Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

11.01.2018 г.

Сирене от кашу? Имаме го

Трима българи се надяват продуктът им да залее цяла Европа

Николай Тодоров, Мария Димитрова и Стиляна Тодорова са амбицирани марката „Делишу" да стане разпознаваема

Твърди се, че за първи път древногръцкият лекар Хипократ описва състояние, при което след консумацията на мляко пациентите се оплакват от стомашно разтройство и кожни проблеми. Непоносимостта към лактозата в млечните продукти е проблем за мнозина, а напоследък и все по-често срещан. „Това обаче не е присъда и не трябва да бъде наказание", убедени са Николай Тодоров, Стиляна Тодорова и Мария Димитрова - създатели и производители на мекото „сирене" от кашу „Делишу". Продуктът съдържа закваска на растителна основа с живи пробиотични бактерии (с вече подадена заявка за патент), сурово кашу, нехидрогенирано био кокосово масло, хималайска сол. И една година след като започват да го произвеждат индустриално, сиренето вече се предлага във всички големи градове в страната, а компанията излиза на печалба.

Опитите за създаване на „сирене" от заквасени ядки започват през 2013 г. Лактозната непоносимост, която пречи да се консумират млечни продукти, подтиква Мария Димитрова към експерименти в кухнята. Тя твърди, че обича предизвикателствата, вече е посещавала курсове по готварство и дори се издържа като помощник, а по-късно и като главен готвач по време на следването си в УНСС. След това работи в столичен магазин за здравословни храни, а Николай Тодоров е нейният пряк началник. Началото на домашното „производство" е отчайващо, ферментацията на продукта се оказва сериозен препъникамък. Отговорът идва след солидно сърфиране и четене в интернет и множество проби с макадамия, орехи, слънчоглед, бадем, конопено семе. Първата приемлива смес е от кашу, тя е ронлива и лепкава, далеч от очаквания външен вид и консистенция, но „вкусът й е идеален". Първият дегустатор е Николай Тодоров, а първият отзив: „като козе сирене". Кухненските експерименти продължават, четенето на специализирана литература и приятелските дегустации - също.

През есента на 2014 г. Николай Тодоров и Мария Димитрова напускат магазина, в който работят. Техни познати отварят йога център и им предлагат да открият в него свой ресторант. Към екипа се присъединява и Стиляна Тодорова, която е сестра на Мария и съпруга на Николай. „Почукахме на вратите на приятели и изпросихме около 6-7 хил. лева назаем. С този капитал отворихме ресторант за здравословни храни в близост до Лъвов мост. Нарекохме го „Сома" - от санскритски „даваща живот" или „място за жива храна", разказва Николай Тодоров. Решават да включат „сиренето" от заквасено кашу в менюто и така фамилният ресторант става първата "тестова площадка" за продукта извън домашните ценители. „Вярвах в това, което правим, но интересът беше неочакван и за мен. Още първия месец хората полудяха - в началото произвеждахме по килограм и половина за три дни. След това същото количество за ден. После стигнахме до четири килограма и половина на ден", разказва Мария Димитрова.

Приятел поет измисля името „Сиренека" (от сирене и кашу), което става нарицателно за новия продукт. Заявките за покупки за дома или за търговски обекти нарастват. Растат и феновете на веган ресторанта - заради авторските рецепти, неформалната обстановка (хората се събуват и влизат като в дома си), срещите с приятели. „Работехме здраво ден и нощ. Организирахме джаз концерти, фестивали на храната, тематични вечери с различни по националност кухни. Приготвяхме всичко с изключение на хляб и тофу, в домашни условия, включително кетчуп и горчица", разказва Николай Тодоров. На десетия месец от отварянето на „Сома" разходи и приходи се изравняват, съдружниците връщат заемите си, инвестират в оборудване, наемат работници. Ресторантът се оказва тест не само за „сиренето" от кашу, но и за предприемаческите способности на тримата, които работят чрез своята фирма „Сини трейд". Интересът към „Сиренека" подтиква съдружниците да мислят за разширяване на бизнеса. През август 2016 г. наемат подходящо помещение от 80 кв.м в близост до София. Инвестират около 10 хил. лв. за адаптиране на завареното оборудване и се подготвят за индустриално производство на продукта. През септември същата година кандидатстват по програмата „Ринкър'с челъндж" за стартиращи традиционни и социални предприемачи на Център „Ринкър" към фондация „Бикоз". Състезават се със 130 екипа в три кръга. В началото на 2017 г. става ясно, че идеята за бизнес със „Сиренека" печели наградата от 20 хил. лв. Това предопределя следващите им решения.

Ресторантът е печеливш, но тримата съдружници решават да го затворят, за да се фокусират върху „сиренето" от ядки. „Имаше кандидати да купят „Сома". Но ние отказахме да продаваме, защото се страхуваме, че ако качеството на предлагане и обслужване в ресторанта падне, това ще се пренесе върху новия ни бизнес заради асоциирането с нас", обяснява Николай Тодоров.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X