Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

11.08.2016 г.

Терорът на оръжията

Националната оръжейна асоциация е най-големият лобист в САЩ

Централата на Националната оръжейна асоциация във Фейрфакс, Вирджиния

Фърмин Дебрабандър пише в книгата си, че правото да носиш оръжие е крайъгълен камък по пътя към свободата, но в действителност оръжията ни правят по-малко свободни

Увеличаване Затвори

Дори убийството на 50 души в гей клуба в Орландо не стресна защитниците на правото да се носи оръжие

Увеличаване Затвори

Продължение от миналия брой

Дейвид Коул
„Ню Йорк ривю ъф букс"

Съществуването в правния мир на тези закони не означава, че те са в съответствие с конституцията, особено като се има предвид, че до 2008 г. Върховният съд не е признавал индивидуалното право за носене на оръжие (виж делото „Колумбия срещу Хелър"). И все пак дългата традиция в законодателното уреждане на употребата на оръжие е свидетелство, че ние в никакъв случай не можем да говорим за чужда или нова концепция в американската история. Върховният съд призна това в знаковото дело срещу Хелър, подчертавайки в решението си, че правото да се носи оръжие не е абсолютно. Шпицер посочва, че срещу Втората поправка са били подадени над 700 възражения, като те са се отнасяли както до законите, забраняващи притежаването на оръжие от непълнолетни, така и до носенето на пушки в университетските кампуси и притежаването на картечници домашно производство. И така, въпреки че Върховният съд е готов да признае индивидуалното право на всеки да носи оръжие, като същевременно смекчи забраните за притежаване на оръжие за лични цели, той не демонстрира почти никаква готовност да постави под въпрос повечето съществуващи закони, регламентиращи употребата на оръжие.

 

Но най-големият защитник на правото да притежаваш оръжие не е нито Върховният съд, нито неговият тълкувателен текст върху Втората поправка, а Националната оръжейна асоциация. Тя успя да блокира приемането на законодателни промени, например тази, предвиждаща проверка върху миналия опит на потенциалния купувач. В същото време НОА успешно прокара закони, които разширяват определението за самозащита и имунизират производителите на оръжие от отговорност за наранявания, причинени от неправомерно използване на оръжията.

Шпицер разкрива малка част от своите съвети, които биха помогнали да се промени описаната по-горе политическа реалност. Той защитава забраната на „оръжия за нападение", въпреки че, както отбелязах по-горе, тя е до голяма степен символична. Освен това той хвали Ню Йорк, че е въвел едни от най-тежките закони върху контрола продажбата на оръжия, като едновременно с това признава, че докато другите щати не последват примера му, пушките ще продължат да заливат улиците. Такива аргументи остават до голяма степен в кръговете на академичната общност и не са адекватен отговор на НОА и на нейната огромна политическа власт, черпена от милионите й предани членове и симпатизанти.

В книгата „Правят ли ни оръжията свободни?" Фърмин Дебрабандър отбелязва, че правото да носиш оръжие е крайъгълен камък по пътя към свободата. В действителност обаче, твърди Дебрабандър, оръжията ни правят по-малко свободни. Те превръщат собствениците си и останалите хора покрай тях в страхливци, които са несигурни и неспособни да се включат в обществените дебати или в колективните действия за общото благо. „Оръжията не ни освобождават от страха. Те са симптом, че страхът владее обществото. И тъй като заплахата с пистолет потиска всякаква възможност за водене на диалог, въоръженото общество е не само по-малко свободно, но то е и директна „заплаха за демокрацията".

Това са смели твърдения и ако Дебрабандър можеше да ги докаже, те щяха да подкопаят културата на използване на оръжията в САЩ. Но неговите аргументи са неубедителни.

Ако правото да притежаваш оръжие предполага да можеш да прилагаш закона, като без причина атакуваш своите съграждани, то тук би настъпил разрив с обществения договор, чрез който ние отстъпваме на държавата законното използване на сила, като в замяна на това получаваме нейната защита.

Но човек може спокойно да вярва и в правото да притежава оръжие, и в правителството, работещо като добре организирана система. В конституциите на почти всичките петдесет щата е записано, че човек има право да носи оръжие, също както и добре смазаната правителствена машина може да продължи да си функционира.

Освен това Дебрабандър твърди, че занимавайки се единствено с револверите и пушките, защитниците на правото да притежаваш оръжие пропускат по-големи заплахи за гражданските свободи, като например видеонаблюдението. Но реално няма причина човек да не е загрижен и за двете - и за оръжието си, и за неприкосновеността на личния си живот. Действително през 2015 г. НОА подкрепи Американския съюз за граждански свободи в неговия спор с американската Агенция за национална сигурност заради програмата, събираща метаданни от домашните телефони на гражданите.

И все пак несъвместими ли са оръжията с демокрацията? Дебрабандър твърди, че „те потискат свободното слово" и следователно са „в противоречие с идеята за политически дискусии". „Оръжието, пише той - из основи разбива свързаността на своя носител с неговата общност." По думите му „движението, защитаващо правото да носиш оръжие, насъсква отделния индивид срещу обществото". Колективите изглеждат съмнителни, групите - слаби, а техните членове се смятат за овчедушни, покорни, податливи на внушение и в крайна сметка - сервилни. Колективите провокират колективно поведение, което е страшно осъдително според смелите, самоуверени, безстрашни и морални привърженици на движението, защитаващо интересите на собствениците на оръжие.

И независимо че тези твърдения задължително вървят с позовавания на Джон Лок, Макиавели, Хана Аренд и Мишел Фуко, те много рядко съответстват на политическата реалност. НОА може и горещо да защитава индивидуалните права, но нейното влияние произтича именно от колективното демократично действие. И далеч без да застрашава демокрацията, асоциацията умело прилага техниките на мажоритарната политика. НОА е постигнала своите победи, без да заплашва с бунтове, а чрез класическите методи на демокрацията: дебати, диалог, лобиране и агитации. И тя черпи силата си не от оръжията, притежавани от нейните членове, а от гласовете, които я подкрепят.

Застъпниците за идеята за по-голям контрол върху ползването на оръжията няма да постигнат успех, докато не признаят, че силата на НОА се крие в привлекателността на нейните идеи, в политическата й ангажираност и находчивост, както и в емоционалната й свързаност с членовете.

А фактът, че оръжейната индустрия е допринесла за изграждането на съвременната американска култура на ползване на оръжие, по никакъв начин не намалява влиянието й. Очевидно е, че американците искат да носят оръжие по най-различни причини, но на първо място те поставят правото си на самозащита. И Върховният съд легитимира това тяхно желание.

От друга страна, традициите в законодателното уреждане на въпросите, свързани с оръжието в САЩ, предполагат, че Върховният съд няма да се заеме да тълкува Втората поправка, така че да обезсили текстовете й, регламентиращи притежаването на оръжие. Той просто ще остави решаването на проблема в ръцете на участниците в политическия процес, в който НОА винаги заема печеливши позиции.

Ако историята се приеме за верен съветник, всички инициативи след касапницата в Орландо с цел въвеждане на нови законодателни мерки, затягащи контрола върху притежаването на оръжие, ще бъдат осуетени. А грешката, която авторите и на трите книги допускат, е, че най-важният глас, произнасящ се по законите за оръжието, не е нито на Върховния съд, нито на оръжейната индустрия, нито е записан във Втората поправка. Последната дума има Националната оръжейна асоциация. И ако онези, които се обявяват за по-строг контрол върху ползването на оръжия, не намерят начин да се обединят в една също толкова ефективна форма на ангажираност като НОА, оръжията и в бъдеще да бъдат основна тема в американския политически живот. А книги като споменатите по-горе ще продължат да си звучат трагично актуално и някак отчаяно.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X