Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

10.03.2016 г.

Трябва ли да преговаряме с „Ислямска държава“?

Трябва – по начина, по който британците преговаряха с ИРА

Кюрдите са все по-успешни бойци, които громят „Ислямска държава“

Увеличаване Затвори

Русия има нужда от Башар Асад в Сирия

Увеличаване Затвори

Наследникът на Обама ще е петият поред американски президент, който ще води военна кампания със съмнителен ефект в Близкия изток

Увеличаване Затвори

Питър ван Бурен, „Ройтерс"

Време е да предоговорим едно стогодишно споразумение, което да обедини Близкия изток. Споразумението Сайкс-Пико от 1916 г. разделя по-голямата част от населените с араби територии, намирали се дотогава под властта на Османската империя. Светът, създаден от този договор, днес съществува само върху пожълтелите географски карти, а нерешените въпроси остават - като разделянето на териториите, населени със сунити, шиити и кюрди. Войната няма как да реши това; но дипломацията може и да се справи.

Турция и Русия вече участват в борбата срещу „Ислямска държава", а откоро се говори за възможността Саудитска Арабия да започне наземна операция в Сирия. Междувременно САЩ и техните съюзници, както и Иран, Ирак и „Ислямска държава" не бездействат. Единствено сериозно дипломатическо усилие с участието на всички страни в конфликта, включително „Ислямска държава", може да сложи край на кръвопролитията. Това означава да започне преразпределение на досегашните етнически, религиозни и политически граници в региона. Нова договорка в стил Сайкс-Пико, ако така предпочитате.

Споразумението от 1916 г. е наложено от великите сили към онзи момент - Великобритания и Франция, с подкрепата на Русия. Непосредствената му цел е установяване на своебразен колониален режим; в дългосрочен план то иска да постигне стабилност в региона на фона на новия баланс на силите в хода на Първата световна война. Договорката предначертава бъдещето на Близкия изток за следващите 9 десетилетия.

Друга важна задача на епохата - създаването на независим Кюрдистан, също не се осъществява. Севърският мирен договор от 1920 г. залага възможността за провеждане на референдум за независимостта на кюрдите. Тук обаче има два проблема: първо, че плановете за референдум не включват кюрдите в Ирак и Сирия; и второ - такова допитване така и не се състои заради кампанията на Мустафа Кемал Ататюрк за създаване на модерна Турция и разграничаване от Османската империя. В резултат на тази борба 20 милиона кюрди остават разпръснати между Турция, Ирак, Сирия и Иран.

От геополитическа гледна точка ситуацията в момента е следната: инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. допълнително засили напрежението между сунити, шиити и кюрди. Това даде тласък на някои от силите, стоящи зад хаоса в Сирия в разгара на Арабската пролет и ангажира сериозно Иран в конфликта в Ирак. Атаките срещу сунитското население от страна на шиитки милиции и проправителствени сили от Ирак създадоха предпоставки за появата на "Ислямска държава", която да оправдава действията си със защита на сунитите.

Борбата прерасна в по-широк конфликт. Кюрдите установяват контрол над все повече територии в Ирак, Сирия и Турция. Анкара се опитва да спре тази кампания и може би на свой ред да изземе територия, с която да подсигури границата си със Сирия. Русия отново стъпи в региона като военна сила. Саудитска Арабия може да изпрати войски. Иран също е ангажиран в конфликта. Сирийският президент Башар Асад все още контролира част от територията на страната, но в други региони "Ислямска държава" упражнява власт.САЩ обучават, подпомагат и изращат помощ на групировки, които често са в конфликт една с друга.

Всичко това причини човешко страдание, добило мащаба на геноцид, и провокира невиждан бежански поток,с който, както изглежда, никой не е сигурен как ще се справи. Усилията проблемът да бъде разрешен с въздушни удари доведоха до разрушаване на градове като Рамади, Кобане, Хомс, а скоро вероятно и Мосул. Четирима американски президенти участваха във военни кампании в Близкия изток без конкретни резултати, а по всичко изглежда, че наследникът на Обама ще е поредният - пети - държавен глава, продължил тази политика.

Единствената опция, която все още не е пробвана, са преговори за широка резолюция, която да обхваща всички проблеми, граници и актуални конфликти. Такъв документ ще трябва да бъде гарантиран с военна сила под шапката на САЩ, Русия и Иран. За тази цел на „Ислямска държава" ще трябва да бъде предоставено място на масата за преговори - по примера на англичаните, които трябваше да постъпят така с Ирландската републиканска армия през 90-те години на миналия век. По дефиниция една страна трябва да договаря мир със своите врагове. Ето защо настоящото примирие за Сирия, което изключва „Ислямска държава", има малки шансове за постигане на дълготраен напредък.

Един от изходите при нови преговори трябва да бъде създаване на Кюрдистан върху територия, част от съвременни Турция, Ирак, Сирия и може би Иран. Асад ще остане на власт, за да се удовлетвори руската страна. Влиянието на Иран върху шиите в Ирак ще се увеличи. Освен това ще трябва да бъде договорено създаването на сунитски субект, в който да бъде представена - като преобразувана политическа сила - „Ислямска държава". Това формирувание ще трябва да бъде строго наблюдавано от Багдад, който обаче няма да може пряко да се намесва.

Създаване на сунитска държава ще е първият реален начин за включване на „Ислямска държава" на географската карта. Официалното разрешаване за съществуване на групировката крие риск, въпреки че подобна е и ситуацията с дебата дали изобщо тя може да бъде унищожена с военни кампании, или просто друга организация ще заеме нейното място - както стана с „Ал кайда" в Ирак. Тези групировки трябва да се разглеждат като симптом за задълбочаващия се конфликт между сунити и шиити, а не като проблеми само по себе си.

Положителният резултат от подобни преговори би бил създаване на мярка стабилност и на рамка, чрез която тя да бъде приложена на практика. Усилията на САЩ да разпръснат пламъците в Близкия изток ще се пренасочат към гасенето на пожари.

Какво рискуваме, ако бездействието продължи: мощта на „Ислямска държава" да расте правопропорционално на хаоса в региона; взривоопасно разпадане на Ирак; руско-турски конфликт, който може да наложи намесата на НАТО; разрастване на напрежението между Иран и Саудитска Арабия до пълнокръвен военен конфликт. Искра, която ще принуди Израел да действа. Умален модел на световна война в най-размирния региона на планетата, която на свой ред ще създаде непредвидимо и неконтролируемо разместване в баланса на силите и ще остави зад себе си хиляди жертви.

Това може и да е много несъвършен отговор, но елегатно решение на проблема вече не е възможно.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X