Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

09.08.2017 г.

Път, наречен „адреналин“

Кои са най-екстремните места, предназначени за превозни средства в света

„Носът на дявола“ продължава да привлича туристи ежегодно

Влакът се движи едва с 15 километра в час през пазара на Маеклон в Тайланд

Увеличаване Затвори

Австралийската магистрала е опасна заради еднаквия пейзаж, с който приспива шофьорите

Увеличаване Затвори

Тунелът „Гуолян“ е изграден от селяните само за пет години, като неговата цел е да свърже региона им с останалата част от Китай

Увеличаване Затвори

Мостът „Памбан“ свързва едноименния остров с Индия

Увеличаване Затвори

Вземете си дебели дрехи, ако ще се разхождате за по-дълго време в пресъхналото езеро Салар де Уюни – температурите вечер там достигат до -30 °C

Увеличаване Затвори

Рони Стефанова

Колко често ви се е случвало да се оплаквате от състоянието на пътищата в родния си град? Оказва се, че макар и без дупките, разположени централно в платното за движение, нелепите асфалтови пътечки се разпростират по целия свят. Макар общото мнение да е, че в чужбина пътищата са по-равни, по-прави и като цяло колата ни може да си върви по тях без нашата намеса като шофьори, това далеч не е така. Примерите за откачени платна, които изненадващо местни и туристи все още използват всекидневно, са много. Голяма част от тях обаче служат не само като повод на опозицията да изиска оставката на правителството, но и като начин за повдигане нивото на адреналин в кръвта. Няма как да останете безразлични например към друм, галещ ръба на висока скала. Ето и кои са най-екстремните пътища, по които всекидневно минават превозни средства и които неизбежно трябва да имате предвид, когато планирате екскурзията си.

Случвало ли ви се е да минавате под тунел, изкопан на ръка за едва 5 години? Със сигурност това предизвикателство ще ви застигне, ако решите да се потопите надълбоко в китайските бит и култура в село Гуолян. Тунелът, който свързва местността с останалата част от света, е дело на жителите му - едва 350 на брой. Те се заели с реализацията на връзката с близкото шосе към съседното село, след като правителството през 70-те години на ХХ в. отказвало многократно да изпълни молбите им и да направи подходящ за предвижване път до тях. До 1972 г. единственият маршрут, по който можело да се достигне до Гуолян, била стълба, изградена на скалите. Селяните се възползвали от същия този хълм, за да вградят в него тунела - при това с прозорци. Сложната архитектурна постройка им отнела 5 години, като за нея те използвали единствено подръчни материали. Тунелът е дълъг малко над 1 километър и е широк 4 метра. Неслучайно се смята, че е сред най-екстремните пътища, с които може да се сблъска някой шофьор. Днес местността Гуолян е сред най-оборотните туристически атракции на Китай, като ежегодно привлича и режисьори от целия свят, които да заснемат сцени към филмите си на прочутия тунел.

Не е необходимо да сме зад волана, оказва се, за да останем поразени от „гениалните" решения за инфраструктурата на различни страни. На върха в тази графа определено попада Тайланд, и по-конкретно град Маеклон. Причината - трамвайните релси преминават през местния пазар. И ако си мислите, че това означава, че в непосредствена близост се намира спирка на превозното средство, определено грешите. Влакът преминава буквално през сергиите, като на терен ще видите как за броени секунди всички продавачи развиват скоростта на светлината в опита си да предпазят стоката. Задачата им, колкото и екстремна да звучи, всъщност не е толкова сложна, имайки предвид, че те са наясно с разписанието на трамвая, който се движи едва с 15 километра в час. Той минава през пазара точно четири пъти на ден. Регионът си заслужава пътуването и от туристическа гледна точка. Именно тук ще се сблъскате от първа ръка с древните тайландски обичаи. Пазарът в Маеклон се смята също и за най-големия на територията на страната за морски дарове.

