Открийте ни и в

Български истории

Анка Ламбрева – първата българска Магеланка, обиколила света

Смята се, че тя е и първата жена, прекосила Ламанша със самолет

публикувано

на

Сн.: Държавен архив – Пловдив

Английският изследовател Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че „… в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Разширявала границите си посредством своето силно културно влияние. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло море, наричано в древността Тракийско.“

Безброй са имената на великите българи, чиито стремежи и въжделения, претворени в дела, се вплитат в нелекия път на България през вековете.

Българската нация е една от най-старите в света. Заради борбения си дух и интелекта си се отличаваме с постижения в различни сфери. Има обаче много българи, които не са известни сред обществото, но за сметка на това са постигнали уникални успехи.

Сн.: Държавен архив – Пловдив

Една от тях е Анка Ламбрева, забележителна българка, която разнася славата на България по всички кътчета на земното кълбо. Неслучайно в енциклопедията срещу името й е написано – първата българска Магеланка! През 1928 г. тази млада българка се качва на параход, за да отплава до другия край на света. Надарена със смело сърце и с жаден за познания дух, тя започва своя приключенски живот, изпълнен с откривателства и с патриотизъм – но

не под строй и с веенето на трибагреник

 а с искрени дела от чиста и дълбока обич към Родината.

За съжаление българите знаят много малко за нея, а животът й е като истинска приказка. Тя е родена в Карлово на 22 февруари 1895 г. Родната къща на бедното 10-членно семейство от Пиперковия род била в съседство с тази на Евлоги Георгиев. Сиромашията и недоимъкът са постоянни спътници в живота на семейството й, пише и сайтът „Патриотичен десант“.

Любознателността й я отвежда в Пловдив, където завършва гимназия, като през това време живее в пансион и работи като слугиня в богатите домове. Една вечер в пансиона избухнал пожар – стар полилей с фитил и газ паднал, течността се разляла и огънят превзел стаята. Другите момичета хукнали да търсят помощ, а Анка останала сама сред пламъците. Когато дошла помощта, огънят вече бил угасен, а карловката спокойно си четяла книгата.

Година и половина учи медицина и работи като чиновничка в застрахователна компания в София, за да се издържа, но точно тогава умират един след друг нейните родители и тя се принуждава да напусне столицата, за да издържа своето семейство в Карлово, където става учителка.

 „На улицата ще спя, под фенера ще чета

 но пак ще завърша“, зарича се тогава тя. И наистина успява. От своя приятелка в Пловдив разбира, че богат американец набира желаещи да учат в американския медицински университет в Цариград, печели стипендия и заминава за там.

Анка силно мечтае да стане лекарка и когато през 1925 г. университетът се закрива от Кемал Ататюрк, тя завършва училище за милосърдни сестри и постъпва на работа в една цариградска болница край Босфора.

Случаят я среща с мистър Тейкон, който се лекува в нейната болница. Благодарение на навременната й намеса, при едно нощно дежурство Анка спасява живота му. В знак на признателност британецът я кани да му гостува в Дюнедин в Нова Зеландия, където живее, за да се погрижи за него и за душевноболната му дъщеря, и й изпраща билет за парахода от Цариград.

През 1928 г., преизпълнена

 с надежди и мечти за един нов свят

 Анка тръгва за далечната екзотична страна. Пътуването трае три месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия.

Вече в Нова Зеландия, тя се влюбва в Раймънд, мъж, с когото изкарва един прекрасен месец на остров Таити. Българката изнася сказки в колежи, университети и женски дружества, като запознава обществеността в Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и други големи градове на острова с историята, географията и етнографията на нашата страна. Оказва се, че милосърдната сестра е първата регистрирана българка, стъпила в тихоокеанската страна.

Във всички големи новозеландски вестници се появяват статии под надслов „Непознатата България“ с нейния подпис. Тя ги изпраща на българското Министерство на външните работи, което ги превежда на френски език и ги адресира до легациите ни по света като реклама на България.

Сн.: Държавен архив – Пловдив

В Нова Зеландия Анка открива безплатен курс по българска бродерия в едно женско дружество и така там се появяват българските шевици.

Интересен факт е, че

 прекарва няколко месеца в джунглата

 където живее в едно маорско племе и се сприятелява с 85-годишния му вожд Мита. Тя интересно по-късно описва начина им на живот, танците им, но не пропуска и факта, че древните жители на Нова Зеландия били човекоядци.

Носталгията обаче я връща през зимата на 1930 г. отново в България. Пътуването й обратно към Родината се превръща в приказка. Тя се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия.

Авантюристка по дух, през 1929 г. тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. Историографите все още не са намерили достоверни разкази, свидетелстващи за полета й над Ламанша, осъществен през същата година. Но доказателството, че Анка е първата българка, а много вероятно и първата жена в света,

 прекосила протока със самолет

се крие в снимка, на която тя позира пред аероплана. От Париж с влак заминава за Германия, а оттам с параход по Дунава през зимата на 1930 г. се добира до Видин, откъдето пристига в своето любимо Карлово.

Неспокойният й дух обаче не я свърта на едно място и тя отново потегля на околосветско пътешествие. За три години младата българка обикаля 42 държави и навсякъде с любов говори за своята Родина. Нейните сказки за страната на розите се слушат с голямо внимание.

Интересен момент от обиколката й е срещата в Париж с легендарния български борец Дан Колов. Облечена в народна носия, Анка се качва на тепиха и му поднася букет рози. Омаян от хубостта й, борецът я кани на вечеря – това се оказва единствената среща помежду им, но до смъртта си пазят добрите си чувства един към друг.

В средата на 30-те години Анка се озовава в Иран. Тя се движи в средите на интелигенцията и елита на заможните англичани, където се носи легендарната й слава на самотна околосветска пътешественичка. Освен това знаела седем езика,

яздела кон и карала мотоциклет

 нещо необичайно за жена. Чувствала се еднакво добре както в самолет и влак първа класа, така и на гърба на камила. По това време вече е четиридесетгодишна. Ръката й искат шейхове и петролни магнати. Но опърничавата българка отблъсква предложенията им и през 1941 г. в Багдад се омъжва за министъра на финансите на Ирак Наджа ел Суеди. Бракът им обаче трае едва 6 месеца, тъй като съпругът й е заточен в Родезия, където умира.

Сн.: Държавен архив – Пловдив

Въпреки че е материално обезпечена, тя не престава да работи като болногледачка и учителка. След работа пише в тетрадка за преживяванията си.

По време на Втората световни война не се отказва от българското си поданство. Самият външен министър на Иран й предлага това, като й обещава, че после ще се радва на почести и слава в неговата съвсем не бедна родина. След този отказ

 е заточена в концлагера „Мио-Мие“ в Ливан

 Там се отдава на писане и изпод перото й излизат много стихове, предимно посветени на България, както и поемата на френски „Зад бодливата тел“. Успява да убеди коменданта на лагера да бъде оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си мъж – младия персиец с благородно потекло Райян Ахмад Дин, който е докаран ранен в лагера.

През 1943 г. заедно с останалите затворници е освободена с мъжа й от съюзническите войски, които разгромяват немците и навлизат в Ливан. Заминава със съпруга си в Иран, където той има наследствено имение от 12 села, 3 от които й са подарени като сватбен подарък. Тя ги благоустроява, като премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи за местните, канали към зеленчуковите градини, кокошарници и краварници.

Основава и езиков учебен център, както и културен клуб, в който прожектира филми от България, а също и училище. С лични средства, лекарства и дрехи

 подпомага социално слабите и болни хора

 Но страстта й към пътешествията все така не я напуска и тя продължава да пътува с мъжа си и осиновения си син Килмарс. През 1957 г. и през 1964 г. посещават Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни.

След смъртта на съпруга си през 1970 г. се завръща в България вече 75-годишна. Прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в родния си град. Нейните великолепни пътеписи и есета, книгите й „Карлово и карловци – от 1877 г. до днес“, „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета“, където тя описва богатия си на авантюри, но и на смисъл живот, и фотоалбумите с красиви фотоси на екзотични страни и непознати хора предизвикват истинска сензация след появата им у нас.

Днес Карловският исторически музей пази над 1000 нейни снимки, подарен от Анка национален женски костюм, който е шила в дългите години на емиграция в Иран, персийски килим и ваза.

 Опознала мизерията и богатството

любовта и омразата, след 81 години, изживени като приказка, Анка умира в родния си град на 18 февруари 1976 г. Последната й воля е да бъде погребана в Карлово до своите родители.

„Анка Ламбрева не е намерила лекарство срещу рак, нито е направила някакво невероятно научно откритие – обобщава нейния живот Делян Момчилов, автор на книгата „Българите − забравените постижения“. – Но тя остава в историята със своя пример, със силата си и със стремежа си – защото в началото на 20-и век, когато жените по света дори не са имали правото да гласуват, тя успява два пъти да обиколи света. Есенцията на нейната история се крие в това, че човек, има ли желание, ще намери и начин въпреки условията.“

 

 

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Български професор в Питсбърг откри антитяло срещу COVID-19 (ВИДЕО, СНИМКИ)

Проф. Димитър Димитров основава Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, чийто директор е в момента и където работи като професор по медицина.

публикувано

на

Проф. Димитър Димитров от Университета в Питсбърг Виж цялата статия
Проф. Димитър Димитров разказва за откритието си на пресконференция в Университета в Питсбърг Сн.: UPMC


Докато светът тръпне в очакване на ваксините срещу COVID-19, американската агенция по лекарствата и храните (FDA) даде спешно одобрение на терапията с антитела на компанията Eli Lilly, а в събота и на Регенерон – лекарството, което дадоха на Доналд Тръмп.

Още няколко такива са в процес на тестване, едното лекарство с антитела е открито от български учен. Професор Димитър Димитров и екипът му вече са открили антитела, които успешно борят детска левкемия и други видове рак.

„Антитялото се свързва с вируса и не му позволява да влезе в клетката“, обяснява действието проф. Димитров.

Той обяснява действието на антителата като заблуждаваща вируса ключалка. „Ако може да определим вируса като ключ, който да влезе в ключалката, да отключи вратата и да отвори къщата, в случая клетката, и вирусът да влезе. Антитялото е всъщност като някакъв декой, мимик на ключалката. То се свързва здраво с ключа, с вируса и не му позволява да инфектира клетката“, обяснява проф. Димитров.

В момента текат тестове върху хора, а лекарството трябва да е достъпно за пациенти в началото на следващата година.

Освен като инжекция, лекарството ще е достъпно и като инхалатор, за да влиза директно в дробовете на болния и така да действа по-бързо. В момента това се изпитва върху животни.

Проф. Димитър Димитров и екипът му представят откритието си за лечение на COVID-19 на пресконференция в Университета в Питсбърг през септември. Сн.: UPMC

Роденият в Стара Загора Димитър Димитров завършва Софийския университет и работи в БАН. А през 1990-а идва в Съединените щати и става старши изследовател в Националните институти по здравеопазване в Батесда.

През 2017-а основава Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, чийто директор е в момента и където работи като професор по медицина.

Публикувал е повече от 400 научни статии, цитирани повече от 26 000 пъти, притежава и повече от 100 патента. Антитела, разработени от неговата група, се използват срещу някои форми на левкемия, както и за профилактика срещу Хендра.

Сега проф. Димитров смята, че терапиите с антитела за борба с коронавируса имат много голям потенциал.

„Те могат да бъдат ефективни както за предпазване от вируса, така и за третиране на вече заболели хора“, казва той. Българският учен обясни, че тези антитела се създават в лабораторни условия.

Екипът е успял за рекордно кратко време от 6 дни да изолира антитяло, което може да блокира COVID-19.

„Ние открихме това антитяло в началото на февруари, така че ние бяхме може би първите в света, които вече имат много специфично лекарство, защото всички други – например ремдесевир и други – те са малки молекули, те са неспецифични, имат много странични ефекти и не са много ефективни“, казва проф. Димитров.

В момента текат изпитания на лекарството върху хора и от екипа на проф. Димитров се надяват терапията да е достъпна за болните в началото на следващата година.

