Открийте ни и в

BG Следа

Албена и Павел: Двама сървайвъри на по 66 по пътя на предизвикателството Ел Камино (ВИДЕО)

След като изкачват Килиманджаро, българите от Солт Лейк Сити, Юта, извървяват 779 км по свещения поклоннически маршрут

публикувано

на

„Ел Камино си беше поредното ни предизвикателство – казват Албена и Павел. – Даде ни енергия и самоувереност, че можем да преминем и това препятствие. Вървиш и търсиш себе си. Не седиш на едно кафе и чакаш някой да ти каже какво да правиш с живота си…“ Албена и Павел Благеви са вдъхновяващ пример за това как човек може да промени живота си, като поеме по нова, смислена посока след приключването на професионалната си кариера. Двамата българи от Солт Лейк Сити, щата Юта, определено не искат да се примирят с инерцията на скучния, еднотипен живот на пенсионери.

След като миналата година изкачват връх Килиманджаро в Танзания (5985 м), Албена и Павел продължават с предизвикателствата. Вдъхновени и надъхани от приятелката си Владина Цекова, сценарист и пиар експерт, те поемат по най-дългия и най-тежък маршрут на пилигримския път Ел Камино – 779 км за месец.

Авантюрата ознаменува

края на едно тяхно 5-месечно лято в Родината, Франция, Испания и Гърция, изпълнено с приключения – от май до октомври.

„За Ел Камино се подготвихме добре – казва Албена. – Изкачихме за втори път връх Ботев за тренировка, а също и Мусала отново. Миналото лято го качихме без лифт, отиване и връщане 11 часа и след това с лифт за 5-6 часа. Ботев е труден връх за качване, защото се тръгва много от ниско. Не е както при Мусала и Мальовица, където тръгваш от по-високо.“

18-годишната внучка на Виолета Донева: Сатаната ме преследва!

Двамата се подготвят стриктно за Ел Камино. Раниците не трябва да са по-тежки от 10% от теглото ти – при Албена 5 кг, при Павел – 8,5 кг. Носят най-необходимото: 3 комплекта бельо, по 2 тениски, 3 чифта чорапи, джапанки и олекотен спален чувал. На всяка спирка за преспиване перат дрехите от деня, не вземат нищо излишно – за да не тежи. Вървят с щеки в ръцете, за да може, ако се подхлъзнат, да имат опора.

„Най-важното са качествените обувки, да не образуват мазоли и рани по пътя, след като всеки ден трябваше да изминем средно по 25 км“, обяснява Павел. Под обувките носят по 2 чифта чорапи – едни копринени и едни вълнени, които при триенето помежду си създават комфорт.

Двамата имат възможност да ползват платени услуги по пренасянето на багажа от един обект на Камино до друг, но не го правят. „Решихме да си изминем пътя по традиционния начин,

с раницата на гърба

без резервации, в най-базовите странноприемници. Свиква човек. То в това е и смисълът. За нас беше преживяване – не на луксозен хотел и ядене на корем, а скромно, с по-малко храна през 2 часа“, обяснява Албена.

Двамата искат всичко да е напълно автентично, затова нощуват в така наречените алберге – странноприемници, като спят в големи стаи с много легла на два етажа, заедно с други поклонници. Примиряват се някак с хъркането и шумовете на другите пилигрими. Има и частни албергета с повече удобства, както и хотели, които са по-скъпи, но там се прави резервация. „Без резервация имаш свободата да спреш където искаш и да спиш, ако искаш, ако не – да продължиш. Зависи как се чувстваш“, коментира Павел.

Почина Малката Бирма, издирван от Интерпол и пуснат на свобода

В раниците си не носят никаква храна – за да не тежат. Само шише вода от 200-300 милилитра. По пътя има много чешми, където може да се освежат и да пият вода, и щандове с храна – традиционната тортила (питка от царевично брашно), сандвичи, плодове, сладкиши. Закуската е от препечена филийка, кафе и портокалов сок. Обядват в малки заведения по пътя, вечерят в градчетата, където нощуват.

Албена и Павел: Двама сървайвъри на по 66 по пътя на предизвикателството Ел Камино

Вечеря с други пилигрими в албергето (странноприемницата).

Избират най-дългия и най-тежък маршрут – „Камино Франсез“, или френското Ел Камино. Тръгва се от френското градче Saint Jean Pied de Port, но с първия преход, който е един от най-тежките – 29 км, се преминава в Испания. Преходът е по един проход в Пиренеите.

Препоръчително е да вървят 31 дни, по 25 км дневно, без почивен ден. Няколко дни изминават по 30 км. Най-тежко е в началото – мазолите, мускулната треска. „Аз имах мускулна треска, казаха ми да пия магнезий. Викам, откъде магнезий. Навсякъде продаваха прясно изстискан портокалов сок и това беше моята витаминна доза всеки ден“, споделя Павел.

Постепенно тялото свиква с натоварването – вървиш в определено темпо, като се стремиш да си изправен и се подпираш на щеките при хлъзгав път, обясняват те. „По този маршрут не се състезаваш с никого, то си е състезание със самия себе си. Имаше един Патрик, който като говорехме, че искаме да стигнем до крайната точка на маршрута – Сантяго ди Компостела, казваше: „Да, ако тялото издържи“, спомня си Павел.

Албена и Павел: Двама сървайвъри на по 66 по пътя на предизвикателството Ел Камино

Вечеря в албергето.

Навсякъде по пътя ориентир са жълти стрелки или жълти миди на син фон. Има ги навсякъде – по улиците на градчетата, на стените, на каменни бетонни стълбове в полето. Когато вървят по тъмно, се е случвало да се губят. Тогава им помагат хора, които са инсталирали в телефоните си специални приложения за Камино, показващи пътя.

Медведев: Русия определя световния ред, връщаме си изконните територии

Най-важното за двамата са контактите с хора от цял свят и приятелствата, които създават по пътя си. „Много интересно общество се събира – казва Павел. – Имаме обща цел и заедно един друг се подкрепяме, окуражаваме и вървим напред. По пътя си разменяме поздрава „Буен Камино“. В градчетата местните хора също ни поздравяват. Позитивно е отношението и на местните към хората от Ел Камино, и на пилигримите помежду си.“

Албена и Павел: Двама сървайвъри на по 66 по пътя на предизвикателството Ел Камино

В албергета се е случвало да спят и на матраци на земята.

„Създава се вълнуваща атмосфера на приятелство и взаимопомощ – споделя Албена. – Ако някой припадне по пътя, веднага се стичат хора да помогнат. Вечер в странноприемницата, като тръгнеш по джапанки и видят, че имаш мазоли и рани, веднага ти предлагат лепенки, мехлеми. На вечеря събирахме масите и се образуваше голяма весела компания.“

При една почивка двамата споделят пред американец, че в Родината са си купили билети за концерт на звездата Лили Иванова. Американецът отваря платформата Spotify и попада на песента й „Камино“. „Беше много вълнуващо и символистично – насред Каминото да слушаме „Камино“ на Лили Иванова. Като му казахме, че тя е на 83 години, той не повярва, беше удивен от младежкия й вид“, споделя Павел.

Ел Камино отдавна

не е само религиозен маршрут

за вярващи. Една трета от хората тръгват по религиозни причини. Пътят във всяко градче минава и край църква и там вярващите се отбиват, присъстват и пеят на литургии. Много са и хората, които са преживели тежка болест, загубили са близък човек или посоката и тръгват, за да намерят отговор как да продължат живота си. Има и такива, които са на кръстопът – напуснали са работа и търсят нова посока в живота си. Други го приемат като изпитание на духа и психиката, трети – като авантюра, за да опознаят нови места и нови хора, обясняват Албена и Павел.

„Дадохме си сметка колко малко ти е нужно, и колко излишни вещи трупаш през живота си. Ето, тръгваш с три ката дрехи, едно яке, едни качествени обувки и нищо повече. Не купуваш нищо по пътя, за да не тежи. Разбираш с колко малко можеш да живееш… Едно извисяване… Отнасяш със себе си само снимките в телефона или фотоапарата, които правиш, докато разглеждаш като турист местата по пътя си“, казва Павел. А жените установяват, че не са им нужни грим и тоалети, за да се чувстват добре.

Албена и Павел: Двама сървайвъри на по 66 по пътя на предизвикателството Ел Камино

Сертификатите на латински за най-дългия маршрут получават, след като покажат паспорта с печати от всички обекти по пътя.

Най-тежка е последната отсечка от пътя – до финалната точка – града Сантяго де Компостела. Албена и Павел трябва да изминат този ден 35 км, но те решават да покрият всичките 40 км до Сантяго. Градът е наречен така на Свети Яков, или според испанците – Яго. А „де Компостела“ е „поле със звезди“. Легенда гласи, че 800 години, след като Свети Яков/Яго бил обезглавен и заровен, човек вижда, че падат звезди на едно и също място. Намира ковчеже с мощите на светеца, разказва Албена.

Когато получават документите за това, че са извървели най-дългия маршрут на Ел Камино, двамата решават да изминат още 100 км, вече с превоз, до Финистере – буквално „края на света“, точка нула.

Много върхове в кариерата си са имали двамата за 32-те години в Америка (за което BG VOICE разказа). Имат 7 регистрирани US патента, включване на Албена в „Алеята на славата“ на огромна корпорация; един 47-годишен щастлив брак, две прекрасни дъщери, трима внуци…

С Ел Камино завършва вълнуващото и необикновено лято на двамата. След кратка почивка в Гърция на 4 юли Павел организира изложба. Америка – такава, каквато не я познаваме – не на небостъргачите, а на удивителната природа, на планини, водопади, изгреви и залези, е видял през обектива си Павел. Открива я на 4 юли, в изложбената зала на Националната гимназия по приложни изкуства „Свети Лука“ в София. Озаглавява я „Мигове от красива Америка“ и не случайно избира за откриването 4 юли – Денят на независимостта на втората им Родина САЩ. Следват много пътешествия из Родината и курс по гладолечение в клиниката на д-р Емилова – 35 дена.

Сега са в Солт Лейк Сити и им предстои зима с много ски с внуците. Другото лято са си набелязали прехода Ком – Емине – 21 дни по билото на Стара планина. По-предизвикателно е като терен от Каминото, малко по-кратко е, но е по-планинско, казват те. Мислят сериозно и за трекинг из Хималаите.

 

Албена и Павел от Юта: Да изкачиш Килиманджаро на 65 (ВИДЕО, СНИМКИ)

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено