Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

02.02.2017 г.

Защо българското кино винаги е на загуба?

Малкият пазар отрежда и малко зрители дори на най-успешните ленти като „Мисия Лондон“

Попфолк певицата Андреа и починалият миналата година националист Павел Чернев в кадър от „Мисия Лондон“

Филмовият плакат на „Бартер“, събрал Филип Трифонов и Татяна Лолова

Увеличаване Затвори

Ованес Торосян в „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“

Увеличаване Затвори

Над един милион лева бяха похарчени за заснемането на българския филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син", а приходите от него се оказаха триста пъти по-малко. Лентата е субсидирана от Националния филмов център (НФЦ) и е сред 13-те пълнометражни игрални филма, които излязоха на големия екран през 2016 г. За реализацията му НФЦ дава 1,180,000 лв, а за четири месеца той успява да събере едва около 4 хиляди лева. Това означава, че създателите и продуцентите на драмата са загубили повече от милион.

Държавен бюджет от 13 милиона и 200 хиляди и малко над един милион лева, събрани от боксофиса - така изглежда в цифри БГ киното през отминалата година. 2016 г. вдъхна живот на много сполучливи попадения в афиша, сред които българското предложение за „Оскар" „Каръци", „11-и А", „Слава", „Жажда" и т.н. И противно на мнението на мнозина, оказва се, че българите подкрепят собственото си производство и в киносалоните. Сред най-видните примери за това е симпатичният разказ на режисьорката Михаела Комитова за учителка с афинитет към спортните танци. Токчето на Яна Маринова заби „11-и А" в програмата на БГ залите в продължение на над 6 месеца, като до средата на октомври прибра във финансовия си запас 718,848 лв. от боксофиса. Тук-там все още има и прожекции на „Съдилището" и „Дякон Левски", които изгряха на кино хоризонта още през 2015 г.

Индустрията в България обаче е по-скоро на загуба. Като пример за това може да послужи един от фестивалните отличници за 2016-а на България „Каръци". Черно-бялата лента на Ивайло Христов се реализира завидно добре в боксофиса, като събираше зрители пред големия екран най-малко седем месеца след премиерата си. Само в първия си уикенд в залите филмът събра близо 7,000 зрители и 50 хиляди лева. В средата на октомври „Каръци" натрупа общо 167,724 лв. от билети, закупени от българските киномани.

Равносметката за съжаление е отрицателна имайки предвид субсидията, която Националният филмов център заделя за филма през 2015 г. - малко над 1 млн.

„Каръци" и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" доказаха за сметка на това кинематографичните си качества на множество фестивали. Ивайло Христов и екипът му спечелиха голямата награда „Златен свети Георги" на филмовия форум в Москва. Проектът на Иглика Трифонова пък се завърна от Кан с отличие, посветено на полския режисьор Кшищоф Кьешловски.

Сред филмите, които карат българите да се гордеят през последните години, е и „Потъването на Созопол". Лентата направи официалната си премиера през април 2015 г. - няколко месеца преди да грабне отличия от кино фестивали в Ню Йорк, Милано, Прага и Брашов. Печели и награди от Българската филмова академия за 2015 в четири категории. Субсидията, отпусната на режисьора Костадин Бонев от НФЦ, е малко над милион, в БГ кината за повече от година обаче филмът събира едва 7,000 зрители, или близо 45 хиляди лв.

На загуба е и лентата „Бартер", за чието създаване според доклад, публикуван на сайта на НФЦ, са заделени 260 хиляди. От боксофиса заснетата само за 19 дни лента, събираща и на големия екран Татяна Лолова и Филип Аврамов, инкасира 7,501 лв.

Всички изброени дотук заглавия са подкрепени от филмовия център през 2015 г., когато средствата, заделени от Министерството на културата за кино, отново гравитират около 13 милиона. Тези пари следва да послужат за създаване и разпространение на игрални, анимационни и документални филми. Средно за заснемането на първите на създателите им трябват по около 1.8 милиона. Освен от Националния филмов център те получават средства за проектите си и от външни български и чуждестранни спонсори.

 Рекордьор по брой зрители в бг индустрията е „Мисия Лондон", който събира в киносалоните почти 400,000 зрители. Това е най-гледаната българска продукция от 1998 г. до сега, като се нарежда общо на четвърто място по гледаемост след култови холивудски заглавия като „Аватар", „Титаник" и „Междузвездни войни: Силата се пробужда". Статистиката показва още, че през последните години филмите имат по-добър шанс за утвърждаване в боксофиса. За 2015 и 2016 г. киносалоните в Родината са се увеличили с около 26 на брой, заради което местата за зрителите набъбват с 1,000. Чуждестранните филми се радват на по-добри печалби от разпространението си и заради навлизането на 3D и IMAX прожекциите на онези филми, които са заснети в тези два формата. А българските режисьори тепърва предстои да се възползват от технологичния напредък на индустрията.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X