Открийте ни и в

Български истории

Анка Ламбрева – първата българска Магеланка, обиколила света

Смята се, че тя е и първата жена, прекосила Ламанша със самолет

Люба Момчилова

публикувано

на

Сн.: Държавен архив – Пловдив

Английският изследовател Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че „… в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Разширявала границите си посредством своето силно културно влияние. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло море, наричано в древността Тракийско.“

Безброй са имената на великите българи, чиито стремежи и въжделения, претворени в дела, се вплитат в нелекия път на България през вековете.

Българската нация е една от най-старите в света. Заради борбения си дух и интелекта си се отличаваме с постижения в различни сфери. Има обаче много българи, които не са известни сред обществото, но за сметка на това са постигнали уникални успехи.

Сн.: Държавен архив – Пловдив

Една от тях е Анка Ламбрева, забележителна българка, която разнася славата на България по всички кътчета на земното кълбо. Неслучайно в енциклопедията срещу името й е написано – първата българска Магеланка! През 1928 г. тази млада българка се качва на параход, за да отплава до другия край на света. Надарена със смело сърце и с жаден за познания дух, тя започва своя приключенски живот, изпълнен с откривателства и с патриотизъм – но

не под строй и с веенето на трибагреник

 а с искрени дела от чиста и дълбока обич към Родината.

За съжаление българите знаят много малко за нея, а животът й е като истинска приказка. Тя е родена в Карлово на 22 февруари 1895 г. Родната къща на бедното 10-членно семейство от Пиперковия род била в съседство с тази на Евлоги Георгиев. Сиромашията и недоимъкът са постоянни спътници в живота на семейството й, пише и сайтът „Патриотичен десант“.

Любознателността й я отвежда в Пловдив, където завършва гимназия, като през това време живее в пансион и работи като слугиня в богатите домове. Една вечер в пансиона избухнал пожар – стар полилей с фитил и газ паднал, течността се разляла и огънят превзел стаята. Другите момичета хукнали да търсят помощ, а Анка останала сама сред пламъците. Когато дошла помощта, огънят вече бил угасен, а карловката спокойно си четяла книгата.

Година и половина учи медицина и работи като чиновничка в застрахователна компания в София, за да се издържа, но точно тогава умират един след друг нейните родители и тя се принуждава да напусне столицата, за да издържа своето семейство в Карлово, където става учителка.

 „На улицата ще спя, под фенера ще чета

 но пак ще завърша“, зарича се тогава тя. И наистина успява. От своя приятелка в Пловдив разбира, че богат американец набира желаещи да учат в американския медицински университет в Цариград, печели стипендия и заминава за там.

Анка силно мечтае да стане лекарка и когато през 1925 г. университетът се закрива от Кемал Ататюрк, тя завършва училище за милосърдни сестри и постъпва на работа в една цариградска болница край Босфора.

Случаят я среща с мистър Тейкон, който се лекува в нейната болница. Благодарение на навременната й намеса, при едно нощно дежурство Анка спасява живота му. В знак на признателност британецът я кани да му гостува в Дюнедин в Нова Зеландия, където живее, за да се погрижи за него и за душевноболната му дъщеря, и й изпраща билет за парахода от Цариград.

През 1928 г., преизпълнена

 с надежди и мечти за един нов свят

 Анка тръгва за далечната екзотична страна. Пътуването трае три месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия.

Вече в Нова Зеландия, тя се влюбва в Раймънд, мъж, с когото изкарва един прекрасен месец на остров Таити. Българката изнася сказки в колежи, университети и женски дружества, като запознава обществеността в Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и други големи градове на острова с историята, географията и етнографията на нашата страна. Оказва се, че милосърдната сестра е първата регистрирана българка, стъпила в тихоокеанската страна.

Във всички големи новозеландски вестници се появяват статии под надслов „Непознатата България“ с нейния подпис. Тя ги изпраща на българското Министерство на външните работи, което ги превежда на френски език и ги адресира до легациите ни по света като реклама на България.

Сн.: Държавен архив – Пловдив

В Нова Зеландия Анка открива безплатен курс по българска бродерия в едно женско дружество и така там се появяват българските шевици.

Интересен факт е, че

 прекарва няколко месеца в джунглата

 където живее в едно маорско племе и се сприятелява с 85-годишния му вожд Мита. Тя интересно по-късно описва начина им на живот, танците им, но не пропуска и факта, че древните жители на Нова Зеландия били човекоядци.

Носталгията обаче я връща през зимата на 1930 г. отново в България. Пътуването й обратно към Родината се превръща в приказка. Тя се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия.

Авантюристка по дух, през 1929 г. тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. Историографите все още не са намерили достоверни разкази, свидетелстващи за полета й над Ламанша, осъществен през същата година. Но доказателството, че Анка е първата българка, а много вероятно и първата жена в света,

 прекосила протока със самолет

се крие в снимка, на която тя позира пред аероплана. От Париж с влак заминава за Германия, а оттам с параход по Дунава през зимата на 1930 г. се добира до Видин, откъдето пристига в своето любимо Карлово.

Неспокойният й дух обаче не я свърта на едно място и тя отново потегля на околосветско пътешествие. За три години младата българка обикаля 42 държави и навсякъде с любов говори за своята Родина. Нейните сказки за страната на розите се слушат с голямо внимание.

Интересен момент от обиколката й е срещата в Париж с легендарния български борец Дан Колов. Облечена в народна носия, Анка се качва на тепиха и му поднася букет рози. Омаян от хубостта й, борецът я кани на вечеря – това се оказва единствената среща помежду им, но до смъртта си пазят добрите си чувства един към друг.

В средата на 30-те години Анка се озовава в Иран. Тя се движи в средите на интелигенцията и елита на заможните англичани, където се носи легендарната й слава на самотна околосветска пътешественичка. Освен това знаела седем езика,

яздела кон и карала мотоциклет

 нещо необичайно за жена. Чувствала се еднакво добре както в самолет и влак първа класа, така и на гърба на камила. По това време вече е четиридесетгодишна. Ръката й искат шейхове и петролни магнати. Но опърничавата българка отблъсква предложенията им и през 1941 г. в Багдад се омъжва за министъра на финансите на Ирак Наджа ел Суеди. Бракът им обаче трае едва 6 месеца, тъй като съпругът й е заточен в Родезия, където умира.

Сн.: Държавен архив – Пловдив

Въпреки че е материално обезпечена, тя не престава да работи като болногледачка и учителка. След работа пише в тетрадка за преживяванията си.

По време на Втората световни война не се отказва от българското си поданство. Самият външен министър на Иран й предлага това, като й обещава, че после ще се радва на почести и слава в неговата съвсем не бедна родина. След този отказ

 е заточена в концлагера „Мио-Мие“ в Ливан

 Там се отдава на писане и изпод перото й излизат много стихове, предимно посветени на България, както и поемата на френски „Зад бодливата тел“. Успява да убеди коменданта на лагера да бъде оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си мъж – младия персиец с благородно потекло Райян Ахмад Дин, който е докаран ранен в лагера.

През 1943 г. заедно с останалите затворници е освободена с мъжа й от съюзническите войски, които разгромяват немците и навлизат в Ливан. Заминава със съпруга си в Иран, където той има наследствено имение от 12 села, 3 от които й са подарени като сватбен подарък. Тя ги благоустроява, като премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи за местните, канали към зеленчуковите градини, кокошарници и краварници.

Основава и езиков учебен център, както и културен клуб, в който прожектира филми от България, а също и училище. С лични средства, лекарства и дрехи

 подпомага социално слабите и болни хора

 Но страстта й към пътешествията все така не я напуска и тя продължава да пътува с мъжа си и осиновения си син Килмарс. През 1957 г. и през 1964 г. посещават Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни.

След смъртта на съпруга си през 1970 г. се завръща в България вече 75-годишна. Прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в родния си град. Нейните великолепни пътеписи и есета, книгите й „Карлово и карловци – от 1877 г. до днес“, „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета“, където тя описва богатия си на авантюри, но и на смисъл живот, и фотоалбумите с красиви фотоси на екзотични страни и непознати хора предизвикват истинска сензация след появата им у нас.

Днес Карловският исторически музей пази над 1000 нейни снимки, подарен от Анка национален женски костюм, който е шила в дългите години на емиграция в Иран, персийски килим и ваза.

 Опознала мизерията и богатството

любовта и омразата, след 81 години, изживени като приказка, Анка умира в родния си град на 18 февруари 1976 г. Последната й воля е да бъде погребана в Карлово до своите родители.

„Анка Ламбрева не е намерила лекарство срещу рак, нито е направила някакво невероятно научно откритие – обобщава нейния живот Делян Момчилов, автор на книгата „Българите − забравените постижения“. – Но тя остава в историята със своя пример, със силата си и със стремежа си – защото в началото на 20-и век, когато жените по света дори не са имали правото да гласуват, тя успява два пъти да обиколи света. Есенцията на нейната история се крие в това, че човек, има ли желание, ще намери и начин въпреки условията.“

 

 

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Една българка DJ по клубните сцени на света

Музика на Габриела Вергилов е в реклама на Prada, звучи и по BBC Radio 1

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Facebook

Тя е усмихната, чаровна и безкрайно музикална. С много свежест и настроение, Габриела Вергилов влиза в мъжкия свят на диджеите и вярва, че може да го промени и трайно да остане в него. В чужбина музиката й звучи по BBC Radio 1, в саундтрака на номиниран преди две години за „Оскар“ филм и в реклама на модния гигант Prada. Тя е най-известната българска диджейка зад граница. Свири по фестивали в Америка и в Азия, но се изявява най-вече по европейските клубни сцени.

„Тази професия ме кара да се чувствам пълноценна, чувствам, че правя нещо, което винаги съм искала да направя, но не съм разбрала. Усещам кога публиката ми вярва, кога не знае дали да ми вярва“, споделя усещането си за това, което прави, Габриела.

Отскоро тя се премести от Брюксел в Копенхаген – първият град, в който се мести след като напуска България преди 10 години. Оттам започва и кариерата й – точно там се запознава с хората, които я поощряват и й помагат да започне да пуска и прави музика. Това се случва след като тръгва по партита съвсем сама. А от Копенхаген лесно отскача и до събитията в съседни столици като Берлин, Барселона, Амстердам. Така създава връзка с различни диджеи, продуценти, промоутъри и собственици на клубове

Тя е категорична, че всичко, което е постигнала, е резултат от много работа. „Елементът на късмет също присъства в картинката.

 Късметът е микс

 от много работа, от това да си на правилното място в правилното време, както и да познаваш нужните хора“, категорична е българката. Тя е убедена, че ако някой ти казва, че не можеш да направиш нещо, не трябва да го слушаш. „В моята индустрия работят мъже, а когато една жена се появи на сцена с талант, тогава те започват да се притесняват „, споделя Габриела. Тя е доволна, че нещата се променят и вече все повече организатори канят жени диджеи.

А въпреки че сега е успяла да се наложи като диджей, тя винаги е искала да бъде певица. „Посвирих малко на пиано, но се отказах. Потренирах модерен билет. Пеех под душа. Но нямах смелостта да пея пред хора“, спомня си Габи. Всичко се променя обаче, когато открива електронната музика. „Тогава се пречупих. Ходих на партитата и не вярвах, че от начин на живот ще се превърне в професия. Предполагах, че ще се занимавам с мода, но приятелите ми ме насочиха към музиката“, каза още Габриела. По купони винаги тя „дирижирала“ плейлистите. Затова и близките й казали: – „Ти трябва да го направиш, ще стане много интересно“. Иначе Габриела никога не е предполагала, че ще е стане диджей.

Семейството й я е подкрепяло винаги, но в началото не са могли да разберат смисъла на тази музика. „Майка ми изпитваше съмнения към електронната музика. Заведох я на участие“. Събитието било гледано от 200 души на живо, но 100 000, 200 000 души го следели онлайн. „Тогава бях много притеснена, но по време на партито майка ми беше свидетел на любовта ми към това, което правя“, разказа тя.

Габи споделя, че най-трудно й е било

 да не се откаже и да продължи напред

В шоубизнеса всичко се уповава на социалните мрежи, трябва да влагаш, да спонсорираш постове, да си купуваш последователи, които са важни за промотърите“, открехва от бизнеса тя.

Но пък адреналинът винаги й връща любовта към това, което прави. Тя си спомня участието си в един фестивал. „Пред мен имаше 4000-5000 души, тресях се цялата, беше ми и студено, и топло, но когато чух тълпата как вика в знак на одобрение, всичко изчезна“, спомня си Габриела.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

ИСТОРИЯ НА ЕМИГРАЦИЯТА: Да те „преследва“ царят от София до Чикаго

Историята на две роялистки снимки от 1935 до 1971 г.

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимката за спомен в Чикаго, в дома на Паприкови, но не пред портрета на царя!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Капан, така определя историята на една снимка едно обикновено българско семейство от София, посетило САЩ в далечната 1971 г. Така те определят случката тогава, сега историята изглежда леко смешна в погледа на кривото огледало на епохата. По онова време Георги и Елена са в Америка при сестрата на Георги – Цветанка (Флоранс).

На 6 септември 1971 г. те посещават семейството на д-р Георги и Станка Паприкови, емигрирали преди години в САЩ. Паприков държи на стената в дома си портрет на цар Борис ІІІ. Както повечето нашенци в Америка, а и не само там, човекът си е организирал битов кът с писани глинени съдове, български везани покривки и картини. Той се гордее с това, защото то го свързва с Родината му. Георги и Елена са посрещнати в дома му като близки само защото са българи. След обяда Георги и неговият домакин се оттеглят в края на салона, на два меки фотьойла, за да си поговорят за България и бъдещето. Домакинът е любопитен за всичко. Разговорът е приятелски.

Българският цар Борис Трети

Решават да си направят снимки за спомен

Домакинът вади фотоапарат

и моли съпругата му да го снима с адаша му от София. Те застават пред портрета на цар Борис ІІІ и тогава Елена се намесва решително. Тя любезно моли домакините да направят снимки, но ако е възможно, да не е пред портрета на царя, защото все пак, тези снимки ще стигнат до България един ден. Тя се опасява да не би да имат проблеми с властите в родината, ако снимките с портрета на цар Борис ІІІ попаднат в ръцете на комунистическата милиция в София. Домакините са осведомени за страховете и за това, че в България Елена и Георги могат наистина да имат проблеми с властта. Историята е странна и дори малко параноична, нека не забравяме обаче, че говорим за 1971 г.!

Този епизод остава в златния фонд на семейните вечери, когато Георги разказва в София как е щял да се „снима с царя“. Макар и странна, тази история ни напомня, че българите по света носят в сърцата си родната история и до голяма степен благодарение и на тях истината за част от миналото ни се съхранява непокътната през годините на комунизма.


Да се скриеш от съдбата

Албумът с „опасната“ снимка на царя и семейството му, принадлежал на запасния майор Георги Иванов.

Интересна е и историята на един военен албум, принадлежал на запасния майор и ветеран от Втората световна война Георги Иванов, същият, който посещава дома на Паприкови през 1971 г. В годините 1935-1936-а той е школник в Школата за запасни офицери (ШЗО) край София. Когато завършва, получава албум със снимки за спомен от обучението си.

На корицата е изобразена карта на България и отнетите ни земи, в робски окови – националният идеал на страната ни в онези години – обединението.

На първата страница е поставена снимка на царското семейство, втората страница е за генерал-майор Луков – министър на войната по това време, и други висши военни ръководители. Следва ръководството на ШЗО и снимки на всички школници на фона на ежедневието в школата. Накрая са изобразени фрагменти от живота в ШЗО.

Георги Иванов като млад офицер, след завършването на школата за запасни офицери край София.

Дотук всичко е добре, докато не идва 9 септември 1944 г. Тогава Георги – все още действащ офицер, е принуден да скрие албума дълбоко в сандъците на тавана в дома си. Все пак снимка на царя и семейството му в годините, когато България вече е „народна република“, никак не е добре да се появи на бял свят.

Снимките на царя са почти ерес и Георги крие албума през всичките години, в които монархията беше вкарана в словосъчетанието „монархо-фашизъм“. Едва след промените от края на 1989 г. запасният майор Иванов плахо вади от тавана албума си със снимката с царя.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка сред създателите на ново лекарство срещу рак

Елиза Янкова е водещ автор на откритието, направено от учени в Кеймбридж

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: economy.bg.

Българка е в основата на създаването на обещаващо противораково лечение. То поставя началото на нова ера в третирането на раковите заболявания.

Откриването на новото лекарство за лечение на остра миелоидна левкемия бе обявено в средата на май от учени в Кеймбридж. Лекарството е първото по вида си противораково лечение, което действа върху РНК модифициращ ензим, и също така е първото лечение, разработено в резултат на генетичен CRISPR/Cas9 скрийнинг. Откритието е представено в престижния научен журнал Nature.

Острата миелоидна левкемия е агресивен рак на кръвта, който засяга хора от всички възрасти, включително и деца. Заболяването се развива в костния мозък, където раковите стволови клетки растат по-бързо от нормалните кръвни стволови клетки и причиняват животозастрашаващи инфекции и кръвоизливи. Обичайно се лекува с агресивна химиотерапия, непроменена от десетилетия, и само един от трима души оцеляват от заболяването.

Лекарството действа само на раковите стволови клетки, които са отговорни за устойчивост към терапия и за възвръщането на тумора. Учените не наблюдават никакъв ефект върху нормалните здрави стволови клетки.

„Много съм щастлива, че съм част от това проучване, което поставя основите на

нов път за лечение

 на онкологични заболявания, и за ползите, които може да донесе за пациенти с остра миелоидна левкемия и техните семейства“, коментира д-р Елиза Янкова, която е водещ автор на откритието, цитирана от economy.bg.

„Това е нова ера в лечението на раковите заболявания“, категоричен е и проф. Тони Кузаридис, ко-старши автор, ръководител на научен екип в Gurdon Institute, Кеймбридж, и директор на Milner Therapeutics Institute, Кеймбридж.

Елиза Янкова е родена в Попово. През 2011-а се премества в Англия, където получава бакалавърска степен по биомедицински науки в Брадфордския университет. През 2014 г. записва докторантура с фокус върху ролята на бактерията, причиняваща акне, в развитието на рак на простатата. През 2018-а се присъединява към екипа на д-р Косуке Юса в Института Sanger, където работи върху индуцирани плурипотентни стволови клетки, диференциация до бета-клетки, произвеждащи инсулин, и CRISPR/Cas9 скрийнинг.

През 2019 г. започва работа в екипа на д-р Костас Тзелепис първо в Института Sanger, а след това в Кеймбриджкия университет, като главният й фокус е възможността за използване на РНК модифициращи ензими за терапия при различни ракови заболявания.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Българка падна от къща в Малта, пострада тежко

Жената е настанена в болница със сериозни наранявания

Затвори