Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

24.04.2013 г.

В главната роля: Албена Михова

Известната артистка мечтае за детенце, но не пришпорва нещата

Албена Михова за пореден път доказа големия си талант в шоуто „Като две капки вода". Актрисата майсторски се преобразява в световноизвестни личности и заслужено се радва на най-голям зрителски интерес. Макар в последните няколко седмици да бе болна, това не попречи да се нареди на първо място във временното класиране.

Въпреки натоварената програма Албена се старае да бъде и добра майка на 14-годишния си син Мартин. Тя не иска той да тръгва по нейния път, но не крие, че няма нищо против да има още едно дете. Пожелала си е момиченце. Ще вдигат ли шантава сватба с приятеля си, рок певеца Тома, и как се е спра­вяла с всички сериозни изпитания в живота си ще научите от откровеното й интервю.

В кой образ ти беше най-трудно да се превъплътиш в „Като две капки вода"?

- В този на Браян Адамс, защо­то бюстът ми попречи. Иначе като глас горе-долу го докарах. Както и поведението. Там нямаше много движенчески особености. Не е лесно да си рокаджия. Тома също ми даваше съвети, но гласът ми много пасваше, така че аз трябваше само да науча песента. Бързо се справих с нея. По-скоро визията ме притесняваше - дали ще успеят да ме докарат на мъж.

А коя роля ти беше най-лесна?

- Тони Димитрова много бързо стана, макар че тя не е толкова лесна, за­щото има специфични нотки в гласа, които е трудно да се хванат. Тя ми беше по-сложна за репетиции. Разбира се, аз не съм сигурна в нито една своя имитация. За мен е важно да си свърша актьорската работа на сцената, да не се изложа, да изпея нещата, да ги изиграя и да забавлявам хората.

Играят ли ти се и драматични роли?

- Аз играя и драматични роли, при това много добре ми се отдават. Те могат и да разсмеят, и да разплачат зрителя, което не всеки актьор умее. Тепърва чакам големите роли. Дано да ме забележат и да ме поканят.

Какво са правили за теб твои по­читатели? Подарявали ли са ти нещо?

- Имаше една женица преди две-три години, когато вървеше „Великолеп­ната шесторка". Беше ми оставила подарък - една много красива ваза, ръчно изработена. Така и не се за­познах с нея, но ми беше изпратила послание. Иначе след представление винаги има фенчета.

Наскоро изкара премиера. Винаги ли те тресе сценичната треска?

- Да, преди дни беше премиерата на „Посещение на старата дама", Анета Сотирова играе главната роля. Имам две роли - една смешна и една уж съм сериозна.

Сценичната треска не ме тресе изобщо. Май аз бях единствената, която не се притесняваше. Даже питах ди­ректорката дали е нормално това. Тя дори ме похвали, защото другите били вдървени. Kaтo знаеш какво пра­виш, излизаш и го правиш. И аз така. Излизам и се кефя. Изобщо театърът трябва да е като хоби и всичко да се прави с желание.

ЗА ГАФОВЕТЕ, СУЕВЕРИЯТА И ТАЛИСМАНИТЕ

Случвало ли ти се е да забравиш текст на сцената?

- Като получиш бяло петно на сцената, е много забавно. Имах по-голяма роля в една пиеса. Тя е криминална, викат се духове. Много смешна работа. Накрая дори ме убиват и аз съм мошеничката, със садо-мазо костюми, имах допълнителен нос. И изведнъж получих бяло петно. Чудех се какво да казвам. Имаше трима колеги на сцената и те взеха да си прехвърлят реплики, докато включа къде съм. Както и да е, замазахме положението.

Суеверна ли си?

- О, да, и винаги се прекръствам. Нося си също червена гривничка със синьо око против уроки. Тома ми я върза, бая време изкара, дори трябва да е сменям вече. Имам и камъни, които вярвам, че ми помагат в работата. Единият е тигрово око. Смята се, че като го държиш, ти върви. Просто си казваш някакви неща на камъчето и си го държиш, той ти загрява ръката. Нося го в чантата винаги. Имам и друг вълшебен камък от река Велека, една приятелка ми го даде. И като си пожелаеш нещо, то се случва. Когато имам проблем, го споделям с това камъче. При мен върши работа, при другите не знам.

Казват, че комиците са мълчаливи в живота, не забавляват като на сце­ната. Ти как си?

- Аз си пазя гласа. Иначе обичам да го­воря. Често и големи глупости. (Смее се.) И, разбира се, невинаги съм забавна вкъщи.

Какво може да те разсмее?

- Някой много як виц, черен хумор много обичам.

 МАРТИН

Синът ти Мартин иска ли да тръгне по твоя път и да стане трето поко­ление актьор?

- Не трябва да става актьор. Не искам. Това не е за него, така си скъсява човек живота наистина. Професията ми е свързана с емоциите, трябва на сцена­та да преживяваш всеки път някакви чувства. Ние, актьорите, сме пълни шизофреници. Доста изтрещели има, пълна лудница сме всичките, не сме добре. Като се съберем, вече не знаем за какво да си говорим, до такава степен вече изкукуригваме.

Ти да не би да съжаляваш, че стана актриса?

- Не, на мен това ми е сбъдната мечта. Винаги съм искала да бъда актриса, въ­преки че баща ми беше против. Аз съм много шантава. В компании винаги съм се веселяла, имитирам, от малка сама си играя филми. Имахме едни много ин­тересни тапети като свещници вкъ­щи и им се правех на учителка. Синът ми се запалва от време на време да прави разни неща, дори пееше. Сега е баскетболист и спортът му се отра­зява много добре. Виждам промяна и в личния му живот, което е много важно за един мъж. Не знам какъв ще стане. Почти всичко му върви в училище. Най-вече биологията и географията. Той е на 14, в пубертета е и се разсейва от други неща.

