Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

29.03.2017 г.

Тайната на кораба „Принц“ II

Украински морски археолози намериха останки от легендарния кораб "Принц"

Фрагмент от съд на кораба „Принц" от експозицията на Народния музей за историята на Балаклава

„Принц” се бори с щорма в Балаклавската бухта

Увеличаване Затвори

През 2009 година извадиха от дъното на Севастополския залив част от четирилопатен чугунен гребен винт, за който се предполага, че е от кораба „Черния Принц“

Увеличаване Затвори

Румен Неделчев

Продължение от миналия брой

Сравнително неотдавна, на 15 март 2010 г. украински морски археолози под ръководството на Сергей Воронов със съдействието на Академията на науките на Украйна намериха останки от легендарния кораб "Принц". От дъното на морето бяха извадени фрагменти от предмети от капитанския сервиз, където е намерена емблемата на компанията, на която принадлежи корабът. Също така бяха намерени оръдейни гюллета и медицинско оборудване.

Ние, българите, също имаме принос в легендата за „Черния Принц". През 1996 г. в „Морски вестник" ст.н.с. д-р инж. Траян Траянов публикува хипотезата си, че е възможно разбитият от бурята „Принц" да е отнесен от вятъра и течението полупотопен и да е потънал в българските териториални води, тъй като течението в Черно море е обратно на часовниковата стрелка. В българската преса се появява интересна сонарна снимка на потънал кораб, контурите на който според специалистите напомняли на „Черния Принц". Корабът е лежал на голяма дълбочина и проучването му към момента не е било възможно. През последните години български водолази проучиха въпросния кораб и установиха, че е натоварен с дървени трупи, а не със злато за съжаление. Но идеята за възможното потъване на "Принц" в български води все още си има поддържници и застъпници сред българските специалисти.

Гибелта на „Принц" дава съществен тласък в развитието на редица области в морското дело. Бурята от 14 ноември 1854 г. нанесла огромни поражения на съюзниците, но ги накарала да осмислят факта, че катастрофата е можело да бъде предотвратена. Френският император Наполеон III поискал от астронома Левере да организира ефикасна служба за прогнозиране на времето. Само три месеца след трагедията в Балаклава била създадена първата прогнозна карта като днешните синоптични, а през 1856 г. във Франция вече работели 13 метеорологични станции. Стремежът за изваждане на златото подтиква към усъвършенстване на подводната техника и водолазна медицина. Разкриват се водолазни училища и се осъществяват дейности с цел намиране и подем на исторически реликви, потънали кораби, укрепване на бреговете за съхраняване на паметниците от древността. По време на Втората световна война водолазите участват в разминирането на пристанища, подем на потънали кораби, оказване на помощ и спасяване в хиляди аварийни ситуации.

Точка в тази история ще бъде поставена тогава, когато бъдат разсекретени британските архиви от XIX век и стане ясно къде е златото на „Черния Принц". Но дори и това да стане, във водата ще останат много други съкровища, които чакат да бъдат открити и извадени.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X