След прочутата бомбардировка над Пърл Харбър през декември 1941 година по време на Втората световна война, много американски цивилни нямат търпение да отидат на война. Ситуацията обаче е съвсем различна, когато избухва войната във Виетнам няколко десетилетия по-късно. Военната служба масово се избягва като е заместена от антивоенни настроения, които постепенно стигат и до чужбина с много от войските, изпратени на фронта. Войнишкото движение (G.I. movement) Антивоенната съпротива в американската армия става все по-организирана и в крайна сметка прераства в т. нар. „Войнишко движение“. В първите си дни то е в рамките на армията и морската пехота, а по-късно се разпространява и във военновъздушните сили и флота. Движението издава и редица антивоенни вестници - според виетнамския ветеран и автор Дейвид Кортрайт, по време на конфликта е имало повече от 400 отделни антивоенни периодични издания. В някои случаи съпротивата стига още по-далеч: цивилни създават Войнишките кафенета (G.I. Coffeehouses) за подкрепа на военнослужещите, които са против войната. Те са разположени в близост до действащи военни бази и войниците могат да се насладят на безплатно кафе и музика на живо, заедно с контракултурни списания и плакати. Повечето са краткотрайни, но някои успяват да оцелеят до края на конфликта. Кортрайт отбелязва също, че повече от 1/4 от войниците, които служат във Виетнам, признават, че са чели антивоенно списание или са ходили в такова кафене. http://gty.im/56859702 Някои войници стигат още по-далеч в съпротивата си Някои военни, в недоволството си, дори започват да игнорират заповеди или направо напускат базата си без разрешение, което ги прави дезертьори. В книга на Лорънс М. Баскир и Уилям А. Щраус се отбелязва, че между 1966-71 година се наблюдава увеличение на дезертьорството в армията с 400%. През юни 1966 г. редник Джеймс Джонсън младши, редник Денис Мора и редник Дейвид А. Самас отказват да бъдат изпратени във Виетнам. По-късно те стават известни като „Тройката от Форт Хууд“ за това, че са сред първите военнослужещи от американската армия, които публично се съпротивляват на войната. За мнозина действията им са „повратната точка за по-широкото антивоенно движение“ и „началото на бума срещу военната власт и войната“. Големият брой дезертьори оказва значително влияние върху службите. Ричард Мозер пише в „New Winter Soldiers: GI and Veteran Dissent During the Vietnam Era“, че дезертьорствата „насилствено ограничават военните способности и допринасят за чувството на хаос, надвиснало над въоръжените сили в началото на 70-те години на миналия век.“ Някои войници се противопоставят на войната като игнорират преките команди на своите командири. Един от най-известните инциденти е разкрит в статия в New York Daily News от 1969 г. - според историята отказалите да се подчинят са група от 60 войници. http://gty.im/1309322999 Афро-американските войници и съпротива срещу войната във Виетнам По същото време, когато се води войната във Виетнам, в Съединените щати избухва и Движението за граждански права и тези чувства на съпротива също отиват с войските в чужбина. Много афро-американски войници се оплакват, че са били несправедливо наказвани, че им се дава предимно черната работа, и че им се отказва повишение, което са си изкарали. След десетилетия служба редом с белите войници и различно третиране, на чернокожите военнослужещи им писва. Най-големият начин, по който това се проявява, е в расови бунтове. Има един такъв през 1968 г. в затвора Лонг Бин в провинция Донг Най, американска институция, в която се държат военнослужещи, осъдени за престъпления. До август 1968 година капацитетът му е запълнен почти два пъти, като над 50% от затворниците са чернокожи. Те чувстват, че са наказани по-строго, което довежда до бунт, при който един войник загива. Друго въстание се случва във военновъздушната база Травис, Калифорния. Според Oakland Tribune бунтовете започват, след като бял летец рита афроамериканец по време на битка, карайки и без това високото напрежение да достигне точка на кипене. Повече от 600 летци участват в бунта през 1971 г. и след четиридневния инцидент 135 души са арестувани за действията си. http://gty.im/1307403926 „Приятелски“ огън Най-тежките прояви на бунт срещу властта по време на войната във Виетнам включват т. нар. фрагинг - убийството или опитът за убийство на войник от друг военнослужещ. Най-често срещаната версия на деянието включва войник с по-нисък ранг, който се опитва да убие командир. Често това се прави с осколъчните гранати, които се издават на служителите в армията и морската пехота. Източници разказват, че между 1969-72 г. има близо 900 подобни атаки във Виетнам. Ситуацията става толкова лоша, че военните започват да променят практиката и някои стоят въоръжени през цялото време, а други местят леглата си всяка вечер преди лягане, за да избегнат евентуална опасност. http://gty.im/1290328640 Съпротивата ускорява края на войната във Виетнам В началото на 70-те години на миналия век правителството на САЩ осъзнава тежките последици от съпротивата срещу войната във Виетнам и когато министърът на отбраната Мелвин Леърд посещава страната през 1971 г., се твърди, че е „шокиран и обезпокоен“ от нивото на морала, което заварва. Знаейки, че сухопътните сили на страната не са там, където трябва да бъдат, САЩ започват да призовават за още въздушни удари. Ситуацията във Виетнам се отразява върху президента Ричард Никсън и лошият морал, според съобщенията, го прави по-нетърпелив да ускори края на войната. Така през 1973 г. САЩ официално прекратяват практиката си на военна повинност. http://gty.im/1290327897
