Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

09.11.2017 г.

Автор:

Станимир Павлов

e-mail:

pavlov@bg-voice.com

Новите разкрития от досиетата „Кенеди“: агент сочи полицай като убиеца

Хрушчов бил убеден, че подобно покушение може да е само организиран заговор

Джон Кенеди

Президентът се движи с открита лимузина в Далас мигове преди да бъде разстрелян

Увеличаване Затвори

Полицаят от Далас Дж. Д. Типит

Увеличаване Затвори

Лий Харви Осуалд, обвинен за убийството на Кенеди, е заобиколен от двама полицаи в Далас

Увеличаване Затвори

Президентът със съпругата си Джаки и двете им деца

Увеличаване Затвори

Джаки Кенеди с децата на погребението на Кенеди

Увеличаване Затвори

Възможно ли е полицаят от Далас Дж. Д. Типит да е истинският убиец на президента Джон Кенеди? Може би, защото това показва един от многото разсекретени преди дни от Доналд Тръмп 2,891 документа за покушението над Кенеди. Документът обаче не е заключение на мащабно разследване, а просто един от многото рапорти на информатор. 45 минути след смъртта на американския лидер патрулиращият офицер Типит е гръмнат от Лий Харви Осуалд, набеден за убиец на Кенеди. Информатор на ФБР твърди, че седмица преди атентата срещу Кенеди полицаят Типит, който бил шеф на дясното общество „Джон Бърч" в Далас, и Лий Харви Осуалд се срещнали в нощен клуб. Заведението било на Джак Руби, който ликвидира Осуалд. „Информацията идва от подкрепящото кубинската революция движение „Феър плей". Дж. Д. Типит седял в своята патрулна кола малко след убийството на Кенеди, когато спрял Осуалд на Патън авеню. Двамата разговаряли през прозореца, но накрая полицаят излязъл. Секунди по-късно Осуалд го гръмнал три пъти с револвер 38-и калибър. Аутопсията показва, че служителят на реда е получил куршум в дясната част на слепоочието, когато вече е лежал безпомощен на земята. Джак Руби пък е бил в приятелски отношения с полицията в Далас според информатор на ФБР.

Подозренията, че полицията в Далас има общо с убийството на Джон Ф. Кенеди, не се ограничават само в САЩ. Бележка на ЦРУ разкрива разговор между Никита Хрушчов и агент на ЦРУ от май 1964 г. Не става ясно кой е агентът и дали е бил съветски гражданин. Съветският лидер обявил, че не вярва американските служби да са толкова „неспособни да позволят президентът им да бъде убит, без да има някаква конспирация". Хрушчов казал, че полицейското управление в Далас е съучастник в убийството на Кенеди. Агент на ЦРУ останал с впечатлението, че лидерът на СССР имал черни мисли, че американското дясно крило стои зад този заговор. Когато източникът на ЦРУ вметнал, че Осуалд и Руби са „луди" и са действали сами, Хрушчов категорично отхвърлил това твърдение.

Обявеният от властите за убиец на Джон Кенеди - Лий Харви Осуалд, се е срещал с висш агент на КГБ два месеца преди да ликвидира американския президент. Убиецът се видял с шпионина Валерий Костиков в руското посолство в Мексико. Костиков е висш представител на 13-ия отдел на съветските служби, който е отговорен за покушенията и превратите.

Друг документ разкрива, че ФБР е знаело за срещата през септември 1963 г., което означава, че Осуалд вече е бил в техния радар. ЦРУ пък засякло разговор от руското посолство в Мексико, в който атентаторът се представял с пълните си имена и говорел на развален руски. Убиецът попитал човека, който му отговорил по телефона, дали има „нещо ново по отношение на телеграмата до Вашингтон". Свръзката му проверил, а след това казал на Осуалд, че въпросът е изпратен, но още нищо не е получено, пише в документите. ФБР тогава вярвало, че срещата и обаждането са свързани с молба за виза или паспорт на Осуалд.

