Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

24.08.2017 г.

Ожени се в София и плати на Ким

Севернокорейските сгради в България трупат добри печалби

В България няма ясни механизми, които да гарантират спазването на международните ограничения срещу КНДР

Увеличаване Затвори

Една от сградите, принадлежащи на севернокорейското посолство – на ул. „Софийско поле", се наема от българската ИТ фирма „Технологика"

Увеличаване Затвори

Другата сграда на бул. „Андрей Сахаров" в кв. „Младост“ е централа на конгломерата „Тера груп"

Увеличаване Затвори

Мартин Димитров

Планирали сте сватбата си. Знаете колко гости ще има, каква музика, къде е най-доброто място за снимки, дори сте избрали зарята. И вече сте платили на Ким Чен-ън. Да, севернокорейският диктатор със смешна прическа може и да стои зад най-важния ви ден, ако сте го планирали на едно определено място в София. Бившата сграда на севернокорейското посолство, сега известна като „Резиденция Тера", често приютява събития на обикновени хора и на звезди като Слави Трифонов, Емилия и Борис Дали, Гери-Никол и други. Построеното през 80-те години на миналия век здание на Корейската народно-демократична република (КНДР) се намира в „Младост 1", точно над „Дървеница", на колелото на тролей 5, и съседите й от години са свидетели на шумни зари, весели празненства и фойерверки. Това е една от двете сгради, които са на разположение на Пхенян в София. Другата се намира малко по-надолу, в съседния квартал „Дървеница", и в част от нея също има частен обитател - фирмата „Технологика". И с двете сгради има потенциален проблем.

На 9 септември 2016 г. край село Пунгье-ри в североизточната част на Северна Корея режимът на Ким Чен-ън прави поредния си подземен ядрен опит. На 30 ноември Съветът за сигурност към ООН приема Резолюция 2,321 (2016), в която налага допълнителни санкции срещу КНДР заради тестовете. В 17-страничния документ със санкции присъства широк набор от ограничителни мерки, от забрана за внос на мед, никел, сребро и цинк от КНДР до отказ от обслужване на севернокорейски самолети. Налагат се проверки на учещите в трети страни граждани на КНДР, за да не им се позволява да записват специалности, които могат да допринесат за развитието на ядрената и ракетната програма на страната. Ограничава се и броят на дипломатическите служители на КНДР в трети страни - според информация на българското Министерство на външните работи (МВнР) двама севернокорейски дипломати вече са били окончателно изпратени от България, без на техните места да бъдат допускани нови назначения. Освен това на посолствата на Пхенян се забранява използването на недвижими имоти, собственост на КНДР, за други цели освен за дипломатическа дейност. България е съвносител на резолюцията на ООН и твърди, че „предприема всички необходими мерки за изпълнението й", пише в прессъобщение на МВнР от март т.г. С други думи, в нито една от двете сгради не би трябвало да има наематели, които да изпълняват търговска дейност и да плащат на КНДР за обектите. Това очевидно не е така.

Двата огромни дипломатически комплекса на КНДР в София са построени през 80-те години на миналия век и заемат площ от 3315 кв. м в квартал „Дървеница" и 5,920 кв. м в „Младост 1". В първия парцел са построени две посолски сгради, а във втората - една. В сградата в "Дървеница", която е отделена от основната посолска сграда и от общежитието, от над две десетилетия има един и същ наемател. Това е ИТ компанията „Технологика". Още в края на 90-те тя заема сградата на ул. „Софийско поле". Според изпълнителния директор на фирмата Огнян Траянов компанията е предупредена от МВнР още в началото на март, само няколко дни след като наложеният санкционен режим влиза в сила при публикуването му в официалния вестник на ЕС. Тъй като обаче „Технологика" е започнала ремонт на остаряващата сграда за своя сметка и е подписала дългосрочен договор за наем с посолството на КНДР, според Траянов КНДР и компанията му са се разбрали да прекратят плащането на наема, но без да ги гонят от сградата - в противен случай дипломатите от Пхенян ще дължат сериозна неустойка. „Те така или иначе са заинтересовани да им поддържаме сградата, като се пренесохме там преди 21 години, вътре бе абсолютна разруха", обясни изпълнителният директор на българската ИТ фирма. Месечният наем на двуетажната сграда е бил "под 10 хил. лв." по думите на Траянов. „Тези пари отиват за поддръжка на посолството и дипломатическите служители, надали биват изпращани към КНДР и е абсурдно да смятаме, че подпомагат ядрената им програма", смята бивш служител на МВнР, който предпочита да не бъде назоваван.

Другата по-голяма сграда се намира на дипломатическия полумесец по бул. „Андрей Сахаров", само на 15-минутна разходка пеша от първата. Там се намира залата за събития „Резиденция Тера", в която се организират сватби и други събития, както и клиповете на гореописаните изпълнители. От сайта на резиденцията се виждат многобройните статии, фотосесии и събития, които са направени там. На кого обаче се плаща наемът, не става ясно.

В Имотния регистър няма сведение за договор под наем на този адрес, но има информация, че имотът е бил прехвърлен на разпореждане на областната управа в София. Оттам коментираха лаконично, че имат „акт за частна държавна собственост за земята (поземлен имот, парцел) с предоставени права на Министерството на външните работи, с отстъпено право на строеж и право на ползване на КНДР, за което има подписана спогодба между МВнР и КНДР. За сградата върху този парцел следва да се обърнете към МВнР". От МВнР не споменаха конкретно с кои фирми са се свързали, но твърдят, че "всички страни са уведомени" за налагането на ограниченията. От посолството на КНДР в София не пожелаха да дадат коментар по телефона и не отговориха на зададените по електронната поща въпроси.

Според ДАКСИ на същия адрес са регистрирани 16 компании. Повечето от тях са от кръга фирми около старозагорския консорциум „Тера груп", който се занимаваше със строителство и други дейности, преди да бъде обявен в несъстоятелност през 2016 г. Повечето от компаниите са с управител или собственик собственикът на „Тера" Динко Иванов Пенев и дъщерите му Жулиета и Иванета. Най-ранната регистрация на този адрес е от 2009 г. и е на „Мехстрой", компания, която преди 2009 г. е собственост на Пенев, а после е прехвърлена на Михаил Ганчев.

Самата „Тера резидънс" е регистрирана през 2014 г. със собственик Иванета Пенева. Опитите да се свържем с нея през телефоните на няколкото фирми, които са регистрирани на нейно име и (някои от тях) на същия адрес, останаха неуспешни. На единствения телефон, на който ни бе отговорено - този за резервации на „Резиденция Тера" - млада дама, която отказа да се идентифицира, заяви, че няма как да получим информация относно условията за наем от посолството на КНДР и че парти центърът „не се свърза с тях, политически или както и да е". На въпрос дали говори за посолството на Северна Корея или за „Тера груп", дамата заяви: "И двете." След това отрече външно министерство да се е свързвало с тях. Проблемът е, че не изглежда да съществува механизъм, който да контролира изпълнението на санкциите след уведомяването на фирмите и посолствата от МВнР. От Министерския съвет заявиха, че няма правна възможност да приемат със свое решение регламент за прилагането на санкциите. И на практика към момента се разчита на добрата воля на фирмите и севернокорейските дипломати, за да се подсигури прекратяването на плащанията към посолството. „Ако намерите някоя страна, която да прилага на сто процента санкциите, кажете ни", вдигна рамене служител на МВнР, който разбираемо не иска да бъде назоваван. Липсата на информация за действията на Северна Корея се разпростира и над броя на хората, които режимът е изпратил в България.

България със сигурност не е уникален случай. В материал на „Блумбърг" отпреди месец е описана подобна ситуация със сгради, собственост на севернокорейското посолство във Варшава, където са разположени звукозаписно студио и финансова компания. И там опитите за връзка с наемателите са ударили на камък. В берлинските сгради на местното севернокорейско посолство пък е бил разположен евтин хостел, като собственикът му - също като този на „Технологика" - е заявил, че е постигната договорка с представителите на КНДР за замразяване на плащанията на наеми. Проблемът с урегулирането на отношенията с големите източноевропейски посолства на КНДР е, че страни като България имат еквивалентно големи представителства в Пхенян, което ги задължава да предоставят същия обем територия. Освен това България е една от едва седемте европейски страни, които имат посолства в Пхенян, а и традиционно поддържаме сравнително топли отношения с КНДР, така че пълното късане на връзки не е твърде добра идея. Така че, ако искате да се ожените на севернокорейска територия, ще можете да го правите. Просто ще трябва да имате предвид къде отива наемът.

Колко севернокорейци са в България? Никой не знае. Поискахме данните за издадените визи, посещенията и броя на постоянно или временно пребиваващите граждани на КНДР в България от три институции - Националния статистически институт (НСИ), МВР и МВнР. Интересно е огромното (10 пъти) разминаване между данните на МВР и НСИ за миналата 2016 г. и за първите четири месеца на тази година. Според първите става дума за около 120 души, а според вторите - за 1,200. От двете институции на два пъти потвърдиха, че няма печатна грешка при предаването на данните, а от НСИ също твърдят, че вземат данните си от МВР. Като се има предвид броят на получените визи, разминаването става още по-необяснимо и поради трудната комуникация през заявления за достъп до обществена информация не успяхме да разберем откъде произтичат тези различия.

Ако наистина на българска територия през миналата година са влезли почти 1200 севернокорейци, въпросът е какво правят те тук и дали са останали или продължили към Европа. Севернокорейската държава често изпраща работници, които да се трудят в чужбина и да изпращат пари обратно към страната - подобни случаи има в руски дърводобивни компании в Сибир, както и в китайски мини, както показа разследване на „Ройтерс" от 2016 г. Дори в Европа наемането на севернокорейци не е изключено - през миналата година разследване на полския клон на „Вайс" разкри, че над 1,900 работници от КНДР са работили в Полша в периода 2000-2016 г.

Кои са „Тера"?

Към 2008 г. консорциумът „Тера груп" нашумява покрай активния бизнес, който развива в Казахстан, където строи в новата столица Астана. В структурата на консорциума влизат над 40 фирми с различен предмет на дейност - от отглеждане на свине до медии. Негова собственост бе мимолетно оцелялата кабелна телевизия „EBF икономика", която също беше на адреса на посолството. „Тера груп" и нейните дъщерни дружества са сред най-големите производители на инертни материали, използвани при строителството на пътища в България.

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X