Проф. Димитър Димитров и проф. Джон Мелорс основават компания за разработване на антитела срещу вируси и рак. Сн.: UPMC

Преди няколко години, заедно с друг професор, Джон Мелорс, българинът основава и компания за разработване на антитела срещу вируси и рак.

„Едно от нашите тела спаси живота на много деца. То е в много тестове и очаквам да бъде одобрено“, казва проф. Димитров. Това лечение е срещу левкемия при децата.

„Антитялото, като се свърже с тази молекула, която е на повърхността на раковите клетки, но не на повърхността на другите клетки, тя може да убие, антитялото може да убие тази ракова клетка“, обяснява българинът.

Екипът на проф. Димитров е разработил и други терапии срещу невробластом и различни видове рак на кръвта при децата, които дават положителни резултати.

По-трудно засега е откриването на добро лекарство срещу рака на простатата и панкреаса. Но проф. Димиров не се отказва.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Да „посееш“ българския дори в Перу: Проектът на един студент

Александър Димитров е полиглот, но сега преподава своя език на чужденци

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Свободна Европа

Александър Димитров учи чужди езици от дете, а днес е полиглот, който не спира да се развива. Въпреки допира до много и различни традиции и култури обаче, студентът не престава да търси вдъхновение и в българските. Любовта му към българския език го води до един интересен експеримент, който се превръща в успешен проект и негово трайно занимание. Днес младият мъж води безплатни курсове по български език на младежи от 20 различни държави, в които споделя страстта си към изучаването на чужди езици и уважението към България, нейната култура и традиции.

Ентусиастите в неговите курсове са любопитни млади хора от различни краища на света. Има такива от Мексико, Южна Корея, Перу и даже от Филипините. На тях Александър обяснява как се прави баница и

как се пише буквата Ж

 разкрива им различни аспекти от традициите и културата на България.

„Изненадах се от огромния интерес“, споделя Александър Димитров пред „Свободна Европа“. Той е впечатлен как всеки от курсистите полага усилия, за да научи основни фрази от българския език и да опознае българските обичаи и историята на страната. Една от основните цели на младия мъж е да превърне България в разпознаваема страна и всеки от тези младежи да я запомни с нещо.

Самият Александър винаги е бил любопитен да научава нови неща и затова успява да намери подход към курсистите.

Днес той работи като екскурзовод за Free Sofia Tour, където разпространява културата на България сред малки и големи посетители. Този декември Александър е поканен като лектор в TEDxLozenets, където ще сподели „тайната“ за бързо и

лесно научаване на чужди езици

Освен родния български, Александър говори свободно пет езика – английски, френски, испански, португалски и румънски.

Езиците го мотивират да опознае както историята, така и географията и културата на дадена страна, споделя той. „Като знаеш език, можеш да се докоснеш до много повече хора и да научиш нещо от тях“. Пет езика и стотици турове по-късно, Алекс решава да се впусне в преподаване и на майчиния си език.

Уроците му обаче не свършват с научаването на български фрази и думи. По време на всеки час той запознава участниците с различна културна тема: от туризъм до българска литература и музика.

„Идеята е да си изградят колкото се може по-богата представа за България“, разказва за намеренията си Димитров. За „културната програма“ график няма – самите участници избират какво биха искали на научат. „Кога ще говорим за българска кухня? Искам да се науча да правя баница“ е само един от любопитните въпроси, които Алекс получава всяка седмица.

Интересът на участниците към България е толкова разнообразен, колкото и самите те, казва Алекс. „Когато бях на обмен в България, ми се струваше, че

 кирилицата е като от друг свят

Исках свободно да си говоря с местните, а сега най-накрая ще мога“, споделя Ками от Франция – един от курсистите на Алекс.

Само две седмици след началото на курса Алекс се радва на бързия напредък на всички участници. „Едно момиче от Китай още от първия път се справи отлично с произношението на български“, твърди той. Най-голямо удоволствие обаче Александър изпитва от искрената любознателност на курсистите към особеностите на езика. „Пращат ми написана азбуката в тетрадките си, питат ме кое е вярно и кое не. Най-хубаво е като видя, че сами се занимават извън учебно време.“

За Александър Димитров магическа „формула“ за научаването на езици няма. За бъдещи курсове по български език и култура си той разчита на постоянството на участниците и техния интерес. „Аз имам вдъхновение и участниците също: има всички предпоставки проектът да продължи!“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Почина чикагският доаен на журналистиката Климент Величков

Той е един от основателите на българските медии в Чикаго, а спортът му остана страст до края

публикувано

на

Виж цялата статия
Климент Величков (в ляво) с Йордан Ганчовски (бивш издател на в. "Златорог") в Чикаго на Втората световна среща на българските медии през 2006 г. Сн.: БТА

Почина един от доаените на българската журналистика в Чикаго и САЩ Климент Величков. Той си отиде от този свят на 84-годишна възраст в Ахелой след продължително боледуване. Последното му идване в Чикаго е през 2016 г. където се лекува в Шведската болница. Той почива в съня си на 19 ноември, четвъртък, по обед в съня си след усложнения от COVID-19.

Климент Величков идва в Съединените щати преди 20 години.

„Той донесе от България не само над 35 годишен опит на професионалист в областта на журналистиката, но и мисията на журналист, чиято почтеност и морал е рядко срещано явление в днешния комерсиализиран свят, където медиите често са средство за печелене на пари , а не утвърждаване на общочовешки ценности.“, написа за него близката му приятелка художничката Кина Бъговска.

Вестник България първи брой

Факсимилие на първия брой на в. „България“ от 2001 г., на който Климент Величков е главен редактор. Сн.: архив Кина Бъговска

Започнал да работи като журналист през 70-те години Климент Величков става главен редактор на в-к „Старт” в България, а по-късно на „Старт” в Чикаго. Работи в „Народен спорт” и „7 Дни Спорт”. Той е и първият главен редактор на в-к „България” в Чикаго. По късно като главен редактор издава и пише двата вестника „България 21 век ‘ и Старт”. Докрая остава като журналист на вестник „България сега”. Главен редактор и създател е също на аризонския вестник „Български Хоризонт”.

След себе си Климент оставя след себе си дъщеря Жана, която все още живее в Чикаго.

Климент Величков с журналисти в Чикаго

Климент Величков от времената на „Старт“; преди 10 години по време на Световната среща на българските медии в Чикаго; на среща – разговор с български журналисти в Чикаго в края на 2015 г. Сн.: eurochicago.com

Като официален представител на българската преса, Климент е бил на седем олимпиади, осем пъти е отразявал турнири в Уимбълдън, както и множество световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и др. Това, с което особено се гордее, е участието му на две световни първенства за журналисти по тенис, макар че се е състезавал по хвърляне на копие за юноши. През 1990 г. Климент е удостоен със званието “Почетен гражданин на Обърн”, близо до Сиатъл. Лично кметът на града му връчва този почетен знак като представител за България в Игрите на добра воля.

„Не Ви забравям и отново съм щастлив в спомените си през дългите дни и нощи без Вас до мен, но с Вас в сърцето ми!“, написа за последно Климент Величков към българите в Чикаго в навечерието на новата 2020 година.

Климент Величков колаж

шарж: Кина Бъговска

„Ние, твоите приятели ще те помним такъв, какъвто искаше да бъдеш-възторжен, весел, позитивен, без мърморене и оплаквания, доволен и щастлив от най- малките неща-кафе с приятели, споделено събитие от нечий рожден ден или сватба, филм, изложба или концерт.Винаги ще има място и за теб, когато празнуваме в Чикаго.
Пътувай в светлина, приятельо, ти ни завеща тонове написани случки и житейски истории-единственото ти богатство, за което не получи нищо, освен признание и благодарност от хората. Там от високо не спирай да ни се усмихваш и да се шегуваш на страховете ни, ежедневните ни битки за по-добър живот.“, завършва Кина Бъговска.

Екипът на BG VOICE изразява своите най-искрени съболезнования на семейството на Климент Величков и неговите многобройни приятели в Чикаго!

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Повече в newsletter, newsletter_ca, Анка Ламбрева, Арнолд Тойнби
Пребиха жена и й пуснаха ток по време на полет от Ню Джърси – не носела маска (ВИДЕО)

Това е поредният скандал по време на полет, породен заради правилата да се носи маска

Затвори