличаване Затвори

Франк Хейс с коня си Сладка целувка

Увеличаване Затвори

Бившият световен шампион по мотоциклетизъм Ники Хейдън почина два дни след като бе ударен от кола, докато карал велосипед. По ирония на съдбата 35-годишният американец преживя стотици страховити мигове на пистата, докато моторът му летеше с огромна скорост, а посрещна фаталния момент на велосипед. Така се случи и с най-великия пилот в историята на Формула 1 Михаел Шумахер, който пострада при падане от ски със скорост 15 км/ч. Шуми все още лежи в кома в дома си в Швейцария, но с времето става все по-малко вероятно да се върне към истинския живот.

Хейдън пострада при катастрофа близо до Римини (Италия). Кола блъсна Хлапето от Кентъки и причини тежки травми на главата и гръдния кош. Той мина през три болници, преди да бъде поставен в изкуствена кома. Лекарите предвиждаха серия операции, но ги отложиха, докато организмът на пациента укрепне - нещо, което така и не стана. Хейдън е поредната жертва на италианските пътища. Месец по-рано при подобен инцидент загина колоездачът Микеле Скарпони. 37-годишният италианец попадна под гумите на бус по време на кратка тренировка край дома си. Само ден преди това Скарпони се бе завърнал от Обиколката на Швейцария, където зае четвърто място, и се готвеше за участие на Джиро д'Италия.

Изобщо колоезденето на шосе сред обичайния автомобилен трафик се очертава като едно от най-опасните занимания за спортистите. Шампионът от Тур дьо Франс - Крис Фрум, също го разбра. Той бе блъснат - по думите му умишлено - от кола по време на тренировка в Южна Франция. За късмет на британеца всички поражения бяха по велосипеда му. Но в историята на спорта има много по-нелепи кончини.

Неслучайно наричат премятането презглава „салтомортале". Питър Биаксангзуала би го потвърдил, ако можеше. Като футболист на индийския „Бет Венгтланг" той решил да отпразнува изравнителен гол със серия салта, но при второто приземяване получил двойна фрактура на гръбнака. Съотборниците му не разбрали веднага какво се е случило и се нахвърлили върху него да го поздравяват. Голмайсторът обаче не станал и на помощ се притекъл лекарският екип, който установил тежката травма. След пет дни в болница смъртта идва за Питър. Дори изравнителният му гол се е оказал безполезен, тъй като отборът му губи мача.

Кечът може да не е истински спорт, но злополуките по време на постановъчните мачове са също толкова вероятни. Оуен Джеймс Харт е най-известният представител на династията Харт в „развлекателния спорт" и дори става шампион през 1999 г. Като носител на титлата той е главното шоу и мачовете му стават все по-сложни. При един от тях Харт трябвало да се появи на ринга, като бъде спуснат от тавана. Веднъж номерът се получил, но втория път кечистът случайно откачил въжето, на което висял, и паднал от 24 метра в средата на арената. Водещият се опитал да успокои публиката, че това е част от шоуто, но всичко станало ясно, когато се появила носилка за мъртвото тяло на Харт.

Световните войни причиняват смъртта на милиони хора, много от тях спортисти. Но шампионът от Тур дьо Франс през 1909 г. Франсоа Фабер е може би най-нелепата жертва. Спортистът от Люксембург бил на фронта, когато получил телеграма, че жена му е родила дете. Той бил толкова буен в радостта си, че се открил и привлякъл вниманието на вражески снайперист, който с един изстрел превърнал дъщеричката му в сираче. Според друга версия Фабер бил застрелян, докато изнасял от боя ранени другари.

Сърдечният удар не е прецедент в спорта. Но през 1923 година американският жокей Франк Хейс не оставя смъртта да го спре по пътя към победата. Сърцето му спира по време на надбягване на хиподрума в Белмонт парк, Ню Йорк. Но конят му Сладка целувка продължил към финала, може би за да опровергае прогнозите, че е аутсайдер в състезанието. Животното пресякло първо финала, а Хейс станал първият и може би единствен спортист, който печели състезание след смъртта си.

Случилото се с Хейдън и Шумахер показва, че опасността понякога се крие не в крайните предизвикателства, а буквално зад ъгъла. Алпинист Жерар Омел имал десетки успешни експедиции зад гърба си, включително шест изкачвания на Еверест, но съдбата му подготвила смърт при падане от два метра. Омел сменял крушката в дома си, но при падането ударил силно главата си, а лекарите не успели да спасят живота му.

При използването на оръжия има строг ред и неспазването му може да има тежки последици. Именно такава небрежност струва живота на съветския стрелец Евгений Кондратьов. Преди олимпийските игри в Мексико през 1968 г. той отишъл на тренировка заедно с Игор Бакалов, който тогава е знаменитост - четирикратен световен шампион. Бакалов водел на стрелбището свои приятели, които да погърмят, докато няма тренировка. Те забравили да изпразнят пистолета му и го зарязали със запънато петле. Така останалият патрон в цевта можел да бъде премахнат само с изстрел. За да избегне възможен рикошет, Бакалов решил да не стреля в стената и гръмнал към двора. Точно в този момент оттам се задал Кондратьов, който успял да каже само: „Момчета, какво правите?" Убийството било признато за трагично стечение на обстоятелствата, но имало тежки последици за Бакалов, който така и не успял да се върне на световния връх.

Смъртните случаи в бокса не са един и два, но само един от тях е в бой с круша. Ентусиаст на име Ян оборудвал цяла спортна зала в дома си. Помещението обаче нямало подходящо място за боксова круша и той решил да окачи съоръжението на висящите от тавана кабели за полилей. Вечерта събрал приятелите си, за да отпразнуват с първа тренировка импровизираната зала. Ян се нахвърлил върху крушата, но още при първата серия паднал, ударен от ток, и умрял на място.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X