Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

05.10.2017 г.

Нито Шенген, нито еврозоната ще се случат скоро на България

Наместо да се хвърля в неизпълними акции за въвеждане на еврото, Борисов можеше и да провежда реформите

Жан-Клод Юнкер поиска всички страни от ЕС (включително България) да въведат незабавно еврото и да влязат веднага в Шенген, на което лидерите на много западни държави буквално изръмжаха сърдито

Уморен от толкова лобиране за влизането на България в еврозоната, Бойко Борисов използва един от еврофорумите в Естония, за да спи с Ангела Меркел

Увеличаване Затвори

Елена Старидолска

В анализ на списание „Политико" се твърди, че в Брюксел са притеснени от ролята, която „Обединените патриоти" ще имат по време на българското председателство на Съвета на ЕС? Има ли основния за това?

- От какво се притеснява Европа? Членовете на крайно десни националистически ксенофобски партии ще председателстват съвети. Например отявлени врагове на европейското икономическо сътрудничество ще оглавяват Съвета по конкурентоспособност. Това създава проблеми в три области: доверие, предсказуемост и резултати. Какво ще означава това за доверието на България и цяла Европа в ЕС, ако хората, които открито се противопоставят на това, зад което застава ЕС, седнат зад кормилото? Колко предсказуеми са те, председателствайки своите съвети? Това е нещо, от което специално администрацията в Брюксел се притеснява. Доколко ще се интересуват от резултатите и няма да предизвикват скандали с вътрешни цели? Могат ли да постигнат резултати, ако се конфронтират през по-голямата част от времето?

Така че да, има причина за притеснение, особено относно картината, която хората ще получат за България, относно възможността да се покаже на Европа, че България може да бъде миротворец в Европа.

Какви биха могли да бъдат реакциите - от българска страна, от страна на европейските институции, на това положение?

- От Европейския парламент се чуват критики, от администрацията се чува, че хората са притеснени. Но какво ще промени това в крайна сметка? Бойко Борисов продължи със сформирането на кабинет въпреки критиките, които получи от страна на собственото си партийно семейство. След това институционализираните критики затихнаха и имаше поздравления към правителството, ръководено от Борисов. Така че гласът на външните сили е доста ограничен и следва да бъде ограничаван, защото все пак говорим за демократично избрано управление.

В морален план обаче очаквам партийните семейства да следят отблизо това, което са направили и правят „патриотите", и да сигнализират за очевидни нарушения като снимките в миналото, настоящи закони, които противоречат на европейските принципи, или очевидни случаи на корупция. По всяка вероятност подаването на официални оплаквания до европейските съдилища или държавните разследващи органи по време на председателството би могло да помогне.

В едно свое интервю преди последните парламентарни избори в България казвате, че най-вероятно целта на Бойко Борисов ще е да е на власт по време на председателството. Защо това е важно?

- Основателната причина би била да се извършат най-сетне реформите, които Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) изисква от 10 години, преди България да поеме председателството на ЕС. Ще бъде доста смущаващо за съюза и България, че нито една от главите в МСП не е затворена - нито съдебната реформа, нито корупцията, нито борбата с организираната престъпност. По темата ще се обсъжда, за да се вдигне шум и хората да помислят, че нещо се случва. Точно според българската поговорка: „Слушай ме какво ти говоря, не ме гледай какво правя."

В действителност Бойко Борисов не желае вътрешни сътресения по време на председателството и никакви пречки за подготовката му. Затова се нуждае от стабилно мнозинство, за да не изглежда слаб, когато дойдат неговите чуждестранни колеги.

Постижима цел ли е за България включването в шенгенското пространство? Ако не, защо?

- Преди десетина дни пътувах до Германия и това, което видях, е, че немската гранична полиция проверяваше документите на пътуващите преди напускането на самолета, търсейки нелегални имигранти. Това е много показателно за доверието на европейските партньори в българската система. Погледнете реакциите на речта на Жан-Клод Юнкер от Германия, Австрия или Нидерландия. Всички те отхвърлиха идеята за приемането на България в шенгенската зона. На първо място, заради липсата на реформи, особено по отношение на корупцията и организираната престъпност. България тепърва има да прави много и освен изпълнението на изискванията на МСП това е свързано специално с опазването на външните граници на ЕС. Всеки, който влезе незаконно в България, ако е в шенгенската зона, може да пътува свободно през Румъния и Унгария до Австрия, Германия и други западни държави. Доколкото изискванията на МСП не са изпълнени и границите не са подсигурени, не виждам шанс за приемане в шенгенската зона, независимо от силното желание на Жан Клод Юнкер това да се случи.

Как оценявате работата на правителството на премиера Бойко Борисов? Мислите ли, че то няма алтернатива?

- Виждам силно натоварения график на пътувания на г-н Борисов, за да се срещне с чуждестранни лидери и да обсъди приемането на България в Шенген и еврозоната. Той се опитва да демонстрира, че е европейски лидер преди председателството на ЕС през 2018 г., което, изглежда, е и причината за подписването на договора с Македония.

Но нито Шенген, нито еврозоната ще се случат скоро, така че Борисов можеше да се концентрира не само да обещава, но и да провежда реформите, които неглижира през предходните си два мандата. Виждам, че се говори за антикорупционното законодателство, което следва да се дискутира. Надявам се тези дискусии да бъдат по-успешни от правосъдната реформа през 2015 г. Освен това правителството се занимава със същото, което правеше в различните си формати от 2009 г. насам: планиране или откриване на инфраструктурни проекти като новия Дунав мост с Румъния.

Можеше да има алтернативи, но изглежда, че нямаше такъв интерес, имайки предвид директния подход, довел до настоящата коалиция. Възможно бе да се направи коалиция на националното единство в рамките на експертно правителство или дори коалиция с БСП или ДПС. Бих предпочел първото, тъй като то би дало шанс за практическа реализация на така необходимите реформи.

Кое от поведението на управляващите считате за неприемливо и кое за успех?

- Това, което ме притеснява много, е новият закон за чуждестранна помощ на НПО-та в правосъдната система. Въпросът е какво ще се случи след това. Ще бъдат ли обявени НПО-та за чужди агенти, ако получават пари, идващи извън България? Какво ще означава това за доверието в българското гражданско общество и европейските партньори? Кой ще финансира тези институции тук?

Липсата на пътна карта за председателството на ЕС е пълна катастрофа. Тя трябваше да е готова още преди месеци, а ще бъде готова чак през декември. ЕС ще се занимава с „Брекзит", ще има дискусии за така необходимите институционални реформи, предстоящи промени в кохезионните фондове, нерешената миграционна криза, а България дори не е завършила графика. Това е много показателно относно настроенията сред българите по отношение на реформите в следващите години, включително и така необходимата реформа в правосъдната система.

Офисът на фондация „Фридрих Науман", който оглавявате, наблюдава и процесите в Румъния, Молдова, Македония. Как оценявате ролята на премиера на България за ускоряването на европейската интеграция на Западните Балкани? Договорът за добросъседство с Македония ще помогне ли за това?

- Договорът с Македония действително е положителен за вашата съседка и важна стъпка за нейното реформиране и за даване на легитимност и перспектива на правителството. Бойко Борисов успя да промени начина, по който се възприема България. В сравнение с Македония България се справя добре - излезе от позицията на страна, която все още не си е написала домашното, и влезе в ролята на наставник.

Западните Балкани отново са буре с барут за външни сили като Русия и Китай, които се опитват да наложат влиянието си, предизвиквайки голямо вътрешно напрежение. С промяната на начина, по който се говори за Македония, и на дискусията за Европа на много скорости можем да предотвратим нанасянето на удар в сърцето на Европа.

На 24 септември 2017 г. в Германия имаше избори. Какви промени ще настъпят след тях?

- Изборите в Германия бих определил като земетръсни. Двете най-големи партии - Християндемократическият съюз (ХДС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП), претърпяха исторически загуби. Християнсоциалният съюз от Бавария (ХСС), сестринската партия на ХДС, също загуби повече от 10%. В същото време това ще бъде най-многообразният парламент, който Германия е имала от 1949 година насам. Партията на свободните демократи (ПСД) отбеляза силно завръщане с 10.7% след излизането й от парламента в резултат на изборите през 2013 г. Въпреки това лоша новина е, че „Алтернатива за Германия" (АзГ) стана трета политическа сила с 12.6%. През последните години тя се превърна от евроскептична партия в сбирщина на националисти, ксенофоби и последователи на конспиративни теории.

Така излиза, че 1/5 от германския Бундестаг ще се състои както от крайнолеви, така и от крайнодесни партии. Това показва покачващо се недоволство на немското общество към политическата класа, нещо, на което новото правителство и всички демократични партии ще трябва да намерят решение. Особено ако част от населението чувства, че са ощетени гражданските им права в резултат на водената политика и липсата на визия въпреки високия стандарт на живот и положителните тенденции, просперитета и нивата на трудова заетост.

Ако погледнем към провинциите в Източна Германия, „Алтернатива за Германия" се оказва втората най-силна политическа партия. Твърде силна за новите си слаби структури. Председателят на тази партия - Фрауке Петри, вече обяви, че няма да влезе в парламентарната група, а в същото време нейните съпартийци призовават Петри да напусне АзГ.

Има една партия, която вече заяви, че няма да поеме отговорност при сформирането на бъдещото правителство, а именно досегашният коалиционен партньор на канцлера Меркел - ГСДП. Техният водещ кандидат и председател на партията Мартин Шулц обяви, че възнамерява да излезе в опозиция. Ако Ангела Меркел не успее да състави коалиция и ГСДП не променят решението си, повторните избори се превръщат в най-вероятната опция. Това обаче допълнително ще разклати доверието в политиката в Германия и ще засили позициите на „Алтернатива за Германия".

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X