В Мексико Лий Харви Осуалд се появил и на парти заедно с други двама американци. Домакин била мексиканската писателка Елена Гаро де Пас. По време на престоя си в мексиканската столица Осуалд контактувал няколко пъти и с кубинското консулство, въпреки че Фидел Кастро винаги е отричал да има общо с убийството на Кенеди. В документ от 1963 г. обаче източник от ЦРУ съобщава, че Фидел Кастро е „изключително загрижен за продължаващото разследване на убийството на президента и за евентуалното му разкриване". През 1967 г. ФБР се добира до разузнавач от кубинските служби, който заявил, че Осуалд вероятно е имал добри качества като стрелец. Запитан защо мисли така, кубинският шпионин отговорил: „Познавам го." Друг документ разкрива, че кубинският представител в ООН и неговият екип били много щастливи след убийството на Джон Ф. Кенеди. По-късно от Хавана дошло писмо, което наредило на персонала в мисията да спре да изглежда толкова доволно на публични места. А друг документ пък уточнява, че Осуалд имал връзка и с кубинското имигрантско движение „Феър плей". Лий Харви Осуалд и неговият убиец Джак Руби се срещнали в Куба седмици преди убийството на Кенеди. Двамата били видени заедно първо на летището в Кий Уест във Флорида през 1963 г. Там те си говорили за „Голямата птица", пише в документите. Убийците били част от група 40 хипита, които се запътили към Острова на свободата.

От своя страна КГБ било уверено, че убийството на Кенеди не е планирано само от един човек, а от група. Идеята САЩ да останат за дълго без президент не се харесвала на някои съветски властимащи, защото се опасявали, че без контрол „някой безотговорен генерал ще изстреля ракета срещу СССР", пише в документите. Съветските служители твърдели, че смъртта на американския президент е организирана от ултрадесни групи или от вицето му Линдън Джонсън. В подкрепа на тази теория са фактите, че Джон Кенеди искал да започне изтегляне на войските от Виетнам, което щяло да навреди на интересите на американските петролни компании. Същевременно веднага след като Линдън Джонсън поел властта, операциите на американските военни във Виетнам значително се увеличили. През годините вдовицата на президента Джаки Кенеди неведнъж споменавала, че има подозрения за наследника на съпруга й, но това е първият път, когато името на Линдън Джонсън е свързано с конспирацията в правителствен документ.

Има и един интересен документ, от който не става ясно дали ЦРУ има отношение към убийството, но пък намекът в него е достатъчно показателен. През 1975 г. директорът на ЦРУ Ричард Хелмс бил запитан по време на показания под клетва дали има информация, че „Осуалд е бил агент на ЦРУ или е агент...". Публикуваната част от документа обаче свършва там, без да се разкрие отговорът. Орст Пен, собственик на бар в Ню Орлианс, който през 1963 г. предоставял информация на служителя на ФБР Уорън де Бройс, заявил, че неведнъж е виждал Осуалд и агентът да си говорят в бара.

Бележка, написана от директора на ФБР Дж. Едгар Хувър, твърди, че федералното бюро е било предупредено за потенциална смъртна заплаха за Лий Харви Осуалд. „Снощи получихме обаждане от кабинета ни в Далас от човек, който говореше спокойно и каза, че е член на комисия, организирана да убие Осуалд", казва шефът на ФБР. Пред колеги той обявил, че полицията в Далас ще се справи със защитата на Осуалд. „Няма нищо ново по случая „Осуалд", освен че е мъртъв", пише после Хувър. Той изразява силно безпокойство, че случаят ще предизвика съмнения сред американците, че бившият военен е истинският убиец. „Това, което ме притеснява и също притеснява (зам. главния прокурор), е, че трябва да пуснем нещо, за да убедим обществеността, че Осуалд е истинският убиец", пише Хувър.

Същевременно седмица преди смъртта на Кенеди мъж направил залог от 100 долара в бар в Ню Орлианс, че президентът ще умре в рамките на три седмици. Агент от тайните служби говорил с човек на име Робърт С. Ролс, който признал, че е бил пиян по време на разговора и не е имал нещо конкретно предвид. А 25 минути преди убийството на Кенеди британският вестник „Кеймбридж нюз" получава обаждане по телефона с препоръка да звъннат в посолството на САЩ, за да получат „голяма новина". Обаждането било направено до неизвестен репортер и веднага телефонът бил затворен. Журналистът бил проверен от службите, които го определили като лоялен и честен човек.

Дотук с наличните материали, които президентът Доналд Тръмп осветли. Много от документите обаче останаха засекретени. Някои от тях са от най-голям интерес за експертите. Например 338-странично досие за Джон Мур, ръководител на клона на ЦРУ в Далас по време на убийството. Липсва и 18-странично досие за Гордън Макглендън, бизнесмен от Далас, разговарял с Руби точно преди той да застреля Осуалд. Не са публикувани и материали за известни кубински дисиденти в изгнание, противници на Кастро, които също са били сред заподозрените за убийството групи.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X