Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

02.08.2017 г.

Тенисистът Божидар Пампулов: За да си на върха, се иска здрава психика

С моите 180 см бях в топ нивото, но сега, за да си добър тенисист, вече трябва да си висок 186, дори 200 сантиметра

Даниела Арнаудова

Божидар Пампулов е добре познато име в света на тениса. Заедно с брат си Матей постигат редица успехи, особено в състезанията на двойки, след което правят успешна кариера и като треньори в Австрия. Роден е на 29 април 1949 г. в Пловдив. Дългогодишен състезател за „Купа Дейвис". През 1975 г. Матей и Божидар Пампулови печелят сребро на двойки от Европейското първенство във Виена, което е първият медал за България от голямо официално състезание по тенис.

Г-н Пампулов, как живеете в момента, с какво се занимавате?

- Опитвам се да се радвам на всеки ден, за което съм благодарен на Господ. Наскоро завърших книгата „Божидар Пампулов - тенисът, моят живот". С нея искам да помогна на младите тенисисти, поели пътя към върха, на родителите с полезни съвети, както и на младите треньори. Радват ме успехите на българските тенисисти, както и на пръснатите по целия свят талантливи и кадърни българи.

Как започна всичко, защо избрахте точно тениса?

- Човек опитва най-различни неща, но избира едно. Вероятно с всеки е така - някои избират футболната топка, други - цигулката, а мен ме привлече тенис ракетата. Интересно е да влезеш в един нов свят, но първите месеци са доста тежки. Защото тенисът всъщност е един от най-трудните спортове. Топката беше непослушна и често трябваше да прескачам оградата, за да я търся. Едва след няколко месеца младият ни треньор Здравко Рангелов (по това време ученик в 10  клас) ни изпрати - мен и Матей - от другата страна на мрежата. Тогава разбрах колко голям е кортът и ми стана ясно - ще има здраво тичане. Но аз бях подготвен за него. Тогава живеехме в центъра на Пловдив, на улица „Лавеле", така че всеки ден с брат ми Матей ходехме пеша - извървявахме 4.5 километра до тренировката и обратно.

Какво си спомняте от онези години в Пловдив?

- Бяха много силни години за спорта. Три футболни отбора бяха в „А" група. „Спартак" стана шампион на България с легендата Тодор Диев. Христо Бонев от „Локомотив" беше титуляр в националния отбор. В „Ботев" играеха Георги Аспарухов, Дерменджиев, Попов, Харалампиев. Стадионите се пълнеха до последното място. Много силни бяха и боксьорите Петър Стойчев и Кирил Пандов (сестра му и брат му - Ница и Пандо, бяха национални състезатели по баскетбол). Лиляна Стефанова беше много добра лекоатлетка. Ние всички, събрани от различни спортове, живеехме като голямо семейство, носещо борческия дух на Пловдив.

Вероятно малко хора знаят, че сте левичар. Как се справяхте с този „дефект"?

- Да, аз съм левичар, но това ми създаваше неудобство по-скоро в бита, не на корта. По онова време беше забранено да се пише с лявата ръка. Спомням си как майка ми сядаше до мен, хващаше ми дясната ръка и мъките започваха. Що ченгелчета и букви съм изписал, само аз си знам. А Матей играеше на улицата и се радваше на живота... Толкова глупави неща ставаха в онези години. Какво им пречеше, че ще пиша с лявата ръка, за Бога? Бил Клинтън и Барак Обама, двама бивши президенти на САЩ, също са левичари.

С брат ви Матей Пампулов сте невероятен тандем. Къде е разковничето за вашия успех на корта?

- Всички ни наричаха „близнаците" и в нашата двойка цареше пълна хармония. Матей имаше много добър форхенд ретур. И понеже играе с дясната ръка, стоеше вдясно на корта. Рефлексът му беше по-добър от моя, затова, като волираше, се доближаваше максимално до мрежата. Като левичар от лявата страна бях аз. Ретурът ми от бекхенд беше подсечен, къс и нисък. Топката падаше под мрежата, а Матей тръгваше да пресича и с това объркваше противниците. Аз пък усилвах натиска с мощни волета от бекхенд, които летяха неспасяемо. Ще добавя и моя сервис, който често ни носеше победите. С първия, особено от лявата страна, където са „биг пойнт", изхвърлях противника извън корта, с което се отваряше огромно празно поле. Ако се наложеше втори сервис, буквално „изчетквах" топката в горната страна, като в същия момент я усуквах. При този т.нар. кик сервис топката летеше с много неприятна траектория и след бързия си отскок разбиваше тайминга на съперниците.

