Решението на депутатите да увеличат размера на парите за майчинство от 1 октомври от 380 лв. на 650 лв. е по-скоро популистки ход и в никакъв случай не стимулира родителите да отглеждат повече деца, смятат експертите. Нещо повече – с това решение се получава парадокс – в по-бедните региони жените ще получават повече за майчинство, отколкото за работа, казва Зорница Славова:

„Ако сравняваме със средните нетни заплати на жените, които са по-ниски от средната, в 10 области майчинството става по-високо от средната заплата, която получават жените нетно, а в 28-те области са над 90%. Това важи за много области като Видин, Благоевград, за тези, в които заплатите не са толкова високи, реално майчинството става по-високо, отколкото заплатата, която жените получават“.

Икономистите смятат още, че увеличените пари за майчинство не решават реалните проблеми на семействата, които не са по време на периода на отглеждането на детето вкъщи, а след това.

Средно 47 лв. на ден майчински надбавки са изплащани през 2020 г.

„Хората биха имали деца, ако се чувстват по-сигурни в целия период на отглеждането им. Не в първата или втората година. Т.е. трябва да говорим за реформи в здравеопазването, в образованието, в големите градове има проблем с местата в детските ясли. В малките пък има проблем с ниските заплати и с липсата на сигурна работа, така че е комплексен проблемът и той не минава в раздаването на калпак на пари“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил твърде богат, уважаван заради благородството си от всички. Жена му също така била добра християнка. Но нямала деца дълго време. Пафнутий правел много благодеяния на бедните, изобщо на нуждаещете се.

Най-после му се родила дъщеря, която нарекли Ефросиния. Родителите й дали хубаво образование. На 12 години, след като се лишила от майка, дъщерята станала предмет на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотрасла още, тя пленявала младежите.

Любвеобилният баща, като направил избор между момците, обещал да я даде на един младеж, който се отличавал както с образованието, така и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния, възпитана от ранни години в благочестие, искрено копнеела да живее само за Господа. И правела всичко, за да се изпълни това нейно желание.

Един от братята в манастира, на който Пафнутий редовно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да покани благодетеля да дойде на храмовия празник в светата обител. Той обаче не заварил Пафнутий в дома му. Видял се с дъщеря му. Ефросиния го разпитала подробно за манастирския живот. Открила му, че много желае да се посвети в служба на Бога. С тъга му казала и това, че баща й, който много я обичал, вече я обещал на един момък. При това положение нямало да се съгласи да я пусне в манастир.

На празника старецът йеромонах дошъл при нея. Говорил й дълго за значението на християнското самоотречение. Остригал косата й и я облякъл в монашески дрехи. Оставало само да отиде в някой манастир. Но в кой? В девически манастир баща й би могъл да я намери. Облечена в дрехи на монах, Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се представила като евнух Смарагд.

Като застанала пред игумена Теодосий, Ефросиния казала, че е евнух, който е служил при царския двор, но притеснен и отегчен от светската суета, дошъл в манастира да спасява душата си. Теодосий поверил младия монах Смарагд на опитния духовник Агапит, който да го ръководи в духовния живот.

Красотата на Смарагд, истинска женска красота, станала предмет на смущение за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Това си смущение те изразили и пред игумена. Това станало причина Теодосий да повика при себе си Смарагд. Предложил му да живее в самотна килия. Ефросиния приела съвета с радост. В тая килия, която приличала на затвор, тя живяла подвижнически, в пост и молитва, до края на земните си дни.

През това време бащата идвал много пъти в манастира, разкривал скръбта си по изгубената своя дъщеря и искал настойчиво от братята да се молят за откриване на следите й. Веднъж той изливал пред игумена скръбта си особено силно. Теодосий го запитал дали не иска да побеседва с един благочестив брат, който в миналото бил служител в императорския двор. Пафнутий приел веднага това предложение.

По това време Ефросиния била постигнала вече голям духовен напредък. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при затворника Смарагд. Като видяла баща си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. От бдения и сълзи красотата й била повяхнала. Лицето й било покрито с монашеско було. Дълго беседвала тя с баща си. Говорила му за вечността и небесната слава, за смирението и чистотата, за любовта и милосърдието – високи добродетели, които приближават до Бога.

Говорила му също, че любовта към децата не трябва да стои по-високо от любовта към Бога, че временните скърби, ако се понасят търпеливо, усъвършенстват душата за Небето. Уверявала го, че подир толкова молитви и при Божията благост дъщерята му непременно ще бъде намерена, ако е на добър път и че каквото и да се случи – Господ ще го утеши в свое време.

