Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

23.10.2014 г.

Смъртта на Горуня е загадка и до днес

Първата версия е за самоубийство, но близките му настояват, че милицията го е очистила

С майка си

Писмото, за което тогавашната милиция настоява, че е написано малко преди да се самоубие

Увеличаване Затвори

Смъртният му акт

Увеличаване Затвори

В 4 ч на 8 април 1965 година в апартамента на бул. ,,Димитър Благоев" в София проехтява изстрел. Синът на Горуня - Виктор, открива баща си в спалнята с куршум в дясното слепоочие. Пистолетът ТТ стои върху гърдите му, а ръцете му са покрай тялото. Намерено е писмо: ,,След като подготви идейния разгром на партията, се започва физическата разправа с кадрите. Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, но не се предавам."

Погребан през 1965 г. при строга охрана от милицията, пак със засилена охрана, Горуня е ексхумиран през 1990 г.  Какво са открили тогава разследващите, остава неизвестно, но през 1995 г. главният прокурор Иван Татарчев разпорежда допълнителна проверка на обстоятелствата около смъртта на Иван Тодоров. Загадка и до днес остава дали изобщо е направена проверка и какви са резултатите от нея. 

След разкриването на опита за преврат през 1965 г. 189 души са изключени от БКП във Врачанско като симпатизанти на Горуня, 250 са уволнени заради негативно отношение към Тодор Живков, разжалвани са 23 местни офицери и милиционери. Това поколение на репресирани от ДС или просто израснало със спомена за Горуня вече почти се е стопило. И така четвърт век след демократичните промени през 1989 г. все още няма еднозначен отговор на въпроса убит, самоубит или загинал по друга причина е първият поборник срещу едноличния режим на Тодор Живков - Иван Тодоров-Горуня.

Според съвременните критерии Горуня едва ли може да бъде наречен дисидент или демократ, защото каузата, за която е платил с живота си, е била за реабилитация на Сталин след неговото развенчаване от Хрушчов. Това не обичат да си припомнят редови партийци от Искърския край, пострадали в репресиите след разкриване на заговора. А за повечето съселяни на Горуня от Горна Кремена той е убит от хората на Живков. В този край се случиха и други странни неща. По времето на социализма, когато бе опасно да кажеш, че си от Горна Кремена, гробът на Иван Тодоров, който е и един от най-известните партизани някога във Врачанско, тайно бе поддържан и покрит с цветя. От години обаче рядко някой го навестява и той тъне в бурени. Младите не познават или не се интересуват от биографията на някогашния политкомисар на отряд ,,Гаврил Генов".

В Горна Кремена и сега може да се чуе недоволство, че БСП не е дала еднозначна оценка за Горуня и не е ясно дали го приема, или отхвърля. ,,Цял живот съм патила от това, че ни дели една ограда с къщата на Горуня - казва 73-годишната Елена Драганова. - Познавах цялото семейство, споделяли сме много неща с майка му - баба Въта, и съпругата му Дена. Никога не съм вярвала в официалната версия, че Горуня се е самоубил."

Според най-разпространената и поддържана от тогавашните власти теза, преди да бъде арестуван в утрото на 8 април 1965 г., Иван Тодоров написал прощално писмо и се прострелял в дясното слепоочие с личния пистолет. Първото съмнение изказва неговият ятак от партизанските години Петко Цонев. В книгата си ,,Кой уби Горуня" той твърди, че Тодоров е бил жив след изстрела, но в линейката на път към болницата бил прободен с нож в гърдите от Мирчо Спасов.

Версията за рана на гърдите е потвърдена и от най-близките родственици на Горуня, дръзнали въпреки охраната да отворят ковчега малко преди погребението. В документалния фонд на Държавния архив във Враца липсват конкретни данни как е починал Иван Тодоров. В публикации се цитират близки на Горуня, но голяма част от спомените им са противоречиви. Според някои той слага край на живота си на 8 април 1965 г. след разговор с полк. Велчев, който го посещава в дома му в София. Разговорът се водел чрез размяна на бележки поради страх от подслушване. От тези записки става ясно, че заговорът е разкрит и положението на заговорниците се ,,усложнява и утежнява".

Тезата за самоубийството без конкретни доказателства присъства и в документите на ДС след разгрома на групата. В тях се споменава и за самопризнанията на сестрата на Горуня - Николина Тошовска, която се отрича от твърдението, че брат й е бил убит и обявява неговото самоубийство. По спомени на дъщерята Цонка Леонкиева представители на ДС са принуждавали майка й да се откаже от брат си. Николина отказва, но е изключена от партията през 1967 г. и уволнена от работа. ,,Привечер на 8 април телефонът иззвъня и се обади секретарката на Горуня от ,,Напоителни системи" - спомня си Цонка. - Тя ми каза, че вуйчо е убит. Отидох в софийския му апартамент, но там нямаше никого. Разбрах, че братовчед ми Виктор бил закаран на разпит в ДС. След това той не искаше нищо да ни каже."

Според Петко Цонев, който най-задълбочено е разследвал смъртта на Горуня, опитни оперативни от ДС първо блокирали квартала, където живее Горуня, после прекъснали телефона му. Поставят дежурни групи от милицията, въоръжени постове, оперативни коли и камионетки с шофьори и наблюдател. Към 2-3 ч. през нощта на 8 април по указания на експерти в стаята на Горуня е вкарано упойващо средство, от което той заспива. Призори убийците влизат в спалнята и убиват Горуня, като го прострелват с
 неговия пистолет. ,,Страшни времена бяха тогава - спомня си 83-годишният дядо Петър Павлов от Горна Кремена. - Дебнене, гонения, бой в милицията. Искаха да изтрият от паметта на народа, че такъв човек е съществувал. А и аз бях от онези, дето тайно слагахме цветя на гроба на Горуня в тоталитарните времена. Виждал съм тялото на Горуня, преди да го затворят в ковчега, и изобщо не вярвам, че сам е посегнал на живота си."

Че пратеният от София затворен ковчег е бил отварян от близките му, се потвърждава и от бившия окръжен шеф на милицията Иван Братинов. След разпити и натиск от страна на милицията на близките на Горуня било наредено да не споделят с никого какво са видели и да не оспорват официалната версия за смъртта му. От ДС се обаждат до Враца и Мездра, за да приберат тялото му с нареждане да го погребат без много шум. Милиция придружава пикапа със закования ковчег по пътя от София. Дават указания на тогавашния първи секретар на ОК на БКП във Враца Цветко Божков за забрана на масово посещение на погребението. Мълвата обаче се е разпространила и хора се стичат към Горна Кремена. По спомени на Цонка Ненова милиционери спирали автобусите, за да възпрат хората. Горна Кремена била завардена с постове на ДС. Но въпреки взетите мерки пак се стекли стотици хора. Присъствали негови другари, идват и ятаците му баба Мария и дядо Тодор от с. Тишевица с каруцата и венец. Баба Мария разказвала по-късно как Цветко Божков ходил при нея с подаръци - кожухче и транзистор, с уговорка да не отива на погребението. Мерките не дали резултат - краят на погребалната колона не се виждал, въпреки че гъмжало от хора на ДС.

,,В началото на май 1990 г. ме уведомиха за ексхумацията - спомня си бившата кметица на Горна Кремена Ефросина Фърцеловска. - Присъствах там служебно. Пристигнаха от София военни, прокурор и някакъв професор. Блокираха гробището, а могилата разкопаха няколко момчета. Професорът започна да слага костите в черен чувал, но аз направих скандал, защото предстоеше първият свободен митинг в селото и беше предвидено шествие до гроба на Горуня. Прокурорът дълго разговаря с някого по радиостанцията и накрая ми разпоредиха да намеря големи бели картони и телена четка." Фърцеловска си спомня, че на извадения от почти изгнилия ковчег череп на Горуня имало 2 дупки. И според нея изходната, а не входната дупка била на дясното слепоочие. Иван Тодоров не бил левак и едва ли сам се е застрелял по този странен начин, заключава тя.

Валери Ведов

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X