Български младеж се озова в затруднена ситуация на летището в Лондон, откъдето се оказа, че не може да се прибере заради отменен полет. Благодарение на социалните мрежи и сънародници от Великобритания, с подкрепата на представители на държавата, момчето вече е на сигурно място и чака полета към Родината.

За историята на Господин Константинов се разбра от пост във Facebook в групата на Националното сдружение на сираците в България. Самият той няма родители и роднини и е израснал по домовете на страната.

„Едно момче остава на улицата в Лондон поради това, че полетът му днес е отменен и сега няма къде да отиде!“, написаха от групата. Младежът е работил в ресторант на Острова, но заради коронавируса заведението било затворено и той бил освободен.

„Сега момчето разполага в себе си с 40 паунда и билет за самолет, който не му върши никаква работа. Той е на летище „Stansteit“, не може да си заплати и квартира и не знае какво да прави“, се казваше в поста, с който се молеше за помощ.

Само три часа по-късно младежът вече имаше подслон, където да изчака полета си към Родината. Оказа се, че много сънародници в Лондон са предложили помощта си, а някои са го подкрепили и финансово.

„Момчето ще бъде настанено до петък при Димитър Иванов и в петък ще отлети за България. Благодаря за бързата реакция и съдействие на д-р Даниела Дариткова, председател на ПГ на ПП ГЕРБ, която веднага се свърза със зам. – министър Георг Георгиев, който незабавно запозна социалния аташе на посолството ни в Лондон г-н Васил Асенов с казуса на момчето”, написа в профила си председателят Националното сдружение на сираците в България Слави Михайлов.

Очаква се аташето да окаже помощ на момчето.

„Благодаря от сърце на всички, че с добротата си и в този труден момент за всички ни, предвид форсмажорните обстоятелства не останахте безразлични и подадохте ръка за помощ на човек в беда! Бъдете здрави и щастливи!”, завършва поста на Михайлов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

БОРЯНА АНТИМОВА

Когато сред българските общности в Европа се спомене името Мартин Ширков, реакциите обикновено са: „Оооо, той е неформалният лидер и будител на сънародниците ни, защитник и покровител на слабите, беззащитните и онеправдани българи в Холандия и цяла Европа.“

„Защо е това интервю сега? Не давам интервюта. Не искам да афиширам това, което правя – каза пред „Труд“ Ширков. – Имам един „наблюдател“ на делата ми. Тръгнах да се надпреварвам с Бог. Аз помагам – той ми помага 3 пъти повече. Аз отново помагам – той отново ми връща 3 пъти повече. Така и не можах да го надмина, но до края на живота си ще подкрепям хората в нужда. И щом

позитивните примери въздействат

ще разкажа за себе си.“

Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист. Когато е на 11 години обаче, ескалатор на Централна гара в София прекъсва завинаги мечтата му – откъсва част от пръстите на единия му крак. Втори инцидент: когато е в VI клас, прави фатално изказване в час в онова тоталитарно време, че „фашистите са освободили селото от партизаните“. Гонят го от училище и се чудят в кой интернат да го пратят. Затова пък много рано открива, че има талант на предприемач.

На 14 години започва да урежда строителни ремонти за гурбетчии от Родопите, дошли в София да изкарват хляба си. Те се събират около заведението „Попското“ до Семинарията и често се оглеждат за невръстния Мартин, защото винаги им намира работа. „Чудех се как да изкарвам джобни и обикалях из „Лозенец“, „Младост“ – разказва той. – Отивам в някой блок, казвам: „Добър ден, имате ли нужда от боядисване на стени, от смяна на дограма?“ А домоуправителят вика: „Ти не си ли много малък?“ Казвам: „Да, малък съм, но майсторите са заети, затова аз им търся работа.“ Майсторите ми отчисляваха по 20% комисиони и на месец си изкарвах по 500-600 лева – страшно много пари тогава.“

В „зората на демокрацията“ младият Ширков вече е натрупал опит като предприемач на ремонтни дейности и се захваща с все по-крупни сделки. Урежда строителни ремонтни дейности в още нераздържавените предприятия. „В един момент към мен буквално се сипеха пари. Бях само на двадесетина години“, казва Мартин. От първата си голяма сделка

получава 20 000 лева и си купува мерцедес

„Буквално не знаех какво да правя с парите си“, казва мъжът.

Типично по български, когато Мартин се замогва, около него започват да се навъртат разни партийни лидери и хора от висшата администрация за спонсорства, за уреждане на сделки, за да „лапат“ комисиони. „Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: „Ние тебе ще те унищожим, бе!“ И действително ме смачкаха. През мен минаха доста политици. Счупиха в мен искреното и чисто желание да помагам на по-слабите. В един момент натискът стана нетърпим, взех си жената и децата и заминах за Холандия. Не съм искал да емигрирам, вярвай ми, те ме принудиха!“

Така през 1998 г. семейството му се оказва в чужда страна, без да знае езика и сред холандци, които не желаят чужденци. Полека-лека изплува в непрекъсната борба за правата си. Талантът му като предприемач се разгръща и в Ротердам, където се установява със семейството си. Днес владее 7 езика и е притежател на голяма компания за рекламни дейности – холдинга „Мултимедия инженеринг“, като притежава патенти на много свои изобретения на продукти, свързани с рекламата.

През 2011 г. регистрира фондация „България“ с основна цел подпомагане на българите при техните първи стъпки в чуждата страна и издава вестник „Емигрант“. „Като откривахме офиса,

че като засвири български оркестър

че като се развяха знамена, че като се хванаха нашите на хорото… И на мига пристигнаха 10 патрулки с полицаи да проверят законни ли сме“, смее се Мартин.

Той и фондацията му започват яростна битка за отваряне на трудовия пазар в Холандия за чужденци. „Искаха от всеки българин, пребиваващ в страната, да си плаща здравните осигуровки – 110 евро на месец, а в същото време не даваха възможност да изкарва законно доходите си“, възмущава се Мартин.

През 2012 г. той организира протест пред холандския парламент в Хага за отваряне на трудовия пазар за емигранти. Пристигат журналисти от CNN, Euronews и други големи медии и събитието влиза в световния новинарски обмен. Тогава председателят на Европейския парламент Жозе-Мануел Барозу кани председателя на фондация „България“ на разговор. Българинът събира група от юристи и общественици и заедно с Христо Стоичков отива на срещата. След това на българите в Холандия се разрешава да регистрират собствени фирми за малък бизнес.

Един ден нашенец му се оплаква, че 2000 сънародници буквално бедстват, след като няколко години са се хранили с продажба на едно списание. Издателите му решават да не го дават повече на чужденци. „Марин ме помоли за заем за билет, да се прибере в България. А нали всички тези хора бяха дошли в Холандия, за

да издържат близките си в родината

Тъпчеха се по 10 души в една стая, за да си поделят наем от 700 евро. Казах му, че ще му дам колкото пари му трябват, но да изчака с връщането си“, разказва българинът.

Ширков решава сам да създаде списание, за да осигури на сънародниците си хляб, докато си намерят нещо по-стабилно. Адвокатът му се чуди на акъла: „Ти някога издавал ли си списание? Как ще стане?“ „Като имаш самолет, си намираш пилот“, е отговорът на Ширков. Той регистрира списание Straat Journaal, а снаха му намира в интернет холандски журналисти, които да го правят. Основните теми са социални – истории на хора, които се борят с живота и оцеляват. Ширков вади на сънародниците си разрешителни за продажба на печатни издания пред супермаркетите и машината се завърта.

Така хората без доходи, вместо да се унижават с протегната за милостиня ръка, изкарват достойно прехраната си. От цената на списанието 2 евро те отчисляват 1 евро за разходи по производството му, останалите пари са за тях. Холандците с добри сърца им дават по едно или повече евро отгоре и така свързват двата края. Ширков им организира и безплатни курсове по холандски, за да могат да се защитават. „Днес първите продавачи вече имат хубава работа, купили са си къщи с ипотека, помагат и на близките си в България и живеят достойно“, казва Мартин.

Славата му се разнася и в съседните страни и той издава второ списание – на немски,

за бедстващите хора от Германия

– Strazen Journal. Постепенно включва като разпространители и бедстващи хора от Румъния, Полша, Русия и други страни. Храни всички с топли български банички. Прославя се като покровителя на бездомниците.

Често отчисленията от 1 евро не достигат за покриване на разходите и Ширков дофинансира производството на изданията със собствени средства. „Много искам да издам такова списание и на български език. Да, знам, че ще е в малък тираж и ще съм на загуба, но ме е срам да гледам как хора, работили с години за България, ровят по кофите“, споделя Ширков.

През 2012 г. той започва втора яростна битка срещу председателя на една крайна националистическа холандска формация – „Партия на свободата“. Герт Вилдерс е против пребиваването на чужденци в страната с аргумента, че отнемат работата от холандците.

Същата година в Холандия се случва нещо подобно на нашумелия у нас случай с норвежката служба за защита на децата Barnevernet. Социални работници в Холандия отнемат безогледно деца от родители емигранти, които според тях малтретирали рожбите си. „Представи си, детето ми е палаво и буйно, постоянно се бие с някого в училище и вечно е в синини и драскотини – обяснява Мартин. – От училището директно ме обвиняват, че малтретирам детето си. Идваш ни на гости с детето си и те прибират и моето, и твоето дете, защото, видиш ли, живеели в условия на семейно насилие.“

„В училищата тогава раздаваха анкети на децата, включително и на нашите българчета – разказва Мартин. – А някои от

сънародниците ни не знаят добре холандски

и ги предупредих да внимават при отговорите. В анкетите имаше въпроси от сорта: „Страхуваш ли се от баща си?“ Ако детето пише: „Да“, обявяват, че е малтретирано. Ако пише: „Не“, казват, че е оставено на произвола и не се грижиш за него. Отнемат ти го и го пращат при разни недобросъвестни приемни родители, и Бог да му е на помощ…“ Тогава няколко българчета са изтръгнати от майките си, а много сънародници са изплашени, вземат си жените и децата и се връщат в Родината. Ширков плаща от джоба си на юристи и успява да измъкне 4 българчета от социалните.

Днес в офиса на компанията му непрекъснато пристигат българи, на които помага да се оправят с непознатите холандски институции. И продължава да подпомага финансово първите стъпки на сънародниците си в непознатата страна. „Днес във фирмата ми работят много холандци, уважаван съм и си партнирам с всички институции в страната. Днес не аз чакам холандеца да ми плати заплатата, а той чака аз, българинът, да му я платя“, казва с гордост Ширков.

„Дали искам да се върна?… Божеее, сърцето ми плаче за България! Мечтая за това и ще го направя – казва силно развълнуван мъжът. – А сега ще трябва да спрем с интервюто, защото ще пътувам в друг град, там българин има проблеми… Е, не мога да се спра да помагам! Така съм устроен.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

24-годишната Симона Хаджиева спечели в Италия конкурс за проектирането на най-големия детски център в света. Наскоро Симона се дипломира от Университета по архитектура и строителство (УАСГ) и ще трябва да промени изцяло бивша фабрика за керамика на брега на езерото Маджоре в Лавено-Момбело, която се простира на площ от 27 000 кв.м. Българската студентка

определя детската градина „като мистериозно пространство, което подбужда въображението на децата“. „Идеята се роди, разглеждайки всички снимки за съществуващата фабрика. Усещането за нея или по-скоро това, което е останало от нея, е за една гора от колони“, обяснява Симона Хаджиева. Идеята на младата архитектка, която е работила върху проекта 5 месеца, е това да бъде детски център, който е предназначен също и за възрастни, или едно семейство да прекара един ден или уикенд на територията на комплекса. Така дипломната й работа я прави победителка на международния конкурс Kid’s Factory. Работата на българското момиче е отличена сред 402 проекта и 30 финалисти, оценени от авторитетно жури. Те избират на първо място проекта на Симона, която получава награда от 10 000 евро. Проектът предвижда запазване на някои от съществуващите сгради, но също и организиране на различни пространства за отдих и игра на децата, а очакванията са центърът да привлече много туристи в тази красива част на Италия.  Начинът, по който Симона Хаджиева вдъхва живот на огромното помещение, за да го превърне в най-големия детски център в света, впечатлява италианците.

Симона Хаджиева е от Смолян, но планира втора магистратура в чужбина. Обяснява, че й се иска да види друга култура и архитектура, за да може да даде на България всичко, което е научила. Тя е категорична, че държи да се върне и да направи всичко възможно за подобряване на средата, но в същото време се надява проектът й да бъде реализиран, както предвижда наградният фонд на конкурса.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК