Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

12.10.2017 г.

Автор:

Ясен Дараков

e-mail:

yasen@bg-voice.com

ОТ РЕДАКТОРА: Забравените българи, които не са забравили, че са българи

Темите от последния брой на BG VOICE

Молдова и България са двете дестинации, които през изминалата седмица някак си ми помагат да забравя кошмара от Лас Вегас. А едната от тях дори ми вдъхва увереност в бъдещето. И, не, не е България. Там двама разюздани селяндури, които вече никой и нищо, изглежда, не може да държи в рамките на някаква приличност, заплашиха водещия на "Здравей, България" по Нова тв Виктор Николаев с уволнение заради неудобни въпроси. Единият е Антон Тодоров - авторът на книгата "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите", който изненадващо обърна палачинката и стана депутат от ГЕРБ, преди да бъде принуден да си подаде оставката в понеделник. Другият е СКАТаджията Валери Симеонов - пазител на тишината в Слънчев бряг и по думите и действията му, изглежда, и в собствената му спалня. Повече по темата на страници 4-5.

Но това, че техните думи се превърнаха в голям обществен скандал, е само симптом на българските медии, в които шайка от политици и прокурори на най-високо ниво държат контрола на информацията чрез пари, заплахи или прокурорски проверки. Всичко се е омазало в такава рядка кафеникава смес, че всеки опит нещо да се покаже на повърхността неизменно се опръсква с нея. Затова столът до Виктор е празен, а Ани Цолава си е у дома и сега ще прави лайфстайл предаване. Скандалът наистина е симптом, а болестта е едно общество, което не цени свободата на словото, което не изисква от своите журналисти да бъдат честни и което да ги наказва, когато усети, че не са, или защити, когато имат нужда. Общество, в което няма ценности, а всичко се върти около дребния интерес да си запазиш работата или да влезеш в някоя далавера (повечето съвсем на дребно), а не да застанеш на страната на принципа. На хора, които наричат себе си "журналисти", но са готови на всеки компромис, за да останат "на екран", да запазят заплатата си или да получат командировка в чужбина. И макар че този скандал няма да утихне за 3, а по-скоро за 10 дни, нищо след него няма да се промени. Това, което е симптом, ще се прояви отново след време, защото болестта не е излекувана. А повечето май се страхуват дори да я назоват с точната диагноза.

За сметка на този скандал в София, в Молдова видях как е възможно българският език, корени и традиции да се пазят без значение на историческите трудности, чуждата държава или пък опитите на различни режими да смажат родното самосъзнание. Там има една община Тараклия, която е българска - като население и традиции, като бит и култура, а и административно. Българите там имат свои училища, университет, ансамбли, а от 2018 г. и депутат в националния парламент. Повече за срещата ни с тях може да прочетете на страница 10.

Но това, което ми направи най-силно впечатление, е как поколения наред тези хора говорят и пазят родния си език - много от тях никога не са били в България, а за държавата, която наричат своя Родина, знаят само от разказите на бабите и дядовците и в днешно време - от интернет. Но независимо от това говорят на един прекрасен език, завещан им от поколение на поколение. Нищо че рядко там ходят политици и медии, а българският бизнес не се интересува от тях. Те може и да са забравените българи, но не са забравили, че са българи.

А в Америка, без никакви пречки от властите, още второто поколение българи не знаят добре родния си език, а следващото вече го е забравило. Нещо, върху което си заслужава да помислим.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • Галина

    дата: 13.10.2017 г., 17:44

    Преди десетина години, когато за първи път в Чикаго се проведе среща на българските медии от цял свят, се запознах с професор Червеняков от Молдова. По това време все още не беше стъпвал в България (знам, че по-късно беше отишъл все пак), но говореше прекрасен български, леко архаичен. Той ни разказа, че е девето (!) поколение българин и в неговото родно село хората все още се събират на седянки и играят хора. Бях просто изумена! Девет поколения и нито езикът, нито обичаите бяха забравени!!! (Да ме прощава човекът, ако леко съм объркала името му - доста време мина... Но мисля, че не греша).

 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X