Беседата на дъщерята оживила дълбоко натъжената душа на бащата. След като се разделил с нея, Пафнутий пак се явил пред игумена и му казал:

– Аз получих толкова много полза от тоя брат, като че намерих дъщеря си!

За света Ефросиния – тая чиста девица – не е било леко да живее сред общество от мъже. Особено тежко е било за нея свиждането й с нейния нежен баща. Тя гледала душевните му страдания и страдала не по-малко от него. Св. Ефросиния се борела с природата си. Тъй прекарала 38 години в манастира, в самотната си килия – затвор близо до манастира.

Дните на земния й живот свършвали. Тя легнала тежко болна. В това време баща й пак дошъл в манастира. Узнал за тежката болест на Смарагд. С дълбока скръб говорел, че смъртта на Смарагд ще бъде за него втора загуба след загубата на дъщеря му. Твърдял, че само нему дължи оная покорност, с която понасял загубата на дъщеря си. Пафнутий изпросил от игумена разрешение за свиждане със затворника за последен път. Преподобна Ефросиния, която вече чакала последния час на земния си живот, помолила баща си да остане три дни в манастира. Обещала да му открие нещо неочаквано. Бащата предполагал, че затворникът е имал видения за дъщеря му. И останал да чака.

След три дни пак дошъл при отиващия си от тоя свят Смарагд. Тогава светата девица му открила, че той се намира в килията на дъщеря си. Сломена до крайност от болестта, тя му заявила, че оставила годеника си и него заради Господа. Тя помолила баща си да не позволява на никого да се допира до нея. Поискала от него сам да измие тялото на грешната си дъщеря. Накрай го помолила да подари на манастира имуществото, което могло да й принадлежи.

След това блажено починала в прегръдката на баща си. Това станало около 445 година. Открилата се тайна за тъй дълго търсената дъщеря произвела на бащата потресаващо действие. Смъртта й окончателно го сломила. Със силен вик той паднал безчувствен на пода.

По това време Агапит бил някъде вън от килията. Като чул вика, той се втурнал в килията и свестил бащата. Веднага след това съобщил на игумена за станалото. Скоро се събрали около тялото на преподобна Ефросиния всички братя. Тайната станала известна на цялото манастирско братство. Всички въздали хвала на Бога, че дал сила за победа в една толкова трудна борба.

Пафнутий подарил значителна част от имението си на манастира. Останалата част раздал на бедни хора. Решил да прекара остатъка от живота си в килията на дъщеря си. Тук живял 10 години. Умрял на същата оная рогозка, на която починала дъщеря му. Погребали го с чест до гроба на неговата дъщеря.

Братята установили всяка година да честват паметта на благочестивия баща и на неговата скъпа дъщеря, преподобна Ефросиния.

Дивната Божия благодат се проявила чрез мощите на света Ефросиния още в деня на смъртта й. Само няколко часа след смъртта й един от манастирските братя, сляп с едното око, се помолил горещо на преподобната и изведнъж прогледнал.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

„Уволних проф. Балтов за неспазване на етичните норми и трудовия кодекс“, заяви проф. Иван Поромански в ефира на bTV.

По думите на новия директор на „Пирогов“ на Асен Балтов е извършена подробна проверка на трудовото досие, в което са открити множество нарушения.

„Когато постъпих като директор на „Пирогов“ ми беше поднесена докладна от проф. Енчев, завеждащ клиниките по ортопедия и травматология и приятел на Асен Балтов, в която той предлагаше Балтов да стане началник на операционния блок“, коментира Поромански.

Проф. Балтов дължи и неустойка на Пирогов

Балтов отдолу е разписал съгласен – той е назначил сам себе си“, уточни Поромански.

Това, което Балтов изнесе в медиите като заповед за уволнение, е заповедта да му се изплатят дните отпуск. Истинската заповед за уволнение е три страници и половина. Уволнението е направено по законовия ред“, категоричен е Поромански.

„Редно е Балтов да покаже останалата част от заповедта – тази, с която е бил уволнен“, смята Поромански.

Новият директор на „Пирогов“ каза още, че Балтов отказал да се разпише под заповедта и очаква да я оспорва в съда. „Нямах никакво съмнение, че трябва да го уволня. Беше ми много неприятно, тъй като се познаваме отдавна, но бях длъжен да го направя“, казва Поромански.

Той е категоричен, че няма политически натиск за уволнението на Балтов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК