Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

22.03.2017 г.

Тайната на кораба „Принц“ II

Търсенето продължава…

Черно-бяло копие от цветната литография „Загубата на „Принц", гравюра от средата на XIX век, Национален морски музей Гринуич

Балаклавският залив. Предполагаемото място на гибелта на „Черния принц"

Увеличаване Затвори

Румен Неделчев

Продължение от миналия брой

Били намерени множество отломки от дървени корабни мачти, реи, шпангуоти, бимси. Мислели, че да се намери „Принц" сред отломките на дървените съдове няма да е трудно, защото „Принц" бил единственият железен кораб. Минават пролетта, лятото и есента на 1924 г., но корабът все така не е намерен. Водолазният специалист Ф. Шпакович предлага водолазните работи да се пренесат по-близо до брега. Никой тогава не знаел, че един от очевидците на трагедията запечатва гибелта на кораба на картина. На нея „Черния принц" е изобразен, разбиващ се в скалите отдясно от входа на Балаклавския залив.

Утрото на 17 октомври - един от учениците на първия съветски водолазен доктор Константин Павловски намира на морското дъно, недалеч от брега, стърчащ от грунта железен сандък със странна форма. Той опитва да прокара под него желязно въже, но не успява. Заинтересован от находката, Павловски извиква опитните водолази от ЭПРОН и те успяват да измъкнат железен парен котел с кубична форма и чугунени вратички. Необичайната находка предизвиква щателно обследване на района. Под обломките от скалите водолазите намират останки от голям железен кораб, наполовина заринат в пясъка. Недалеч от мястото на намиране на стария котел водолазите откриват добре съхранила се мачта от тиково дърво с надпис „...ck Prince". Веднага е изказано предположение, че принадлежи на кораба призрак. От тази мачта са изработени шахматна масичка и фигури.

Масичката подаряват на В. Меджински - ръководител на ОГПУ, а фигурите дълго съхранява Ф. Шпакович - водолазен специалист и почетен гражданин на Балаклава. Преди смъртта си той ги подарява на моряка от Черноморския флот В. Максименко, който ги предава в музея на отбраната и освобождението на Севастопол. За два месеца водолазите вдигат от дъното десетки късове желязо с различна форма и големина, част от обшивката на борд с три илюминатора, ръчна граната, няколко невзривени бомби, медни обръчи от бъчви, желязна мивка, части от парна машина, оловни куршуми. И отново ни намек за злато.

Преди Нова година в района на Балаклава започват жестоки бури и налагат работата да се прекрати. До това време разходите за търсене на „неуловимия кораб" възлизат на 100,000 рубли. Мненията на специалистите струва ли си да се продължава работата се разделят. ЭПРОН не могат да намерят достоверни документи, потвърждаващи наличието на злато на „Принц". Отправят запитване до съветското представителство в Лондон, но Британското адмиралтейство, обосновавайки се с давността на събитията, а също и на закони, ограничаващи достъпа на чужденци до архивите, не съобщава нищо конкретно. Тогава ЭПРОН официално признава провеждането на по-нататъшно търсене за нецелесъобразно и решава да прекрати всички работи на мястото на гибелта на „Принц". Именно в това време съветското правителство получава предложение от японската водолазна фирма „Шинкай когиошио" да намери и да извади златото от „Принц". В тези години тази фирма се считала за една от най-известните и успешни. Престижът на компанията се поддържал и от това, че сравнително неотдавна японците успяват да извадят от английски кораб, потънал в Средиземно море на 40 м, съкровище на стойност два милиона рубли. Тази спасителна операция по думите на специалистите действително показала висок клас на дълбоководни работи. „Шинкай когиошио" предложил на ЭПРОН 110,000 рубли за предварителни работи по търсене и обследване, а също поемала всички по-нататъшни разходи. На 2 юли 1927 г. между господин Катаока и представител на Съвета на народните комисари е подписан договор, според който намереното злато ще се дели между ЭПРОН и фирмата 60:40 процента. Ако общата сума надвиши един милион, процентът ще е 57.5:42.5. Условията на договора включвали разпределението на вдигнатите ценности да се извършва на всеки две недели, а тези предмети, които по своята природа не могат да бъдат разделени, да се продават изгодно и получените суми да се разделят между страните. Освен това японците се задължават да запознаят съветските водолази със своята дълбоководна техника, както и след приключването на работа да предадат на ЭПРОН по един екземпляр от своето техническо оборудване.

