Открийте ни и в

Любопитно

Айфеловата кула стана на 130 години

публикувано

на

Една от най-известните забележителности в света – Айфеловата кула, навърши достолепните 130 години. Високият 300 м монумент е един от най-разпознаваемите символи на Франция и на европейската цивилизация.

Построена през 1889 г., Айфеловата кула си е извоювала славата на един от най-посещаваните туристически обекти в света. Средно 7 млн. души годишно изкачват стъпалата й, за да се полюбуват на удивителната гледка на Париж, разкриваща се от върха й. А откакто е построена, през нея са минали около 300 млн. души. За сравнение, небостъргачът „Емпайър стейт билдинг” в Ню Йорк има около 3,5 млн. любопитни гости ежегодно.

По случай годишнината в Париж се провеждат различни събития. Сред най-впечатляващите е 10-минутно светлинно шоу, посветено на историята на кулата.

Металната структура, сега около 320 м., заради антените за телевизия и мобилни телефони,

първоначално била проектирана като експонат

След завършването на строежа й много от жителите на Париж я оценили като “грозна” и поискали да бъде премахната. С течение на времето тя става символ на града и своеобразен шедьовър.

Неин кръстник е инженерът Густав Айфел, който ръководел екипа от експерти, но е участвал още в строителството на мостове и изграждането на американската Статуя на Свободата.

Френските власти решават да устроят световно изложение по случай стогодишния юбилей на Френската революция (1789 г.). Парижката градска администрация моли известния инженер Густав Айфел да внесе съответно предложение. В началото Айфел е озадачен, но след като се рови известно време в своите архиви, той внася за разглеждане чертеж на 300-метрова желязна кула, на която дотогава почти не обръща внимание.

Конкурсът за архитектурните и инженерни проекти, които трябва да определят архитектурния облик на бъдещото Световно изложение, стартира през 1886 г. В надпреварата вземат участие 107 претенденти, повечето от които в една или друга степен повтарят проекта на кулата, предложен от Густав Айфел. Неговият проект става един от четирите победители. Тогава той внася окончателните изменения, като прави компромис между първоначалната чисто инженерна схема и декоративни елементи.

В края на краищата комитетът се спира на плана на Айфел, въпреки че

всъщност идеята не е негова

а на неговите сътрудници Емил Нугие и Морис Кьохлен. Да се построи такова съоръжение само за две години е възможно благодарение на особения метод на строителство. С това се обяснява и решението на комитета в полза на този проект. След като получава първа награда, Айфел се включва с ентусиазъм в реализирането му. Проектът обаче се оказва „сух“ в техническо отношение и не отговаря на нуждите и изискванията на Световното изложение за изящна и изискана архитектура. Затова са потърсени услугите на френския архитект Стефан Совестър, на когото е възложено да придаде на кулата художествен облик. Той предлага свързването на опорите с величествени арки, които да служат и като главен вход на изложбата. Неговото предложение също така включва остъклени зали и различни декоративни елементи за украса.

През януари 1887 г. Айфел, правителството и местните власти в Париж подписват договор, съгласно който на Айфел се предоставя за лично ползване и експлоатация кулата за срок от 25 години. Строителството струва 7 800 000 франка, които се изплащат само с доходите от самата изложба, а последвалата експлоатация на кулата

се оказва доста доходоносен бизнес

Айфеловата кула е построена за 2 години 2 месеца и 5 дни – рекорд за тогавашно време. Първоначално планът е бил тя да издържи едва 20 години. Айфеловата кула невинаги е била кафеникаво-ръждива. През 1889 г. е била боядисана в жълто, а от 1954 и 1961 г. е била решена в кафяво-червената гама. В края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. кулата е била като билборд – три от страните й са били брандирани с реклами на „Ситроен”.

През Първата световна война Айфеловата кула е била много полезна, тъй като от върха й военните са можели да изпращат сигнали директно към войските на фронтовата линия. През 1889 г. френският вестник „Фигаро” е имал печатница на втория етаж на кулата.

През зимата Айфеловата кула се свива. Измервания сочат, че тя губи между 4 и 8 сантиметра, когато температурите са минусови. Ако я посетите през лятото обаче, тя ще е със 17 см по-висока. Това е така заради силното слънце, от което металът се разширява.

За дългогодишната си история “Желязната дама”, както я наричат парижани, е станала домакин и на няколко важни събития. От кулата се извършват едни от първите телеграфски, радио- и телевизионни излъчвания. През 1908 г. от нея е изпратено и първото радиосъобщение на далечно разстояние.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено