Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

29.07.2015 г.

Симеон: Разбих мита, че монарсите не са демократи

Само Москва ми отказа документи за смъртта на баща ми, твърди последният български цар*

Кристин Аманпур, CNN

Цар Симеон, помните ли деня, в който станахте цар? Били сте само на 6 г.

- Да, през очите на едно шестгодишно дете. Защото трудно се разбират някои неща на тази възраст. Това, което ме шокира, бе, че хората започнаха да ме наричат така, както наричаха татко. Аз знаех, че вече не е между живите, но все пак беше някак странно. Така разбрах, че го наследявам. Наричаха ме Ваше Величество, а не Ваше Царско Височество. Така разбрах, че татко вече го няма.

Неговата смърт идва в края на една дълга битка, която баща  ви води. Между това да бъде лоялен съюзник на Германия и накрая да спаси българските евреи. Срещу желанието на Хитлер, срещу желанието на нацистите. Те са искали депортиране. Според еврейската традиция този, който спасява един живот, спасява целия свят. И наричат такива хора благословени. Особено тези, които са спасили евреи. Вярвате ли, че цар Борис, вашият баща, е един от благословените?

- Не съм човекът, който ще дава оценка на баща си. Но от фактите, които знам, и от това, което се е случило, смятам, че може да се каже подобно нещо. Защото фактът е, че той успя да спаси България от нацистка окупация. А това, което извърши, я спаси и от съветска. Нито един българин не е имал нещо против сънародниците ни от еврейски произход. Хората са ги приемали. Църквата е била отворена и е помагала. Дори повечето политически партии са били на негова страна, с изключение на няколко твърди глави. Цялата страна е била против депортирането.

Нека ви прочета нещо, което е написано от германския посланик в София. Което той праща в Берлин. Той изглежда доста изненадан, че българите не са антисемити, не са като нацистите.

- Да, наистина е така. Всички са били против такова нещо. Евреите в България са дошли от Испания. Те са били напълно интегрирани и всъщност са една много добра част от обществото. Не е имало причина да ходиш и да викаш срещу съседа си или някое дете само защото изповядва еврейска религия. Всъщност нацистите са подценили или надценили, както искайте го разбирайте, ситуацията.

Но положението е доста сложно. Баща ви е нещо като Оскар Шиндлер, но стига до това положение след тотална промяна. Той се включва в коалицията на Германия. Получава обратно Македония и Тракия. И нацистите искат евреите от Македония и Тракия да бъдат депортирани. Там е имало около 11,400 души. И всички са били депортирани и пратени в лагерите в Полша. Как си обяснявате това?

- Тези територии никога не са били под пълната администрация на София. Там са управлявали нацистите.

След този случай митрополит Стефан пише до баща ви и казва, че виковете и сълзите на погубените български граждани от еврейски произход са техният правдив протест срещу това, което е направено срещу тях. И тези викове и сълзи трябва да бъдат видени от царя на България. Църквата явно е изиграла сериозна роля, за да се опълчи цар Борис срещу Хитлер.

- Да. И още веднъж показва, че не е имало никаква неприязън у българите срещу евреите. И смятам, че трябва да сме горди, че сме постъпили различно. И сега, като пътувам и се виждам с евреи, всички ме поздравяват за това, което сме направили. И това ме кара да се чувствам горд.

По-малко от година по-късно баща ви решава, че няма да депортира над 43,000 евреи...

- Да, те не са били докоснати.

И той успява с подкрепата на църквата, на обикновените българи...

- И на политическите партии.

Да, и на депутатите. Всичко е било готово. Имало е конски вагони, готови да откарат българските евреи. Баща ви в крайна сметка се опитва да блъфира нацистите. Той се оправдава с бандите, които вилнеят по пътищата и по влаковете. Обяснете това.

- В крайна сметка решението на баща ми и други хора е било да се обясни, че на страната ѝ трябват всички налични мощности, за да се подготви за войната. И това е било доста умен ход. Сигурно нацистите са очаквали да ги пратим в лагери, за да работят. Но това не става. Умен ход в една ситуация без изход. Ако германците са подозирали дори какво става, е можело много лесно да окупират България. Тя е била техен съюзник, малка държава, но разположена стратегически. И е можело да действат решително, ако нещо не се е развивало по техните заповеди.

А каква роля е играла майка ви?

- Мама беше много дискретна и тиха. Винаги ми е казвала максимата, която сигурно е на 100 г., че жените не се месят в политиката. Но като вярваща е правела всичко по силите иси. Давала е паспорти, молела се е за документи, за да могат някои еврейски семейства да напуснат страната.

Тя е имала много силна гледна точка към евреите.

- Да, християнската. Че е чудовищно да съдиш хората за каквото и да е. Особено на религиозна основа. И до днес не си позволявам да питам хората коя религия изповядват. Защото това е нещо много лично.

Обикновени хора, фермери, са заплашили, че ще спрат влаковете с телата си, ако нацистите продължат с натиска за депортация.

- Пловдивският епископ е заплашил, че ще легне на релсите. И ще спре всеки влак, с който се депортират хора с различна религия.

Вашият баща е бил изправен пред страшен избор. Като съюзник на Германия е разрешил 11,400 евреи да бъдат депортирани от окупираните територии. Дали този ужас му е помогнал да се възпротиви на нацистите по-късно?

- Депортирането на тези хора не е зависело от баща ми. Той не е можел да разреши или да спре каквото и да е. Не е имал власт извън територията на България.

Кой е виновен за това?

- Нацистката администрация. Която е имала върховното командване. Историята трябва да е обективна и да се основава на факти. А не да разглежда нещата от една страна. А те са ясни на всички. Оцеляха ли българските евреи - да или не? Те оцеляха, точка. Това е. И нека благодарим на Бог, на всички, че това е станало. И да сме горди българи.

