Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

02.08.2017 г.

Смъртта на Крушата дава началото на мутренска България

Синът му загива по същия начин като баща си

Иван Мирославов-Крушата

Фотообективът е насочен от мястото, откъдето куршумът застига Крушата в идващия насреща мерцедес на бореца

Увеличаване Затвори

Синът на Крушата като имигрант в САЩ

Увеличаване Затвори

Мирко – Малката Круша, бе погребан в родината, а ковчегът му бе пренесен на ръка цели пет километра до последния му дом

Увеличаване Затвори

Преди  години Стефан Мирославов-Крушата отвори нова страница в родната история, влизайки в нея като първата мутра, жертва на показен разстрел. По ирония на съдбата противоречивият ловешки герой стана по-известен след смъртта си. Преди това бил сочен за бандит от средно ниво, който държал в страх целия Ловешки регион. Въпреки това разстрелът му се превръща в първото показно борческо убийство. С ликвидирането на Крушата мнозина от българския подземен свят предусещат, че идва и техният край, а атентатът срещу ловешкия гангстер е увековечен доста колоритно в романа на Христо Калчев „Нерон Вълка".

„Бащата" на вулгарните романи събира и подрежда в система всички версии, които плъзват из пресата след разстрела на Крушата и се повтарят многократно при последвалите покушения срещу Васил Илиев, Кимбата, Богата и Картофа, тримата полицаи от „Люлин", сарафите от „Форекс" и Андрей Луканов. Майсторът на перото бил убеден, че съществува „черен списък" на нарочените за разстрел и „ескадрони на смъртта". Дело № 2441/93 за убийството на ловешкия гангстер отдавна е спряно и днес събира прах в архивите на следствието.

На 4 септември 1993 г. три куршума покосяват от засада край Ловеч бившия европейски първенец за младежи и многократен републикански шампион по класическа борба Стефан Мирославов. Полицаите откриват на мястото, където е лежал убиецът му, три гилзи от 7.62-милиметрово оръжие. Първоначалната версия е, че те са от автомат „Калашников". По-късно експертизата доказва, че гилзите са от полуавтоматична карабина „Самозарядний Симонова", която също стреля със 7.62-милиметрови патрони. Карабината се използвала от снайперисти в армията.

Следите от гуми на джип, гилзи и хартийки от бонбони е всичко, което намират криминалистите на височинката, откъдето е стрелял професионалният килър. Отлично избраното място, откъдето убиецът е следял профучаващия мерцедес, и точната стрелба довеждат разследващите до тезата, че става въпрос за брилянтен професионалист. Оставените улики обаче дали повод за съмнения в това. Следственият експеримент доказал, че точността на изстрелите се дължала до голяма степен на случайност.

Днес от близките на покойния гангстер са живи майка му Мария, 48-годишният му брат Иван, с прякор Цайса, който е шеф на „Литекс-джус" ЕООД - едно от многото, свързани с „Литекс комерс" дружества. Крушата не доживява раждането на внука си Иван, син на племенницата му Ангелина. Майката на Крушата - Мария, надживява трима много близки мъже - съпруг, син и внук. Живее в Ловеч, в къщата на по-големия си син Иван. Веднъж месечно възрастната жена ходи на гробището в село Кирчево, за да запали свещ на гробовете им. Единственият спомен на вдовицата от Крушата е шарена кърпа на цветя, подарък за рожден ден.

„Понякога си слагам кърпата и ми е добре с нея. И двамата ми синове се родиха в Кирчево. Иван през 1962 година, а Стефан през 1965-а. На село отраснаха. Иван го взеха в спортното училище в Ловеч, после висше в София. След него и Стефан изкара до пети клас, после се премести в централното спортно училище в София. Подир тях и ние дойдохме в града. В селото бях готвачка в ресторанта, в сладкарницата също съм била, като домакинка съм се хващала. Ние с мъжа ми сме с основно образование. В Ловеч започнахме в месокомбината. Аз като опаковчик на кантар, а мъжът ми беше общ работник при хладилниците. Не сме учени, но пък успяхме да си отгледаме децата, да ги възпитаме, да ги оженим."

На тепиха Крушата събарял всички и треньорът му рекъл: „Ей, Стефане, тръшкаш ги като круши." „Не знам в какво се е забъркал. Майките винаги научават всичко последни. Когато вече е късно...", философства майката на Крушата. За нея той ще си остане добро, честно и справедливо момче.

Стефан напуска родното село, когато е едва 4-ти клас. Записва се да учи в Спортното училище в Ловеч, в специалност „Борба". После го приемат в столичния спортен интернат „Олимпийски надежди", именно там се сприятелява с бъдещите силови босове, които по-късно формират прословутата „Бригада на борците", а той става неизменна част от тях. Първоначално по-големият му брат Иван също се занимава със спорт. Двамата обаче са доста различни. Крушата кривва по лошия път, докато брат му завършва финанси и става счетоводител.

Най-голямото преимущество на Крушата е физическата му сила. Той винаги иска победа на всяка цена. През 1988 г. лейтенант Стефан Мирославов, който се състезавал от ЦСКА, е осъден за побой на 2 години затвор от Военния съд. Осем месеца от тях той излежава в Казичене, но е помилван от тогавашния президент Петър Младенов. След затвора Крушата прави опит да се върне в борбата, но на финала на републиканското първенство губи от някогашния борец и настоящ бизнесмен Ангел Бончев.

Брат му Иван обаче има свое виждане за убийството: „Стефан беше навлязъл в дълбоки води. Месец преди покушението се върна от Гърция много угрижен. Ядосваше се, че е навлязъл в лош бизнес, от който отърване няма. А искаше да започне на чисто. Дори курбан за здраве прави две седмици преди разстрела. На 90 процента аз знам кой е поръчал смъртта на брат ми, но нямам преки доказателства, за да издържат в съда."

По ирония на съдбата единственото дете на Крушата умира като него. Когато известният борец е убит, синът му Мирослав е едва 8-годишен. Хлапето, което е копие на баща си, трудно понася вестта за смъртта му. По това време родителите му вече са разведени и той живее с майка си Ани в София. Също като Крушата Мирослав започва да тренира борба в школата на „Славия" при Стоян Петков. Всички наричат момчето, което е одрало кожата на баща си, Малката Круша. Наследило е и неговия характер. Майка му сключва втори брак и нейните родители го осиновяват. Дядо му Рафет е тираджия и с баба му Алие живеят в САЩ.

Четири години след показния разстрел на баща си Мирослав заживява при тях. Малката Круша се записва в колеж, обича моторите, тренира баскетбол и мечтае някой ден да направи спортна кариера като борец. Това продължава до 14 февруари 2003 г. Тогава 17-годишният Мирослав е прострелян смъртоносно от гангстери в колата на приятеля си Кийт Дозиер. Той също е ранен. Умира няколко часа по-късно в болница. Двамата се познавали отскоро. Според данни на разследващите Кийт Дозиер имал лошо досие в полицията. Предполага се, че именно приятелят е бил мишена на стрелбата. „След инцидента с племенника ми отидох в САЩ да уредя прехвърлянето на ковчега в България. Погребахме Мирослав до баща му и дядо му в Кирчево" - разказва братът на Крушата Иван Мирославов. Той няма данни докъде е стигнало разследването в САЩ. „Не ми е известно убиецът да е задържан. За разлика от България в САЩ не дават информация, докато случаят не се приключи и прокуратурата не го вкара в съда. В началото родителите на Ани непрекъснато се интересуваха как върви разследването, но до третата година нямаше никакъв конкретен резултат. Колкото повече време минава, ми се струва, че все по-трудно ще става да се разкрият извършителите. Но ние чакаме", надява се Иван Мирославов.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X