Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

09.06.2016 г.

Под зоркия поглед на ракетите

Ким Чен-ън е на прага да превърне страната си в сериозна ядрена сила, а никой не знае как да го спре

Ким Чен-ън позира гордо пред всичко, което би спасило страната и режима му от агресия и окупация

„Ди икономист"

Северна Корея взриви през януари подземна ядрена бомба, четвъртата по рода си и първата, както твърди, за да покаже, че може да произведе термоядрено оръжие. През февруари успешно изстреля сателит. Оттогава трескаво изпробва ракетна технология. През март лидерът й Ким Чен-ън позира с модел на ядро на ядрено оръжие и механизъм за многократна употреба на ракета с далечен обсег. На 7 май той заяви пред конгреса на Корейската трудова партия в Пхенян, че програмите за ядрени оръжия и ракети са дали на страната „достойнство и национални мощ". Фука се със способността си „да изпепели Манхатън".

Според повечето експерти ядреният опит всъщност не демонстрира способността за производство на водородна бомба. Сателитът, изглежда, не работи. Някои от ядрените тестове се провалиха. Ким говори доста гадости, но има граница докъде може да се подценява тази поредица от събития. Както казва Марк Фицпатрик от Международния институт по стратегически проучвания: „Само защото Пхенян иска да му обърнем внимание, не означава, че не трябва да го направим."

Америка и други страни винаги се изкушават да поставят ядрените амбиции

на Северна Корея назад в политическите си приоритети до голяма степен поради хроничната липса на добри варианти за справянето с тях. Но само краен оптимист може днес да се съмнява, че Пхенян е разработил ракети, които могат да заплашат не само южния му съсед, но и Япония, а скоро и американската база в Гуам. Много експерти като Джон Шилинг от университета „Джон Хопкинс", който пише за ракетна технология в сайта „38 North", смятат, че Северна Корея е на път да произведе до началото на следващото десетилетие ракета с ядрен носител с обсег до континенталната част на САЩ - което означава в рамките на следващите два президентски мандата на САЩ. Предотвратяването на тази цел трябва да е първостепенен приоритет.

Историята на неуспешните отговори на севернокорейските ядрени амбиции започна през 1994 г., когато бащата на Ким - Ким Чен-ир, заплаши да оттегли страната от Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). Администрацията на Бил Клинтън му обеща два реактора, от които Пхенян не би могъл да извади материал за производство на оръжие, икономическа помощ и разхлабване на санкциите, ако се съгласи да замрази и после да премахне оръжейната ядрена програма. Тази „Договорена рамка" се срина през 2002 г., когато стана невъзможно да се пренебрегват доказателствата за хитруването на Северна Корея. И тя надлежно се оттегли от договора.

Следващите дипломатически усилия бяха „6-странните преговори", включващи Китай, Япония, Русия и Южна Корея, както и САЩ и Северна Корея. Те, изглежда, даваха резултат през 2005 г., когато САЩ потвърдиха признаването си на КНДР като суверенна държава, която нямат намерение да окупират, а Пхенян се съгласи да се върне в договора, поставяйки всички ядрени съоръжения под надзора на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), и да се откаже от „всички ядрени оръжия и съществуващите програми за тях".

Въпреки извършването на първия тест с ядрено оръжие от Пхенян през 2006 г. 6-странните преговори някак продължиха до април 2009 г. Тогава за малко повече от 7 седмици Северна Корея се опита да изведе в орбита сателит с 3-степенна ракета „Унха-2" въпреки Резолюция 1,718 на Съвета за сигурност на ООН, изхвърли инспекторите на МААЕ от ядрения си комплекс Йонбьон и извърши втори подземен ядрен опит. Оттогава нещата тръгнаха стремглаво надолу. Последният опит за сделка на основата на помощи срещу мораториум върху опитите в началото на 2012 г. бе мъртвороден, след като 2 седмици по-късно Северна Корея обяви нов опит с ракета.

Изправен пред подобно двуличие и непреклонност, Барак Обама очевидно отдавна е заключил, че ако иска да постигне нещо в сферата на ядреното неразпространение, Иран предлага поне някакъв шанс за успех, докато със Северна Корея очевидно няма никакъв.

Това бе хладнокръвно изчисление, типично за президента. За начало Пхенян бе доста по-напред в способността да прави ядрени оръжия от Иран, който остана в ДНЯО, но бе все още на няколко години от тестването на устройство. Обама освен това разбра, че има доста повече лостове спрямо Иран, отколкото спрямо Северна Корея. Бил Клинтън бе близо до разпореждането за въздушен удар над Йонбьон през 1994 г., но се отказа с мисълта, че може да предизвика нова война на полуострова, която според някои преценки може да вземе 1 милион жертви. След ядрения опит през 2006 г. военният вариант отпадна. Но с Иран не бе така. Иранското ръководство не можеше напълно да отхвърли заплахата от изпреварващ удар от Израел или САЩ.

Освен това санкциите бяха далеч по-силно потенциално оръжие срещу Иран, отколкото срещу Пхенян. Иран бе уязвим, защото е зависим от износа на газ и нефт. И макар че демокрацията в страната е на минимално равнище, лидерите й трябва да отчитат спадащия жизнен стандарт и гнева, който той може да предизвика. Това помогна премахването на санкциите да бъде по-голям приоритет от ядрената програма.

