Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

23.08.2017 г.

Последната вещица в Европа

Анна Голди губи главата си след скалъпен процес

Екзекуцията на последната вещица в Европа

Днес Анна Голди си има музей, който притежава притегателна сила

Увеличаване Затвори

Кристи Красимирова

Всеки знае за огледалата и призраците. Живите може да се любуват колкото си искат на собствения си лик или да се репчат на огледалото, че ги уголемява и загрозява. На мъртвите им е все тая. И без друго никой не вижда истинския им облик. Никой не може да каже обаче как стоят нещата с вещиците. Дали отражението в огледалото е реално, или виждат каквото си искат? Някои огледала са по-специални от другите. Вещиците ги разпознават от раз. Така навярно е разпознала „своето" огледало Анна Голди, известна още като последната вещица в Европа. Огледалото било с масивна дъбова рамка и златно покритие. Създал го през далечната 1743 г. Луи Арпо. Собственички на това мистериозно огледало във времето били две от най-прочутите метреси на френския крал Луи XV - мадам Дьо Помпадур и мадам Дю Бовари. Не е ясно как им е служило и дали не е било тайната рецепта за красотата и вечната им младост. Във всеки случай златните ангели, които служели за украса на този шедьовър, не се задържали дълго при Дю Бовари, а при странни обстоятелства се озовали обратно при своя създател. Луи Арпо имал славата на човек, който поназнайва доста за черните магии, така че всичко, до което той се докосвал, вече придобивало загадъчен ореол. През 1764 г. огледалото става притежание на швейцарската вещица Анна Голди. Тя произнася над него проклятие и го подарява на жената на своя любовник. Само след няколко дни съперничката й умира.

Именно от тази смърт тръгва убийствената слава на огледалото. Журналистът и писател Валтер Хаузер, който в продължение на години е изучавал живота на Анна Голди, не може да подмине и тази подробност. Къщата на последната вещица на Европа е превърната в музей, който е притегателна сила за вещите във вещерския занаят и за онези, които тепърва изпробват силите си. На 18 юни 1782 г. Анна Голди е екзекутирана. 200 години по-късно швейцарските власти признават, че процесът срещу нея е скалъпен. Въпреки че с това тя официално е реабилитирана, мрачната й слава остава. Всяка вещица е тръгнала отнякъде. В детските години на Анна няма нищо необичайно. Израснала в многодетно семейство, тя е свикнала с мизерията. Животът й започва да се променя, когато постъпва на работа като прислужничка в дома на влиятелен съдия. Тя се грижи за децата и домакинството. Оправна, стриктна и мълчалива, Анна не предизвиква никакви подозрения. Отначало никой не свързва странните неща, които започват да се случват в къщата, с нея.

Една нощ стопанката на дома станала да си сипе чаша вода. В кухнята заварила прислужничката на колене. Анна била чисто гола и шепнела нещо като молитва. В ръцете си държала окървавен нож. На сутринта твърдяла, че не си спомня нищо. Постепенно историята била забравена. След известно време съпругата на съдията започнала да обръща внимание на погледите и знаците на внимание, които съдията проявявал към слугинята. Прието е да се смята, че вещиците са червенокоси красавици, които могат да завъртят главата на всеки мъж само с пърхане на мигли. Анна Голди изобщо не отговаряла на стандартния образ на една вещица. Смугла и грозновата, с месест нос и нацупено изражение, тя неясно как завладяла сърцето на съдията, който бил като омагьосан от нея. Възможно е неговата страст да се е дължала точно на любовна магия. Но на прислужничката вече не й било достатъчно да е „другата жена" и се заела да разчисти терена. За беда магията й подействала на дъщерята на господаря. Точно когато докторите вдигнали ръце и заявили, че положението е неспасяемо, Анна проявила признаци на разкаяние и спасила момичето. Скоро след това била обвинена в съглашателство с тъмните сили. Твърди се, че самопризнанията й били изтръгнати със свирепи мъчения, но така или иначе тя заявила под клетва, че е сключила сделка с дявола, който се явил пред нея в образа на черно куче. Веднага след това неоспоримо доказателство Голди била осъдена на смърт и екзекутирана на площада.

Била ли е Анна вещица? Според нейния работодател и любовник - категорично да. Имало обаче и мнения, че той просто е искал да се отърве от тази връзка и всичките разкази за вещерските й умения са били лъжа. Не е ясно и какво се е случило с огледалото, след като е било употребено по предназначение срещу жената на господаря. Може да служи вярно все още на някоя съвременна вещица.

По време на съд за магьосничество трябвало да се докаже наличието на две неща - домашен любимец и знака на вещицата. И едното, и другото не било трудно да се установят. В качеството на „любимец" можело да се възприеме всяко домашно животно, включително и хлебарката, пълзяща по пода. За вещерски знак също се приемало, каквото падне - от родилен белег, което само по себе си се смятало за неопровержимо доказателство, до всякаква физическа аномалия от рода на брадавица или бенка. Заподозряната жена била събличана чисто гола, избръсвали главата и тялото й и започвали „огледа". Нерядко проверките се провеждали публично, в присъствието на неограничен брой изследователи на вещици. Понякога жената била привързвана разкрачена за стол, защото се смятало, че белегът може да е скрит на най-интимното място.

Вещицата (от веща, знаеща, умееща) - е жена, която практикува магии. В Средновековието се налага представата, че жената става вещица, след като сключи сделка с дявола и в резултат на този съюз получава силата да вреди и причинява злини. На вещиците се приписват участия в горски сборища (основно по време на Валпургиевата нощ), съвкупление с демони в образа на мъже (инкуби), принасяне в жертва на младенци с цел избягване настъпването на края на света и други такива.

При славянските народи отношението към вещиците е различно. Като такива се определят жени, които притежават способности да вредят, да отнемат млякото на кравите, козината на овцете, яйцата на кокошките, мазнината на свинете, да похабяват реколтата, да изпращат болести и да развалят продукти. Вещицата обича да прави синоптиците на глупаци и ръководи времето, както си иска: те предсказват поройни дъждове, тя предизвиква суша, и обратното. Даже присънилата се вещица може да донесе неприятности.

Народът разделя вещиците на две категории - родени и научени. Според поверията вещицата с вроден талант се появява, ако в семейството има седем момичета подред, а между тях няма нито едно момче, или е представителка на трето поколение извънбрачни девойки или просто е дъщеря на вещица. Твърди се, че вещица може да роди бременна жена, която, докато приготвя и опитва вечерята на вкус, преглътне малко въгленче. Или когато детето е проклето още в майчината утроба.

Научената вещица черпи знания и опит от други вещици, от дявола или изобщо от нечистите сили. Разликата между родената и научената вещица е в това, че първата понякога може да поправи причинените вреди, докато учената никога не го прави.

Думите „вещица" и „магьосничество" са известни на човечеството от хилядолетия, и това, което обозначават, е разпространено по цял свят. Но от края на ХV до средата на ХVII век в Западна Европа нещата излизат извън контрол. Маниакалното преследване на хора със свръхспособности влиза в историографията под наименованието „лов на вещици". Протестантската и католическата църква водят война в невиждани мащаби. По някои данни около 200 000 души (основно жени) са признати за виновни и обесени или изгорени на клада. Особена милост към осъдените е да ги удушат, преди да предприемат едно от двете смъртни наказания.

На прицел попадат основно тези, които изготвят лекарства и еликсири. Това са знахарки, лечителки и такива, които съхраняват и разпространяват техните рецепти. Обвинените в магьосничество не могат по никакъв начин да докажат невинността си.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X