И как се спогаждате?

- Като ми каже: „Излез от стаята", и за­почва една война. Той не ме взема насериозно, а и аз не съм никакъв тартор вкъщи. Напротив - много се свивам, уморена съм, все имам нещо да правя или гледам филми.

С приятеля тu Тома разбират ли се?

- Да, снощи гледаха мач и аз излязох от стаята, толкова се изнервих. Споделя му повече, отколкото на мен, за момичета. Някой път се карат, ама това е нормално.

Веднага ли се харесаха?

- Тома много обича децата. Още в нача­лото му обърна внимание и Мартин беше много впечатлен. Веднага се сприятелиха. Това е най-важното за жената, няма какво да се лъжем. Една майка няма как да се раздели с детето си заради любовта.

Поддържа ли връзка с баща си?

- Да, естествено. Всичко е наред. Това са нормални неща. Той си има две деца. Марти има брат и сестра. Разби­рат се. Събират се, ходят заедно и на почивки. Така и трябва да бъде. На­времето, като не е мислил баща му, е хубаво сега да ги събира. Вече има и желание да ги гледа. Държа Марти да се вижда с неговите деца, защото са му роднини. Аз също поддържам нормални отношения с него. Той даже работи в „Като две капки вода" в мо­мента, снима с кран.

 ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ В ЖИВОТА

Кой е най-трудният момент в живота ти?

- Загубата на родителите ми беше първият шок, а вторият е, когато останах сама с бебе на пет месеца и без работа. Много бях изпаднала и четири години бях пълен аут в живота. В един момент си намерих работа. Отидох и сама почуках на вратата на Малък градски театър "Зад канала". Казах им, че е много важно за мен, защото имам дете и трябва да го гледам. След месец, на Коледа, ми поднесоха тази изненада, че ме вземат.

В периода, в който беше без ра­бота, кой ти помагаше?

- Приятелите ми. Аз имам много силни приятели, въпреки че не се виждаме често. Руслан Мъйнов ми беше голяма опора, режисьорът Христиан Ночев, братовчед ми. Както и много комшии. Имаше една група момчета във Варна, като ме видеха, че отивам да хвърлям боклука, а детето само спи горе, ми предлагаха помощ. Носила съм на ръце болния Марти като бебе, защото нямахме кола. Падала съм с него на улицата през зимата. Бяха много трудни периоди, ама се справих.

Със Слави Трифонов засичали ли сте се някъде, след като те уволни от шоуто?

- Един път го мернах, викнах му, но той се направи, че не ме познава. За какво да го виждам, той няма нужда от мен. И аз от него.

След като загуби родителите си, кой ти помогна? Била си на 15 години. 

- Имаше едни комшии, станаха ми настойници. След шест месеца се научих и започнах сама да живея в апартамента. Съучениците много ми помагаха. Бях подпалила апартамента веднъж и целият клас идваше да чисти. Микровълнова­та печка се взриви до хладилника от едно олио. Имах едно куче, бях го затворила в кухнята, и то, ми­лото, излезе цялото черно и мазно. Как е дишало в тази затворена стая се чудя. Изобщо съм голяма подпалвачка. И тук, в апартамен­та ни с Тома, правих пожари. Една седмица всеки ден по нещо запал­вах. Шкафове горяха дори. Успях да се справя сама, не се стигна да викаме пожарната. Просто съм много разсеяна и често загарям и манджите.

Работила си като певица по заве­денията, детска учителка, какво друго ти се е налагало да правиш?

- Едно лято и половина бях детска учителка. Преди това бях певица в заведения на морето, с един бра­товчеди свирехме. И сервитьорка съм била. Веднъж ме беше ядосал един руснак и му обърнах цяла табла с грах. После шефът за наказание не ми даде почти никакви пари. Тогава реших, че това не е моята профе­сия.

Как си представяш бъдещето?

- Оптимистка съм, Вярвам, че ще се оправя. Ако някой ден изкарам и шофьорските курсове, ще бъде до­бре. Представям си бъдещето едно така извънземно. Чакам да дойдат извънземните. Усещам, че ще имам какво да си кажа с тях. (Смее се.)

ТОМА

Карате ли се често?

- Постоянно. Той е Близнаци, а аз съм Овен и не отстъпвам. Но все пак ние не сме толкова лоши, колкото Близнаците. При тях ту единият, ту другият излиза. И аз все се чудя какво става, защото обича да си сменя мне­нието и уговорките. Аз пък си държа на думата, ние, Овните, сме горди.

Спомням си, че заради теб Тома спря алкохола и изкара шофьорска книжка.

- Да, аз мисля, че му повлиях добре. Не може човек само да се шляе от заве­дение в заведение, да пие и да се хвър­ля в оркестъра, без да мисли, както се вика.

А ти промени ли се?

- Станах по-търпелива, повече си затварям устата,  замислям се. По-разумен ставаш, като си с някого. И така е по-лесно. Като си сам, е по-трудно.

Преди замисляхте общ тв проект, какво стана?

- Нищо, малко го изоставихме. Още не сме го предложили, иначе имаме идеи. Той сега прави нови парчета, много хубави, клип ще снимат скоро.

Искаш ли още едно дете?

- Искам момиченце и го сънувам три вечери подред. Като видях в сънов­ника, разбрах, че това означавало тревоги. Желая, но просто човек трябва да е много спокоен, за да свърши тази работа, а за момента няма как. Божа работа.

Тома сигурно много иска.

- Да, той много иска. Господ, ако е ре­шил да сме заедно, ще стане с него. Нали знаеш, че в любовта нищо не се знае... ще видим.

Ива Димитрова, “Лав”

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X