Затова пък санкциите имаха сравнително слаб ефект върху затворената икономика на Северна Корея. До голяма степен това е така, защото 90% от търговията й е с Китай, който отказва да я прекрати поради опасения, че последващият икономически колапс ще предизвика вълна от бежанци и премахването на полезен буфер срещу близък съюзник на САЩ. А и Ким няма защо много да се тревожи за политическите последици от мизерстването на народа. Толкова ефективна е бруталната система за контрол на режима - всеки заподозрян в нелоялност може да бъде убит или заточен в мразовит ГУЛаг, че имаше съвсем малки признаци на недоволство дори когато стотици хиляди измряха от глад през 90-те години.

И накрая, Иран винаги (дори да не е за вярване) е отричал, че иска да получи способност за производство на ядрени оръжия - върховният лидер Али Хаменей дори издаде фатва, описваща притежаването на ядрени оръжия като „сериозен грях". Ким смята, че ядрените оръжия са от основно значение. Подобно на баща си и той ги издигна в национална терминология и иконография, разглеждайки ги като фундаментални за оцеляването на династията. Дори без ядрена мощ Иран е регионална сила, която САЩ трябва да приемат сериозно. Северна Корея не може да претендира за слава с друго освен с мръсотиите си. Управникът й смята ядрените оръжия за ключа към уважението, което иска от външния свят. Те не са разменна монета за други изгоди.

Ето защо доказателствата за почти маниакално извършените ядрени опити от януари насам са толкова тревожни и защо интерпретирането на това, какво означават както в политически смисъл и технически прогрес, стана толкова неотложно. Гари Сеймър, съветник на Обама по оръжейния контрол до 2013 г., а сега директор на харвардския Белфър център, сочи колко малко са сигурните неща, които външният свят знае за способностите на Северна Корея. Експертът по Корея в института „Брукингс" Джонатан Полак е съгласен, че данните са ограничени. Все пак, казва той, „по думите на бейзболната легенда Йоги Бера можеш да видиш доста неща, като гледаш".

Президентът на мозъчния тръст, Института за наука и международна сигурност и бивш инспектор на МААЕ в Ирак Дейвид Олбрайт извърши подробен анализ на всичко известно за способността на Северна Корея да преработва плутоний и да обогатява уран. Ако страната произвежда бомби, подобни по мощ на хвърлената от САЩ над Хирошима, тоест от 10 до 20 килотона, което е малко според днешните стандарти, но затова пък би изисквало по-малки ракети за изстрелването им, основната му прогноза е за производство на достатъчно материал за ядрен разпад за около 7 бойни глави годишно, тоест сегашните й запаси са около 20.

Подобно на повечето анализатори Олбрайт е дълбоко скептичен, че извършеният през януари опит е по думите на Ким с истинска водородна бомба. Във водородните бомби „първичната реакция", която получава мощта си от разпада на уран или плутоний, предизвиква „вторична реакция", която получава мощта си от синтеза на деутерий и тритий. Подобни бомби имат мощ от стотици килотонове. Преценки, основани на сеизмологията, показват, че тазгодишният опит, както и предишните, не са били по- силни от 10 килотона, макар че фактът, че взривът е бил на по-голяма дълбочина от предишните три, подсказва, че очакванията са били за по-голяма мощ. Олбрайт подозира, че инженерите са изпробвали техника, разработена от прекратената ядрена програма на Южна Африка, съгласно която литиева, деутериева или тритиева таблетка в ядрото на устройство за ядрен разпад увеличава мощта си с малко синтез.

Следващият въпрос е дали севернокорейците са напреднали от устройства, които могат да бъдат тествани, към такива, които да пасват - или на съществуващите ракети със среден обсег „Нодон" (доразвити от „Скъд Ц" от съветската епоха), или на разработваните сега балистични ракети с междинен обсег (БРМО) „Мусудан", или на междуконтиненталните балистични ракети (МКБР) KN-08. Шилинг смята, че те не биха извършили 4 ядрени опита с нещо, което според тях не би се получило. На 9 март Ким бе сниман при посещение в това, което може би е фабриката за ракети „Чамджин" край Пхенян. В хангар, пълен с балистични ракети, Ким позираше край убедително изглеждащ носител за многократна употреба, съвместим по размер с устройство за ядрен разпад, около 60 см в диаметър и тегло до 300 кг. И американски, и южнокорейски представители са убедени, че Северна Коря наистина може да произведе достатъчно малка бойна глава, за да се монтира на „Нодон", която може да удари цели в Япония, включително американски бази.

По-нататък: носителят за многократна употреба, който Ким гордо показваше - би ли оцелял през атмосферата на Земята? До неотдавна западното разузнаване смяташе, че Северна Корея още не владее технологията. На 15 март обаче снимки в севернокорейските медии показаха нещо, приличащо на конусовиден връх от KN-08, качен на стенд за тестване на двигател на метър и половина, под запален ракетен двигател на „Скъд". Друга снимка показа как Ким прави преглед на носителя, след като очевидно е минал теста.

Друг опит на 9 април премахна според Шилинг всякакви съмнения за способността на Пхенян да произведе скоро, а не по-късно, МКБР. Два двигателя от балистични ракети за изстрелване от подводница от съветската ера R-27 бяха съединени, за да дадат двигателна мощ и обхват на бойна глава за KN-08, която може да удари Източното крайбрежие на САЩ. Не е ясно с колко R-27 разполага Пхенян, но до 150 броя изчезнаха от Русия.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X