Вие сте първият български тенисист, който проби в турнир на АТР, стигнахте до четвъртфиналите в София през 1981 г. Има ли разлика между европейската и американската школа при подготовката на тенисистите?

- В Европа бъдещите шампиони обикновено израстват в клубовете, където са започнали като деца. Докато в САЩ това става на по-късен етап - в университетите, най-вече в калифорнийските, където климатът позволява да се тренира през цялата зима на открито. Например от Стандфордския университет, разположен в Силициевата долина (известна с централите на големите технологични компании Google, Apple, Facebook), излизат повечето американски звезди. Всеки би завидял на спортните бази, на които се подготвят не само тенисистите. Оттам излизат бъдещи олимпийски и световни шампиони по плуване, лека атлетика, баскетбол. Нашият Григор Димитров често тренира в базата на UCLA, известния университет на Лос Анджелис, където се играе и турнир от ATP.

Различни ли са днешните тенисисти? Как играят, какви техники използват?

- Ще ви разкажа един интересен случай - преди финала на балканиадата в Атина на капитанския стол седна Любен Генов. Предстоеше решителният мач на двойки в три от пет сета. Поведохме уверено с два на нула. На смяната Любен се обърна към Матей и каза: „Копеле (така говореха софиянци), знаеш ли, че досега не си сбъркал нито един ретур?!"... Днес това няма как да стане. Сервисите станаха много мощни, топката лети с 200 км в час, понякога и повече. Така че възможността да направиш хубав ретур е минимална. Затова играчите използват нова техника - държат много здраво ракетата, влизат в корта и с късо движение се опитват да избутат топката отпред. Ако успеят, ретурът се получава. На втория сервис става обратното на това, което навремето ние правехме. Вместо да влизат в корта, сега те се изтеглят дълбоко назад и си оставят достатъчно място, за да стоварят цялата си сила върху отскочилата топка. Динамиката на тениса принуди играчите да помпат яко мускули във фитнеса, сякаш е спорт за гладиатори.

И още нещо - с моите 180 см, което по наше време беше добре, днес не бих имал шанс. Средната височина днес е 186 см (колкото е Федерер), но вече тенденцията върви към два метра. Същото забелязвам и при жените. Мощният тенис изисква изключителен атлетизъм, какъвто в днешно време притежават водещите тенисисти.

Какво мислите за младите сили - Григор Димитров, Цвети Пиронкова?Има ли шанс български тенисист скоро да стане номер едно в света?

- Григор Димитров и Цветана Пиронкова представляват България в целия свят, и то от най-добрата страна. Ето защо за мен те са нещо повече от спортисти. Те са безплатна реклама за страната ни и заслужават най-високото отличие. Същото се отнася и за сестрите Малееви. Много ми се иска един българин или българка да стане номер едно в света. Много е трудно. На върха успяват тези, които през цялата година са на топ ниво. А за това се изискват много здрава психика и добре тренирано тяло, което да издържи на тежкото изпитание. Ние сме свидетели как в последните години това сториха Новак Джокович и след него Анди Мъри.

Какво ви натъжава в живота? Оптимист ли сте, когато наблюдавате какво се случва в България?

- Промените започнаха още в далечната 1989 г. и днес България е най-бедната страна в Европа. Мъчно ми е да гледам как хората мизерстват. Особено пенсионерите. Преди няколко дни прочетох в пресата как актьорът Васил Михайлов, който така много ценя и помня от ролите му в Капитан Петко войвода и от разказа на Николай Хайтов „Хайдушка песен", едва свързва двата края. И питам: Политиците не се ли срамуват? Дотам ли я докараха?

Оптимист съм, защото зная, че след лошото време идва хубаво, че след нощта (в която се намира България) идва ден. И ми се иска нощта да бъде кратка!

Кажете ни ваше мото или цитат, близък до вашата философия за живота?

- Преди няколко дни Федерер даде едно интервю. В него той каза нещо, което ме впечатли. Попитаха го коя е причината за неговия успех, спечелвайки „Уимбълдън". Той отговори: „Причината е, че вярвах в себе си!" Иска ми се и хората да са като него.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X