Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

24.03.2016 г.

Защо Канада се отказва от златните си резерви, а Китай не?

От 1,088 тона златни резерви през 1955 г. днес страната притежава едва 77 тройунции

Виктория Тошкова

Канада, дом на някои от най-големите компании за добив на злато в света, наскоро обяви, че на практика ликвидира всички държавни притежания на скъпоценния метал и се пренасочва към това, което говорителят на правителството обяви за „лесно търгуеми" активи. Процесът е дълъг. Канада притежава 1,088 тона злато през 1955 г. До 2000 г. количеството е намаляло до 46 тона. Днес са останали само... 77 тройунции. Това поставя Канада на последно място в най-актуалните данни на Световния съвет по златото. Според класацията Канада сега е на последно място след страни като Албания, Хаити, Тринидад и Тобаго и Папуа-Нова Гвинея.

Аргументацията на Канада за разпродаването е достатъчно логична. Реалните златни кюлчета не могат да бъдат изтъргувани толкова бързо, колкото държавни облигации например. А в дългосрочен план централните банки и правителствата като цяло получават по-добра възвръщаемост, инвестирайки в безопасни активи като американски държавни ценни книжа. Истинският въпрос обаче не е защо Канада продава златото, а защо други страни толкова силно се опитват да поддържат - и акумулират, резерви от ценния метал въпреки факта, че той вече не играе никаква роля в предлагането на пари.

Причината някои страни да се придържат към златото е слабо свързана със стабилната фискална политика. Вместо това практиката отразява по-малко осезаемата и рационална тежест на миналото. Един поглед към това кои страни притежават метала и кои не представя неочакван модел. Страните, които имат значителни златни резерви в историята си, често са били глобални хегемони, империални сили или икономически двигатели - или са имали стремежа да бъдат такива.

В свое изследване от 2012 г. двама икономисти от университета в Санта Круз - Джошуа Айзенман и Кента Инуе, откриват, че „интензитетът на трупане на злато е пряко свързан с „глобалната сила", останала от миналото на стара империя". Това, казват те, е особено вярно за „страни, които са или са били доставчици на ключови валути".

САЩ остават номер едно в класацията за златни резерви, точно както остават и най-голямата икономика в света и емитентът на най-разпространената резервна валута. Но моделът се връща доста по-назад в миналото. Холандия бе империална суперсила през ХVII век, но загуби този си статут преди много време. Въпреки това тя държи десетите най-големи златни резерви в света, макар че населението ѝ е едва 17 млн. души.

Португалия - преди империя, простираща се от Бразилия до Ангола и Макао - има 382 тона злато с население от около 11 млн. души. По-известните империални сили - Германия, Италия, Франция, Русия и Обединеното кралство, са сред първите 20 от гледна точка на златните резерви.

Тенденцията не се ограничава до Европа. Япония, която се опитва да завладее голяма част от Пасифика през ХХ век и по-късно става втората най-голяма икономика в света, е на 9-о място по златни резерви. Тайван, която се превръща в икономическа суперсила през втората половина на ХХ век, е на 14-а позиция. По подобен начин европейските сили без значително минало с империални амбиции сякаш нямат особен интерес към златото. Финландия например е някъде между Аржентина и Боливия по резерви от злато. Ирландия е дори по-надолу, притисната между Латвия и Литва. Тези страни са свикнали да живеят в сенките на много по-голяма имперска сила и споделят общо минало, завладявани от по-големите си съседи.

В топ 20 обаче има и нови държави. Както посочват Айзенман и Инуе, не е случайност, че две страни са се превърнали от малки играчи до двигатели, изкупуващи злато. Китай, на 6-о място, е натрупала 1762 тона злато, а Индия, която е на 11-а позиция, е събрала 557 тона.

Златните резерви на Китай и Индия, казват учените, „са се увеличили успоредно с острия ръст на икономическата им сила". С други думи, те са последните икономики, хванали се на неизречената догма, че ако искаш да имаш тежест, трябва да притежаваш тежък метал.

Което ни връща обратно към Канада. Тя е била играчка на империи, но никога не е имала собствени имперски амбиции. А политиците ѝ никога не са усещали нуждата да заявят величието си, трупайки огромни резерви от злато. Както биха казали на други държави, които са се вкопчили в тази империална реликва: всичко е в главата ви.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X