Ако започнеш да се ровиш наляво и надясно, винаги ще откриеш нещо. Защото никой не е идеален. И наистина, България е единствената страна, съюзник на Германия, където евреите оцеляват. Само година след възкачването на Симеон на трона Червената армия пристига. И в края на Втората световна война ръководството на армията, журналисти и политици са екзекутирани. Симеон и майка му са пощадени. Пратени са в изгнание само с неколкостотин долара. Половин век по-късно пада Берлинската стена. Комунизмът пада. И цар Симеон се завръща като герой. И става демократично избран премиер на България. Но продължава да търси точно какво уби баща му.

Бяхте ли готов да станете цар? Изглежда като налудничав въпрос. Но сте станали цар едва на шест.

- Така е в монархията. Никой не те пита. Ти си наследник на трона. Това е твоята работа. Тренираш за това. И трябва да се справиш.

Вие сте казвали, че от дете сте станали направо възрастен.

- Да. Затова се чувствам 12 г. по-стар от възрастта си. Защото, за да си мъж, трябва да си поне на 18 г.

И всичко това става заради внезапната смърт на баща ви. По средата на Втората световна война. Доста е изписано за това. Последната му среща с Хитлер. Той иска от баща ви, цар Борис, през 1943 година да се включи във войната срещу Русия.

- Да, да прати войски на Източния фронт. Което, разбира се, татко отказва и поради една много важна причина.

Много е изписано за смъртта на баща ви. Някои предполагат, че той е бил отровен. Според лекарите е имал сърдечни проблеми и може би стресът от това пътуване се е оказал фатален. В кое вярвате вие?

- Сред края на войната, всъщност от 1973 г. нататък, 30 години след смъртта му, започнах да разглеждам различни документи от различни страни. Които са разсекретени. И така и не намерихме данни за нещо нередно. Единственият архив, до който нямахме пълен достъп, е този в Москва. Татко не е имал болно сърце, не. Наистина е бил под стрес. И това може да доведе до инфаркт. Но не трябва да забравяме неговата агония. Тази седмица, която бе болен. Тя показва, че може да има нещо повече от един обикновен инфаркт.

Вие, разбира се, искате да знаете всичко за това. Защо не поискате от президента Путин достъп до архива на Москва?

- Това не ми е приоритет в момента. Има други неща. Но като син, само заради това, че съм негов син, искам да разбера истината. Причината е това. Точка. И истината излиза наяве. Така ще останат съмнения за това, което е станало.

Баща ви умира и вие 3 години сте цар. Какво стана след това? Какво стана, когато бяхте на 9 г.?

- Имаше референдум дали искаме монархия или република. Резултатът бе ясен заради съветската окупация. И трябваше да напуснем страната.

Как се чувства един млад мъж толкова години извън България? И да бъде последният монарх и мнозина да го наричат цар. Вярвахте ли, че ще се върнете някога?

- Не. Ако трябва да съм безкрайно честен, не вярвах, че и децата ми ще доживеят да

видят България. И това показва колко съм грешал. Но ето ни сега.

Аз ви наричам цар, но вие имате изключително интересен живот. Защото вие от монарх по-късно влизате в политиката и сте избрани демократично. Как се почувствахте, когато се отвориха шлюзовете, когато видяхте обикновени хора да събарят Берлинската стена и тя падна. И предизвика ефекта на доминото из Източна Европа. И стига и до вашата страна.

- В първия момент не повярвах, че това се случва. След това се разплаках. Защото това нещо никой не очакваше.

В кой момент си помислихте - ей, чакай малко. Аз мога да играя някаква политическа роля. Аз мога да се върна.

- Почти веднага. Много хора започнаха да ми звънят, да идват в дома ми в Мадрид. Това бе забранено преди. Тогава разбрахме, че стената наистина е паднала.

Хората започнаха да излизат от България.

- Да, да звънят. Да идват. И не само хора от опозицията, които бяха против системата. Може би се видях с над 4,000 българи, преди да се прибера в София.

Завръщането ви наистина е уникално. Има доста записи от него. Завръщате се като герой победител. Хората се радват да ви видят. Как се почувствахте?

- Аз вярвам, че това е наследството от баща ми, от което се възползвах. Той бе натрупал тази любов и уважение. И след 50 години в изгнание вярвах, че това е начин да помогна. Да бъдеш избран демократично е много хубаво. Защото всички са чували подхвърлянията и мита, че монарсите не са демократи.

Как искате да ви запомнят за тези години, в които бяхте премиер?

- Смятам, че направих много, за да върна България на картата на света. По различни начини. И заради това, че бях премиер, което бе малко необикновено. Стана интересно за останалите. Това предизвика интереса на хората и политиците към България. След това с опита ми от частния сектор и с връзките ми в европейските кралски дворове успяхме да отворим много врати и след преговори да постигнем - първо, НАТО, и второ - ЕС. Второто бе голямата ни цел. Опитах се, защото това е моят личен мироглед, да не търся отмъщение. И днес хората признават, че моите 4 г. като премиер са били

най-спокойните и най-предсказуемите. Без партийна дискриминация и партизанстване. Това помогна много на нашето общество да се промени. Защото не е лесно от тоталитарната система да влезеш в пазарната икономика. Защото това е труден процес. И след повече от 20 г. още не сме го завършили. Трябва време.

Какъв изключителен живот. Цар Симеон, благодаря за интервюто.

- Благодаря госпожо.

------

*Симеон Сакскобургготски отговаря на въпросите в православната църква в Лондон.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X