Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

23.06.2016 г.

Веселин Костов откри планетата с две слънца

„Само колегите ми, които гледат футбол, са чували нещо за България“, твърди той

сн. Личен архив

Веселин Костов

Увеличаване Затвори

Костов е автор на статията за откритието на планетата с две слънца в списание „Астрофизикал джърнъл“

Увеличаване Затвори

Яна Йорданова

Веселин Костов е постдокторант (кандидат на науките) от НАСА. Той е завършил физика в Софийския университет, след което продължава образованието си във факултетите по физика и астрономия към Оклахомския университет и Университета „Джон Хопкинс", работи в Обсерваторията на Земята „Ламонт-Дохърти" към Колумбийския университет, след което става аспирант на НАСА и след това и кандидат на науките. Специален интерес в научните му изследвания са тъкмо екзопланентите и през 2012 г. е част от екип, който открива четиризвездната слънчева система KIC 4862625. Само преди няколко дни астрономи от НАСА и Университета „Диего" откриха най-голямата планета извън Слънчевата система в орбита около две звезди, а проектът е под негово ръководство.

Г-н Костов, вие сте в екипа, който откри планетата с две слънца Кеплер-1647b. Кажете нещо повече за нея, какво представлява и може ли да бъде обитаема?

- Благодаря за интереса към работата ми и за предоставената възможност да разкажа с какво всъщност се занимавам. Да, аз ръководя екипа, открил планетата. Планетата Kepler-1647b обикаля около двойна звезда, чиито компоненти са подобни по размер, маса и възраст на Слънцето. Тя е с размер и маса малко по-големи от тези на Юпитер и прави една обиколка около двойната звезда за три години. Не може да бъде обитавана, тъй като е газов гигант, т.е. няма твърда повърхност, на която да има живот, подобен на нашия.

Какво ще промени това откритие в науката като цяло?

- Преди 2011 година броят на потвърдените планети около двойни звезди, подобни на Слънцето, беше нула. Само за последните пет години благодарение на данните от Кеплер бяха открити 11 такива планети, 1/3 от които под мое ръководство. Предишните десет открития бяха на планети по-малки от Сатурн, обикалящи много близо до двойните им звезди майки. Кеплер-1647 е както много по-голяма, така и много по-отдалечена. Значимостта на откритието е следната: Представете си, че правите определен експеримент. Повтаряте го десет пъти и получавате много подобни резултати. Ако спрете дотук, може да достигнете до заключението, че това е стандартният резултат от експеримента. Ако обаче направите експеримента още един път и изведнъж получите различен резултат, това означава, че предното ви заключение е непълно. Именно това постигнахме с откритието на Кеплер-1647 и показахме, че предишните десет подобни планети не са единствената възможност за планетни системи около двойни звезди. Всъщност планети, подобни на Кеплер-1647, са предречени от теоретични модели и с това откритие потвърдихме теорията.

Колко време работите по проекта и какви усилия коства това на един учен?

- Този проект отне около пет години, като аз поех ръководството през последните три. Усилията са колективни, на целия екип - иначе е непосилно за един човек.

Защо решихте да се занимавате точно с живота извън Слънчевата система и кое провокира интереса ви?

- Като астроном се занимавам с физика на планетни системи извън Слънчевата система, какви са техните характеристики, какви са характеристиките на звездите им и т.н. Колегите биолози и астробиолози се занимават с живота извън Слънчевата система. Иначе интересът ми към астрономията е още от детските ми години - от книги, от разговори с хора и т.н.

Да разбирам, че да се занимавате с астрономия е било ваша мечта?

- Чета много научна фантастика, а и още от малък моят чичо ми разказваше често за физика и астрономия. Затова, може да звучи клиширано, но е детска мечта.

Как бихте определили астрономията като наука, какво е тя за вас?

- Предизвикателство, удоволствие, хоби, мечта...

Защо продължихте пътя си в САЩ - от колко години всъщност сте в Америка?

- Къде случайно, къде съзнателно се породи идеята да продължа образованието си извън България, след като завърших бакалавърската си степен в Софийския университет „Св. Климент Охридски". В САЩ съм вече 15 години.

Като българи определено можем да се гордеем с научен потенциал. За съжаление обаче много наши учени избират да се реализират навън. Как си го обяснявате?

- Наистина е така. Образованието, което получих в България, от Софийската математическа гимназия и след това в Софийския университет, използвам и до днес. Предполагам, че желанието за реализация навън е породено от стремежа да се работи по проекти, използвайки съвременна апаратура.

Мислили ли сте някога да се върнете отново в България със семейството си, виждате ли бъдеще в Родината?

- Бъдещето ми зависи от това накъде ще ме заведе кариерата. Нямам големи предпочитания към конкретно място. Ако в България имам възможност за реализация на нивото, към което се стремя, бих се върнал с удоволствие.

А интересувате ли се от случващото се в страната?

- Разбира се. Когато мога, винаги чета новини.

Какво знаят колегите ви обаче за България?

- Не много, често дори нищо. Тези, които са запознати, е, защото се интересуват предимно от футбол.

Разкажете как минава един  ваш ден - по колко часа работите?

- Обикновено един мой ден минава в обработка на данни, теоретични изчисления, програмиране, задължително четене на последните научни статии - преглед на научния печат, както и разговори с колеги кое как и кога трябва да се направи, помощ (понякога и подкана) на студенти, които ръководя. Така че, грубо казано, работя по около 8-10 часа, но мисловният процес тече непрекъснато. Занаятът ми го изисква. Може цял ден да съм се опитвал да направя нещо и да не успея, но на път за дома да ми дойде някакво „просветление". Така в момента, в който се прибера, пускам компютъра и може да откарам часове пред него. Мозъкът си работи, докато е буден, и не пита колко е часът. А и понеже колегите ми са в различни часови зони, често получавам мейли за нещо, което трябва да се свърши спешно - без значение колко часът е при мен или при тях.

Имате ли нови проекти и по какво ще работите оттук насетне?

- В момента работим по последните няколко проекта, за които ще използваме данните от Кеплер. Също така се подготвяме за новата мисия на НАСА за търсене на най-близките до Земята екзопланети. Казва се ТЕСС.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X