На 15 юли 1927 г. японската фирма енергично пристъпва към работа. На ден водолазите вдигали на повърхността не по-малко от 25 каменни блока с тежина 500 пуда (8 тона). По-големите късове скала от хиляда и повече пуда с парови лебедки се изнасяли настрана. На мястото на гибелта на „Принц" без прекъсване работели 7 водолази и 6 гмуркачи. Техниката на работа на японците предизвиквала заслуженото възхищение на водолазите на ЭПРОН. Светът живо се интересувал от хода на спасителните работи. Репортери и работници в киното всекидневно пристигали в Балаклава с надеждата да узнаят нещо сензационно. Заедно с парчетата скали японците вдигнали части от прибори, бордовата обшивка и палубата на парахода. С голям труд вдигнали част от борд с размери 3х5 сажена с един илюминатор. И действително, на 1 септември водолазът Ямамото под един от вдигнатите камъни намира златна монета - английски суверен, сечен през 1821 г. На 12 септември същият водолаз намира още една такава златна монета.

След това за два месеца всекидневен изнурителен труд водолазите намират всичко седем златни монети - английски, френска и две турски, четири от които предават на руснаците, а три вземат със себе си. Отчаян от неуспеха, директорът на „Шинкай" изпраща писмо до ЭПРОН на 28 октомври 1926 г. с молба за прекратяване търсенето на златото. В писмото той пише: „Принц" е потънал на същото място, където ние правихме обследване. От главната част на корпуса с тегло приблизително 1,000 тона ние намерихме всичко 20. Изглежда голяма част от корпуса е изнесена от някого. Разрушенията по корпуса видимо имат изкуствен характер. Аз дойдох до заключението, че главната част на корпуса, златните монети и другите ценности са били взети от англичаните скоро след корабокрушението..."

Ръководството на ЭПРОН дава разрешение и на 15 ноември 1926 г. всички работи по „Принц" са били прекратени. Честно изпълнявайки договора, японците предават на руснаците освен намерените предмети на дъното и екземпляр от тяхното водолазно оборудване, включващ планшет, рефульор, сито, уникална водолазна маска и четири от намерените златни монети. Разходите за „Шинкай когиошио" възлизат на 300,000

рубли.

По-късно става известно, че в Крим по това време е имало още един железен кораб. Английският историк Вудз в своята книга „Последната кампания" (Лондон, 1860) пише, че в Крим е бил и еднотипният кораб „Язон", също потънал при щорма. Руският писател Михаил Зощенко намира в отчет на английския парламент за 1855 г. донесение от интенданта на британската армия в Истанбул Джон Уилям Смит: „Аз установих, че сумата от 60,000 суверена за комисариата пристигна с този съд. Нямайки специални заповеди за разпореждане с тези пари, аз поех отговорността и ги разтоварих в неделя сутринта и по такъв начин ги спасих."

Ето защо като една от най-достоверните версии се счита тази, която твърди, че бъчвите със злато са претоварени в истанбулското пристанище на друг кораб, а след това „Принц" отива в Балаклава. Но в такъв случай платени ли са заплатите на войските в Крим или не, както се твърди? В епопеята с „Принц" значителни суми губят много страни, но не и Англия. Франция губи половин милион за търсене на съкровището, Италия - двеста хиляди, Япония - триста хиляди златни рубли, а в това време Англия даже и един път не прави опит да получи разрешение за извличане на златото на потъналия кораб. Преди края на Кримската война англичаните стоят още осем месеца в района на Крим. И още един факт се набива на очи: почти всички известни документи, отнасящи се за периода на Кримската война, не споменават, че на борда на „Принц", когато пристига в Балаклавския рейд, е имало злато. За бъчвите със златните монети говорят източници от по-късно време, когато мълвата прави от „Принц" „Черния принц".

Края очаквайте в следващия брой

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X