Определено се запасете с някакъв вид освежителна напитка, преди да се качите на магистралата, започваща от град Айр в Австралия. Макар на пръв поглед да изглежда безопасна, тя става терен на голяма част от пътнотранспортните произшествия в страната. Причината за това се крие в монотонния й пейзаж. Тя е дълга цели 1,066 километра, в рамките на които шофьорите наблюдават една и съща пустинна картина. И ако в първите няколко минути туристите са впечатлени от нея, то доста често към финала те се унасят в сън. Айр обаче е сред най-популярните градове на Австралия сред посетителите на островната страна. Местността е считана за сладък рай, тъй като всяка година тук се добива над 1 милион тона чиста захар. Наблизо има и плаж, където можете освен да хванете тен, да се насладите на спокоен следобед с риболов, наблюдаване на пъстрата палитра от над 280 вида птици или уиндсърф.

Еквадор е сред страните, които ежегодно привличат туристи заради своята мистика и култура. Сред най-големите забележителности в страната обаче е поредният пример за опасни пътища в света. Става въпрос за „Носа на дявола" - част от националния жп прелез на държавата, който е изграден върху планина, носеща същото име. След като са реставрирани през 2013 г., вследствие на разрухата, причинена от обилни валежи, релсите привличат десетки хиляди любители на екстремните преживявания в Еквадор. Преди да бъде отворен отново за пътници, прелезът понасял тежестта на влаковете, които превозвали ентусиасти дори на покрива си. От 2013 г. насам обаче това е забранено. „Носът на дявола" се намира на над 1,400 метра височина, а преминаването през него ще ви коства 32 долара. Адреналинът в кръвта ви със сигурност ще забушува и от наклона, имайки предвид, че релефът на планината е почти перпендикулярен на земното равнище. Със сигурност си вземете дебело яке, преди да се качите на влака, независимо от температурите навън - в планината става доста студено, като живакът достига дори до 15 градуса. Интересен факт от историята на прелеза е, че в построяването му още през 1899 г. са се включили 3,000 мъже от Ямайка и 1,000 от Пуерто Рико. В процес на работата обаче са загинали половината от тях, заради което най-вероятно е и името на планината е точно Носът на дявола.

Мостът Памбан в Индия е известен по няколко причини. Първата - до 2010 г. той беше най-дългият път над Индийския океан в страната (той продължава 2 километра - б.а.). Втората причина се крие в опасността, която крие. Ветровете, които сравнително често се извисяват над него, неведнъж са водили до катастрофи. Мостът свързва държавата с остров Памбан, на който е кръстен и самият той, а по него пътуват и влакове. През 1964 г. страховита буря отнема живота на 150 пасажери във влак, пътуващ по опасния път. Наскоро - през 2013 г., ветровете отново стреснаха местните, но за щастие установената практика на сигнализация за предстоящи резки промени в метеорологичните условия спомогна да няма нови жертви. В Памбан пък най-голямата атракция са плажовете. Още със слизането от моста ще се натъкнете на огромния магазин с всякакви принадлежности за плуване и събиране на тен. Островът е предназначен основно за туристи, като е перфектното място за вас, ако търсите дестинация, в която да релаксирате далеч от цивилизацията и шума на града. Палмите и евкалиптовите дървета със сигурност ще погалят окото ви, докато плажувате.

Все едно сме попаднали на друга планета - така се чувстваме, когато зърнем за първи път магическата красота на езерото Салар де Уюни в Боливия. То е пресъхнало почти през цялата година, като минимални количества вода в него можем да видим само през зимата. Салар де Уюни всъщност представлява пустиня. Не се заблуждавайте обаче - тук няма да намерите изобилие от пясък, а вместо това ще можете да заровите крак, макар и за доста кратко в бяла сол. Чувството, че сте попаднали във вълшебна приказка, всъщност е продиктувано от минералния слой, който се простира до хоризонта и блести като огледало. Площта на езерото е около 10 хиляди кв. км, като то е разположено на над 3,600 м височина.

В този период по дъното на Салар де Уюни може да се пътува с кола. Задължително с вас обаче вземете и някой, който познава региона - било то ваш близък, установил се в Боливия, или туристически гид. В противен случай вероятността да се загубите в този опияняващ лабиринт е огромна. Подобно на магистралата до град Айр в Австралия, пейзажът почти не се изменя, а температурите вечер достигат смразяващите -30 °C.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X