Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

24.08.2017 г.

Паскал Брюкнер*: Ислямът трябва да се избави от своите демони

Тази религия редовно произвежда поколения от воини, готови да пожертват живота си за славата на Бог

Паскал Брюкнер

Увеличаване Затвори

„Льо фигаро"

Какво мислите за ислямистките атаки, които станаха в Каталуня?

- Налице е повтаряне до втръсване, ужас, който се оплита в разсъждения. Но в същото време ние винаги сме изумени, че прогнозите се сбъдват с такава точност. Поразителен е едновременно предвидимият и отвратителен характер на случващото се. Безчувствеността е много човешки рефлекс. Но джихадистите са тук, за да ни събудят. Всяка седмица е ударено едно кътче на света.

След Франция и Великобритания сега Испания е засегната...

- Никой не е защитен. Образът, който ми едва наум, е този от „Чумата" на Камю: бич, който се стоварва над един невинен град. Вече няма островчета на безгрижие в Европа. Местата на всекидневния живот, от концертната зала до терасата на кафенето, като се мине през църквата и търговската улица, са обект на потенциално проклятие. Разширяването на полето на джихадистката борба е всемирно. Терористите карат целия свят да плати за собствения им неуспех. Преди три дни беше Уагадугу, днес е Барселона, утре ще бъде Рим. Те удрят там, където могат да ударят. В Белгия и във Франция имаше едно осъзнаване, така че те нападат градовете, чиято защита все още е слаба. Нека си припомним, че каталунското правителство се прочу с много злобна антиизраелска и проарабска политика. Преди няколко години то се позова на офанзивата в Газа, за да отмени възпоменателната церемония за международния ден на холокоста. Джихадистите ни удрят не заради това, което сме направили, а защото съществуваме. Безсмислено е да се опитваме да им се харесаме, самото ни съществуване е непоносимо за тях.

Все пак има едно символично измерение в Барселона...

- Преди няколко дни крайнолеви активисти демонстрираха в Барселона с викове: „Туристи, вървете си, бежанци, добре дошли!" Те ще бъдат обслужвани, а напливът на туристи ще намалее стремглаво. Барселона е място за удоволствие, митичен град от програмата „Еразъм" във филма „Испанският апартамент", град на празника и на толерантността, което е непоносимо не само за джихадистите, но и за мюсюлманските интегристи изобщо. Освен това за ислямистките групировки Испания е мюсюлманска земя, незаконно отвоювана от Изабела Кастилска. „Ал андалус", съвкупността от земите на Иберийския полуостров под мюсюлманска власт до падането на Гранада, си остава еталон за златната епоха на исляма. Това е мит, разбира се, защото еврейските и християнските малцинства са били рая.

Няколко дни след неонацистката атака в Шарлотсвил като че ли бяхме погребали ислямистките призраци...

- С атаката в Шарлотсвил като че ли можехме да повярваме в утешителния мизансцен на една-единствена крайнодясна заплаха за нашите демократични общества. Поразителна е мимикрията на идентичностното насилие чрез употребата на кола за нанасяне на удар с една седмица разлика от неонацитски активист и от джихадистите.

 

Преди няколко дни генералният секретар на ООН Антониу Гутериш потвърждаваше необходимостта да се борим срещу "расизма, ксенофобията, антисемитизма и ислямофобията", които "тровят нашите общества". Струва ми се, че той пропусна ислямисткия тероризъм, който, изглежда, е основната причина за отравянето. Що се отнася до ислямофобията, трябва веднъж завинаги да престанем да използваме тази дума, която пречи на всяко разсъждение за вътрешните проблеми на исляма. Не ислямофобията води до тероризъм, а тероризмът прави исляма омразен и наказва умерените мюсюлмани.

Премахва ли интернационализирането на джихада социалните и икономическите причини за радикализацията?

- За да избегнем посочването на религията като причина за тероризма, се заблуждаваме в множество мъгляви интерпретации като колониализма, арабо-мюсюлманското унижение, глобалното затопляне, израело-палестинския конфликт. В едно интервю, дадено през юни за „Фигаро", Еманюел Макрон използваше израза „ислямистки тероризъм", което е прогрес спрямо Франсоа Оланд, който отказваше публичната му употреба. Нещата трябва да се назовават. Изправени сме пред болест вътре в исляма. Тази религия редовно произвежда поколения от воини, готови да пожертват живота си за славата на Бог. „Аллах акбар" се превърна в смъртен вик. Както каза неотдавна сирийският поет Адонис, „арабската цивилизация е на път да умре". Да се надяваме, че се лъже, но е вярно, че ислямът изглежда въвлечен в смъртоносен уклон навсякъде, където преобладава.

Знак ли е това, че военният отговор на Запада на Близкия изток е безсилен?

- Атентатите изискват военен отговор: не можем да позволим създаването на център за набиране на терористи в Ирак и Сирия. Но в дългосрочен план отговорът може да бъде само културен, богословски и той трябва да дойде от самите мюсюлмани. Шиитският ислям и сунитският ислям трябва да предприемат собствените си реформи, но нищо не казва, че те ще успеят, въпреки някои просветени гласове. Ислямът трябва да се избави от своите демони. Мюсюлманите трябва да приемат, че са едно вероизповедание сред другите, а не единствената и уникална истинска религия. Падането на Мосул е добра новина, но нищо няма да реши и тероризмът вероятно ще продължи през целия ХХI век, като симптом на една религия, която за момента е неспособна да се преобрази.

* Философ, есеист и писател, Паскал Брюкнер неотдавна публикува „Мъдростта на парите" и „Въображаем расизъм".

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X